Манчо
Ма̀нчо (до 29 юни 1942 г. Манчу)[1] е връх в Маришкия поддял на Източна Рила, част от Национален парк „Рила“. Издига се на височина 2771 m.[2]
| Манчо | |
 Изглед от връх Голям Близнак към циркуса на Маричините езера и връх Малък Манчо. | |
  Местоположение на картата на Рила | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Част от | Рила |
| Надм. височина | 2771 m |
| Изкачване | |
| Най-лесен маршрут | по южния склон |
| Манчо в Общомедия | |
Представлява скалист гранитен раздвоен връх. Югозападно се намира Голям, а в североизточна посока е Малък Манчо. Те са отделени от седловини, известни с името „прозорци“, от които се виждат Маричиният циркус и околните върхове на Маришкия поддял. Най-удобен за изкачване е по южната му страна. Северозападният му склон е лавиноопасен, той е част от оградата на Маричините езера.[2] По склоновете на върха расте застрашеното растение битинско глухарче.[3] През 1938 г. върхът е включен в писмо на Управителния съвет на Ловната организация до Комитета за защита на родната природа, в което се съобщава за вредното влияние на строителството на хижи и безразборния туризъм върху дивите кози и предлага мерки за ограничаване на туризма в конкретни находища на диви кози, сред които е и връх Манчо.[4]
Маршрути редактиране
Галерия редактиране
- Архивни снимки на връх Манчо
-
Изглед към връх Манчо. Източник: ДА „Архиви“ -
Изглед към връх Манчо, 1931 г. -
Изглед към връх Манчо.
Източници редактиране
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 138.
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2711 – 2712.
- ↑ Битинско глухарче // Червена книга на България. Посетен на 23 октомври 2015.
- ↑ Опазване на находища на дива коза и ограничаване на туризма // ekoarhiv.bg. Посетен на 23 октомври 2015.
- ↑ хижа Заврачица // bulgarian-mountains.com. Посетен на 23 октомври 2015.