Маорите са коренният народ на Нова Зеландия и основното население преди пристигането на европейските заселници на тези острови (главно през 18.-19. век). Говорят маорски език.

Маори
Māori
Маори, изпълняващи танца хака, 2012 г.
Маори, изпълняващи танца хака, 2012 г.
Общ брой775 836
По места Нова Зеландия: 632 900
Австралия: 72 956
Англия: 8000
САЩ: 3500
Канада: 1305
ЕзикМаорски език, английски език
Религияхристиянство,[1] ислям[2]
Сродни групидруги австронезийски народи
Маори в Общомедия

Към 30 юни 2007 г. в Нова Зеландия живеят 632 900 маори. По-малък брой живеят също в Австралия. Маори има и в други страни, като Англия, САЩ и Канада. Общо по света представителите на този народ са около 725 000 души. Най-вероятно предците им са мигрирали са в Нова Зеландия от Източна Полинезия между 1280 и 1300 г.

Населяване

редактиране
 
Заселване на Полинезийските о-ви и Нова Зеландия

Най-сигурно доказателство, въз основа на археологически находки и костни останки, за първото населяване на Нова Зеландия има от 1280 г. [3] Възможността за по-ранно население - 50150 г. - се предполага, заради намерени кости от полинезийски плъхове (Rattus exulans). Маорската устна история описва пристигането на прадедите в големи канута от Хаваики (митично родно място в тропическа Полинезия, чието име напомня на това на Хавайските острови). Версиите относно тези плавания се различават у различните племена, но е популярна легендата, че населенията на всеки от двата главни острова се състои основно от потомци на екипажите на едно от двете най-големи канута, на което в миналото се дължала враждата, между тези групи, тъй като тези екипажи враждували помежду си и всеки се заселил на свой остров. Произходът на маорите от Полинезия (конкретно от източната й част) се потвърждава и от доказателства от областта на археологията, лингвистиката и физическата антропология. Същевременно еволюционни езикови открития на Университета в Оукланд сочат, че най-източните тихоокеански популации произлизат от Тайван отпреди 5200 г. Изучаването на митохондриална ДНК също подкрепя това твърдение.Също така маорците са имали изключително големи полови органи.

Култура на традиционна култура на маорите

редактиране

Татуиране

редактиране

Татуирането е известно, сред маорите, като 'та моко'. В древни времена за направата на татуировките се използвал остър кокал, като на върха му бил поставян цветен пигмент. В наши дни тази техника вече не се прилага, тъй като се ползват по-съвременни методи за рисуване по кожата. Тъй като татуировката на маора отразява знанията му, заемания от него социален статус и родовата му принадлежност, няма двама души с напълно еднакви татуировки.[4]

Традиционният танц хака

редактиране

Танцът се изучава от маорите в юношеска възраст. Придобива световна популярност благодарение на ръгбистите от националния отбор, които го изпълняват преди началото на всяка игра. Този вариант на танца хака се нарича 'ка мате хака'. Съществуват и други негови разновидности, изпълнявани при погребение 'манава вера хака', за мотивация на племето 'нгери хака', преди битка 'перуперу хака' и други. Според разбиранията на маорите определени разновидности на хака могат да се изпълняват само от жени, а други от мъже.[4]

Традиционният поздрав хонги

редактиране

При него двама души допират носове и чела, като през това време са със затворени очи и дишат дълбоко. Маорите вярват, че по този начин споделят 'глътката живот', идваща от боговете.[4]

Канибализъм

редактиране

В миналото маорите са практикували канибализъм, прилаган към представители на враждебни групи.

Източници

редактиране