Отваря главното меню

Мотивацията (английски: motivation) или подбудата е движещата сила към постигането на определени цели.

Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги е от субективно значение и има психологическа ценност. В психологията, мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в поведението, желание и готовност да се извърши определена дейност. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния. Мотивацията стимулира индивида в неговите усилия към постигането на желаните цели, като най-често това са успехи, възнаграждения, награди (в спорта), високи постижения, за които се изисква висока мотивация, но също така и за ежедневни или обичайни дейности към постигането на определен резултат.

Съдържание

Видове мотивацияРедактиране

Мотивацията може да бъде вътрешна и външна – породена от вътрешно желание за постигането на определени резултати или следствие от външни фактори. Мотивацията трябва да се разглежда в съпоставка с индивидуалните черти на характера, които са постоянни (например плах, екстроверт, съвестен) и емоционалното състояние, което е временно (например гняв, тъга, радост).

1. Вътрешна мотивация – настъпва, когато хората са вътрешно мотивирани, за да създадат нещо, което предизвиква задоволство у тях.

2. Външна мотивация – настъпва, когато хората са мотивирани от външно задоволство като пари, оценки, от друга личност (обикновено по-силна психически) и др.

Влияние на мотивацията в обучениетоРедактиране

Мотивациятa е необходима за високи резултати при ученето, за постигане на по-добри способности при процеса на учене, като без мотивация съответно способността за учене намалява. Тъй като ученето започва още с раждането и продължава през целия живот на човека, тоест за хората то е вродено като необходимост, дори и да не протича във формална среда, учащите имат нужда от специален стимул за активни, целенасочени и постоянни усилия в ученето. Мотивацията в най-общ смисъл е това, което оказва влияние върху създаването и поддържането, избора и насоката, като цяло в човешкото поведение, и тя подтиква учащите да търсят, изискват, трансформират и използват знанията си. Тя е свързана и с желанието за участие в процеса на обучение, но също така засяга и причините, които лежат в основата на активно участие в академичните дейности. Макар че обучаваните могат да имат еднаква мотивация да изпълняват дадена задача, причините за тяхната мотивация могат да бъдат различни. Тоест обучаем, който е вътрешно мотивиран, се заема с дадена дейност, заради самата нея и удоволствието, което тя предоставя, или удовлетворението от изпълнението ѝ. А в другия случай ученикът, който няма вътрешна мотивация се представя, за да получи възнаграждение или да избегне някакво външно наказание.

Поддържане на мотивация за ученеРедактиране

Методи за повишаване на мотивацията
  1. Създаване на подходяща за учене среда.
  2. Поставяне и постигане на реалистични цели.
  3. Инициативност в ученето.
  4. Изискване на обратна връзка и външен контрол според нуждите.
  5. Прилагане на принципи за стимулиране и повишаване на мотивацията и поддържане на добра дисциплина за учене.
Системно използване на възнаграждения за повишаване на мотивацията
  1. При започване на нова дисциплина или предмет, който не представлява интерес, трябва да се започне с по-висок коефициент на възнаграждение.
  2. Постепенно, с навлизането в материята на този безинтересен предмет, трябва да се увеличи количеството/времето за учене, за да се заслужи възнаграждение.
  3. Постепенно намаляване на възнагражденията с подобряване на ученето.
  4. Повишаване на мотивацията с изучаването на по-лесен и предпочитан курс.
  5. По-мотивиращо и продуктивно е възнаграждение в зависимост от количеството свършена работа, отколкото времето, прекарано в учене.
  6. Може да се окаже по-полезно състезанието със самите себе си, отколкото с останалите.

Мотивацията при изучаване на чужд езикРедактиране

Гарднър и Ламбърт (1972) въвеждат термините инструментална и цялостна мотивация. В контекста на учене на език, инструменталната мотивация се отнася до желанието на обучаемия да научи език с утилитарни цели (например за работа или пътуване), докато цялостната мотивация се отнася до желанието да се научи даден език цялостно с възможност за интегриране в съответната езикова общност.

Според учените, мотивацията при изучаването на чужд език зависи от много фактори. Ето някои от тях:

  • отношение (напр., чувства към общността и езикът – цел)
  • самоувереност (напр., очаквания за успех, самодостатъчност и безпокойство)
  • цели (схващани като яснота и релевантност на целите на учене, като пораждаща причина за учене)
  • отдаденост (напр., степента, в която обучаваният активно и съвестно участва в процеса на учене на чужд език)
  • помощ от средата (напр., степента, в която подкрепата от страна на учителя или съучениците и социалната и извънкласна интеграция спомагат за придобиване на опитност в ученето)
  • лични качества (напр., склонности, възраст, пол и предишен опит в езика)

ИзточнициРедактиране

  • Гарднър и Ламбърт (1972), Поведения и мотивация при изучаването на чужд език / Robbert Gardner & Wallace Lambert (1972), Attitudes and Motivation in Second Language Learning, Rowley MA: Newbury House

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране