Манес Шпербер
Манес Шпербер (на немски: Manès Sperber) е австрийско-френски писател, есеист, социалпсихолог и философ. Пише на немски език.
Манес Шпербер Manès Sperber | |
Роден | 12 декември 1905 г. |
---|---|
Починал | 5 февруари 1984 г. |
Националност | Австрия |
Жанр | статия, есе |
Дебютни творби | Измамникът и неговото време (1924) |
Повлиян от
| |
Уебсайт | |
Манес Шпербер в Общомедия |
Биография
редактиранеМанес Шпербер е роден на 12 декември 1905 г. в Заболотов, Галиция, Австро-Унгария, днес Ивано-Франкивска област, Украйна. Шпербер израства в дома на хасидски евреи. През лятото на 1916 г. семейството бяга от войната във Виена. Шпербер се отказва от хасидската си вяра и на 13 години се включва в ционисткото младежко движение Хашомер-Хацаир.
Във Виена Манес Шпербер среща Алфред Адлер, основателя на индивидуалната психология, става негов студент и сътрудник. Адлер се разделя с Шпербер през 1932 г. поради различия в мненията за връзката между индивидуалната психология и марксизма.
През 1927 г. Шпербер се преселва в Берлин и встъпва в Комунистическата партия. В Берлин преподава психология и социология (1928 – 1933).
След като Хитлер идва на власт в Германия, Шпербер е пратен в затвора, но след няколко седмици е освободен на основание, че е австрийски гражданин. Предупреден е незабавно да напусне Райха. Шпербер емигрира първо в Югославия, а през 1934 г. – в Париж. През 1937 г. се отказва от Комунистическата партия поради сталинските чистки в СССР. В Париж Шпербер се занимава с природата на тоталитаризма и ролята на индивида в обществото. Там написва есето „Анализ на тиранизма“ (Zur Analyze der Tyrannis) (1939).
През 1939 г. Шпербер постъпва като доброволец във френската армия. След поражението на Франция той се укрива в Кан сюр Мер – в така наречената „zone libre“ (свободна зона). През 1942 г. бяга със семейството си в неутрална Швейцария, понеже в зоната започва депортирането на евреи.
След края на войната през 1945 г. Манес Шпербер се завръща в Париж и работи като писател и главен редактор в издателство „Калман-Леви“.
Най-известната творба на Манес Шпербер е романовата му трилогия „Като сълза в океана“ (Wie eine Träne im Ozean) (1949 – 1960), която издава силни автобиографични черти. Екранизирана е през 1970 г.
Манес Шпербер умира на 5 февруари 1984 г. в Париж. Погребан е в гробището на Монпарнас[1].
Библиография
редактиране- Charlatan und seine Zeit (1924)
- Alfred Adler – Der Mensch und seine Lehre – Ein Essay, 1926
- Zur Analyse der Tyrannis (1939)
- Wie eine Träne im Ozean (1961)
- Der verbrannte Dornbusch (1949)
- Tiefer als der Abgrund (1950)
- Die verlorne Bucht (1955)
- Die Achillesferse (1960)
- Zur täglichen Weltgeschichte (1967)
- Alfred Adler oder Das Elend der Psychologie (1970)
- Leben in dieser Zeit, sieben Fragen zur Gewalt (1972)
- Wir und Dostojewski: eine Debatte mit Heinrich Böll u. a. geführt von Manès Sperber (1972)
- Zur Analyse der Tyrannis. Das Unglück, begabt zu sein. Zwei sozialpsychologische Essays (1975)
- All das Vergangene
- Die Wasserträger Gottes (1974)
- Die vergebliche Warnung (1975)
- Bis man mir Scherben auf die Augen legt (1977)
- Individuum und Gemeinschaft (1978)
- Sieben Fragen zur Gewalt (1978)
- Churban oder Die unfaßbare Gewißheit (1979)
- Der freie Mensch (1980)
- Nur eine Brücke zwischen Gestern und Morgen (1980)
- Essays zur täglichen Weltgeschichte (1981)
- Скритият свят на автобиографа, изд.: ЛИК, София (2000), прев. Недялка Попова
- Die Wirklichkeit in der Literatur des 20. Jahrhunderts (1983)
- Ein politisches Leben – Gespräche mit Leonhard Reinisch (1984)
- Geteilte Einsamkeit – Der Autor und seine Leser (1985) (Essay)
- Der schwarze Zaun Romanfragment (1986
- Kultur ist Mittel, kein Zweck (2010)
Награди и отличия
редактиране- 1967: Remembrance Award der World Federation of Bergen-Belsen Associations
- 1971: Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства
- 1971: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst, I. Klasse
- 1973: Ханзейска награда Гьоте на град Хамбург
- 1973: Почетен доктор на Сорбоната, Париж
- 1974: Литературна награда на Виена
- 1975: Награда Георг Бюхнер
- 1977: Награда Франц Набл
- 1977: Голяма австрийска държавна награда за литература
- 1979: Prix européen de l’essai
- 1979: Buber-Rosenzweig-Medaille
- 1983: Награда за мир на немските книгоразпространители[2]
- 1983: Ehrenring der Stadt Wien
През 1985 г. Република Австрия учредява международната награда Манес Шпербер „за значителни литературни постижения“.
Бележки
редактиране- ↑ GESTORBEN Manes Sperber
- ↑ Friedenspreis des deutschen Buchhandels, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305175435/http://www.friedenspreis-des-deutschen-buchhandels.de/sixcms/media.php/1290/1983_%20sperber.pdf, посетен на 3 ноември 2017
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Манес Шпербер
- ((de)) Биографични данни за Манес Шпербер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Манес Шпербер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Манес Шпербер в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Манес Шпербер в Австрийската национална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Манес Шпербер в История на Виена[неработеща препратка]
- ((de)) Манес Шпербер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Манес Шпербер в Personensuche
- ((en)) Манес Шпербер в Internet Movie Database