„Македонско знаме“ с подзаглавие Орган на македонската прогресивна емиграция в България е български вестник, излизал в София от 1932 до 1934 година.

„Македонско знаме“
брой 6, 23 септември 1932
Информация
Видседмичник
Начало14 юни 1932 година
Край1 юли 1934 година
Цена1 лев
РедакторД. Костов, А. Стоянов, Васил Ивановски
Главен редакторАлександър Мартулков
Езикбългарски
Политическикомунистически
Тираж5000 – 6000
Свързани вестнициМакедонско дело
Македонско знаме в Общомедия
Годишнина Броеве Дата
I 1 – 13 14 юни 1932 – 15 март 1933
II 15 – 28 5 октомври 1933 – 10 юни 1934
III 29 – 31 17 юни 1934 – 1 юли 1934
Статията на Васил Ивановски „Що е нация“ в „Македонско знаме“, 1934 година
Протокол от Решение на Политбюро на БКП от 15 март 1947 година за македонските емигрантски институции: „Списание „Македонска мисъл“ и вестник „Македонско знаме“ да престанат да излизат“

Няма сведения за 14 брой. От 15 брой е седмичник, от 17 – двуседмичник, а от 30 – отново седмичник.

Вестникът е издаван седмично и отразява идеите на прокомунистическата Вътрешна македонска революционна организация (обединена). Отговорен редактор е Александър Мартулков. От 15 брой отговорен редактор е Драг. Костов, от 17 редактор е Атанас Стоянов, а от 30 - Петър Иванов. Редактор е и П. Ив. Шарлангаджиев. От броеве 1 - 5 са конфискувани 400 - 500 екземпляра. Във вестника пишат Васил Ивановски („Защо ние македонците сме отделна нация“), Васил Хаджикимов, Михаил Сматракалев, Коста Веселинов, Симеон Кавракиров и други. Печата се в печатница инж. Г. Добринов, както и в печатниците „Братя Миладинови“ (от 2), „В. Иванов“ (от 4 и 12), „Графика“ (от 5), „Типограф“ (от 7 и 13), „Просвещение“ (10), „Нова литература“ (17), „Виктория“ (18) и „Независимост“ (от 19 брой).[1][2][3] Вестникът е спрян след Деветнадесетомайския преврат в 1934 година.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година вестникът е възстановен и защитава идеите за съществуването на македонска нация[4].

Бележки редактиране

  1. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 462 - 463.
  2. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 157.
  3. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 32.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 379.