Мануел Васкес Монталбан

Мануел Васкес Монталбан (на испански: Manuel Vázquez Montalbán) е испански писател.

Мануел Васкес Монталбан
Manuel Vázquez Montalbán
Роден14 юни 1939 г.
Починал18 октомври 2003 г. (64 г.)
Професияписател, поет и журналист
Националност Испания
Жанрроман, разказ, есе, стихотворение
НаградиПланета (1979)
Гринцане Кавур (2000)
Уебсайт
Мануел Васкес Монталбан в Общомедия

Известен е с левите си политически пристрастия, острата си публицистика, огромните си познания в кулинарията и поредицата от романи с главен герой частния детектив Пепе Карвальо (на български към 2016 г. са излезли само „Южни морета“, „Самотата на мениджъра“ и „Александрийска роза“).

Той самият се определя по следния начин: „журналист, романист, поет, есеист, антолог, писач на предговори, хуморист, критик, гастроном, кулѐ[1] и изобщо плодовит автор“.

На Васкес Монталбан друг прочут европейски автор на криминалета – италианецът Андреа Камилери, наименува главното действащо лице на своите романи инспектор Монталбано.

Поредица за Карвальо

редактиране
  • Yo maté a Kennedy (1972) – „Аз убих Кенеди“
  • Tatuaje (1974) – „Татуировка“
  • La soledad del manager (1977) – „Самотата на мениджъра“
  • Los mares del sur (1979) – „Южни морета“
  • Asesinato en el Comité Central (1981) – „Убийство в ЦК“
  • Los pájaros de Bangkok (1983) – „Птиците на Банкок“
  • La rosa de Alejandría (1984) – „Александрийска роза“
  • Historias de fantasmas – „Разкази за призраци“
  • Historias de padres e hijos – „Разкази за родители и деца“
  • Tres historias de amor – „Три любовни истории“
  • Historias de política ficción
  • Asesinato en Prado del Rey y otras historias sórdidas
  • El balneario (1986) – „Санаториумът“
  • El delantero centro fue asesinado al atardecer (1989) – „Централният нападател бе убит по здрач“
  • Las recetas de Carvalho – „Рецептите на Карвальо“
  • El laberinto griego (1991) – „Гръцкият лабиринт“
  • Sabotaje olímpico (1993) – „Олимпийски саботаж“
  • El hermano pequeño (1994) – „По-малкият брат“
  • Roldán, ni vivo ni muerto
  • El Premio (1996) – „Наградата“
  • Quinteto de Buenos Aires (1997) – „Квинтет от Буенос Айрес“
  • El hombre de mi vida (2000) – „Мъжът на живота ми“
  • Milenio Carvalho (2004)

Източници

редактиране
  1. Прозвището на запалянковците на ФК „Барселона“.

Външни препратки

редактиране