Маргарета фон Берг
Маргарета фон Berg или Маргарета фон Юлих (на немски: Margarete von Berg, Margarethe von Jülich; * ок. 1364 в Хардегзен, † 18 юли 1442 в Хардегсен) от фамилията Юлих-Хаймбах е чрез женитба херцогиня на Брауншвайг-Гьотинген.[1]
| Маргарета фон Берг | |
|---|---|
| херцогиня на Брауншвайг-Гьотинген | |
| Лични данни | |
| Родена | |
| Починала |
Хардегзен |
| Погребана в | църквата Св. Маурициус в Хардегзен |
| Семейство | |
| Баща | Вилхелм II |
| Майка | Анна фон Пфалц |
| Брак | Ото I |
| Потомци | Ото II, Анна, Елизабет |
Тя е дъщеря на Вилхелм II (1348–1408), херцог на Берг, и съпругата му Анна фон Пфалц (1346–1415), дъщеря на курфюрст Рупрехт II фон Пфалц, сестра на римско-немския крал Рупрехт. [2] Тя е сестра на Рупрехт фон Берг (1365–1394), княз-епископ на Падерборн (1390–1394), Адолф (1370–1437), който през 1408 г. последва баща им като херцог на Берг, и на Вилхелм (1382–1428), княз-епископ на Падерборн (1402–1414).
Маргарета се омъжва през 1379 г. за Ото I (1340-1394) от род Велфи, херцог на Брауншвайг-Люнебург и княз на Гьотинген. Тя е втората му съпруга. Той е изгонен от Гьотинген и отива да живее в замък Бург Хардег в Хардегзен, който купил през 1379 г.
Тя е погребана в църквата Св. Маурициус в Хардегзен.
ДецаРедактиране
Маргарета и Ото I Те имат три деца:[3]
- Ото II (ок. 1380–1463), женен от ок. 1408 г. за Агнес фон Хесен (1391–1471), дъщеря на ландграф Херман II фон Хесен
- Анна (1387–1426), омъжена 1403 за маркграф Вилхелм I фон Майсен (1343–1407) и 1413 за граф Вилхелм I (II) фон Хенеберг-Шлойзинген (1384-1426)
- Елизабет († 1444), омъжена юли 1405 за херцог Ерих I фон Брауншвайг-Грубенхаген (1383–1427)
ЛитератураРедактиране
- Edgar Kalthof: Geschichte des südniedersächsischen Fürstentums Göttingen und des Landes Calenberg im Fürstentum Calenberg 1285–1584. Verlag Otto Zander, Herzberg (Harz)-Pöhlde 1982; ISBN 3-923336-03-9.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Margarete von Julich, fmg.ac
- ↑ Margarethe von Jülich, geneall.net
- ↑ Paul Zimmermann: Otto der Quade, Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 677–682.