Мануил Тагарис (на гръцки: Μανουήλ Τάγαρις) е византийски военачалник от началото на XIV век.

Мануил Тагарис
Роден
Починал

Той не е от знатен произход,[1] но успява да се издигне около 1309 г. до ранга на византийски управител на Филаделфия (днес град в Турция с името Алашехир), където отблъсква османците през 1310/1311 г. Това му спечелва благоразположението на император Андроник II Палеолог, който го въздига до аристократ и го жени за своята племенница и дъщеря на българския цар Иван Асен III Теодора Асенина Палеологина.[2][3]

От април 1321 г. Тагарис се издига до ранга мегас стратопедарх (отговарящ за продоволствията на войските). След като Андроник III Палеолог, внука на император Андроник II, вдига бунт срещу дядо си, с което започва гражданската война в империята, Тагарис получава заповед да го преследва и да го арестува, но отказва да я изпълни, подкрепен и от други императорски съветници. Впоследствие е изпратен отново във Филаделфия и отново я защитава успешно срещу османците през 1324 г.[4][5]

Смята се, че е починал преди 1342 г.[6]

СемействоРедактиране

Мануил Тагарис има два брака. Първият е с неизвестна по име жена от един от двата рода - Мономаси или Дука. Вторият е с Теодора Асенина Палеологина, дъщеря на българския цар Иван Асен III. От първия си брак Тагарис има дъщеря и син Георги Тагарис. Павел Тагарис, латински патриарх на Константинопол, също е възможно да е негов син или друг родственик.[7][8]

ИзточнициРедактиране

  1. Trapp, Erich (1991). "Tagaris". In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.
  2. Trapp, Erich (1991). "Tagaris". In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.
  3. Guilland, Rodolphe (1967). "Le Stratopédarque et le Grand statopédarque". Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. pp. 507
  4. Trapp, Erich (1991). "Tagaris". In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.
  5. Guilland, Rodolphe (1967). "Le Stratopédarque et le Grand statopédarque". Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. pp. 507
  6. Trapp, Erich (1991). "Tagaris". In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.
  7. Trapp, Erich (1991). "Tagaris". In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.
  8. Guilland, Rodolphe (1967). "Le Stratopédarque et le Grand statopédarque". Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. pp. 507