Рупрехт II (Пфалц)

Рупрехт II (на немски: Ruprecht II, der Harte, der Ernste; 12 май 1325, Амберг; † 6 януари 1398, Амберг) е от 1390 до 1398 г. пфалцграф; курфюрст на Пфалц и от 1394 до 1398 г. херцог на Цвайбрюкен.

Рупрехт II
пфалцграф и курфюрст на Пфалц,
херцог на Цвайбрюкен
Рупрехт II и съпругата му Беатрикс от Сицилия-Арагон
Рупрехт II и съпругата му Беатрикс от Сицилия-Арагон

Роден
Починал
6 януари 1398 г. (72 г.)
Погребан Федерална република Германия
Управление
Период 1390 – 1398 (Пфалц)
1394 – 1398 (Цвайбрюкен)
Armoiries électeurs de Palatinat.svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Адолф от Пфалц
Майка Ирмгард фон Йотинген
Деца Рупрехт (Свещена Римска империя)
Анна фон Пфалц
Рупрехт II в Общомедия

ЖивотРедактиране

 
Печат на Университет Хайделберг от 1386 г. Рупрехт I коленичи вдясно пред Св. Петър, Рупрехт II вляво

Син е на Адолф († 1327), пфалцграф при Рейн, и графиня Ирмгард фон Йотинген (1304 – 1399), дъщеря на граф Лудвиг VI фон Йотинген († 1346) и втората му съпруга Агнес фон Вюртемберг († 1317), дъщеря на граф Еберхард фон Вюртемберг († 1325) и третата му съпруга маркграфиня Ирменгард фон Баден († 1320), дъщеря на маркграф Рудолф I фон Баден.

След смъртта на баща му Рупрехт II управлява заедно с чичовците си Рудолф II Слепия († 1353) и Рупрехт I Червения († 1390). През 1329 г. с договора в Павия чичо му император Лудвиг IV Баварски разрешава Пфалц да стане самостоятелно княжество. Рупрехт II управлява първо с двамата му чичовци. На 18 февруари 1338 г. Рупрехт II и чичо му Рупрехт I си разделят княжеството.

През 1368 г. Рупрехт II става съ-регент и участва в основаването на Университет Хайделберг.

През 1390 г. след смъртта на чичо му Рупрехт I, Рупрехт II става пфалцграф на цялата държава и през 1394 г. се обявява за курфюрст. През 1391 г. Рупрехт изгонва всички евреи и еретици от Пфалц, конфискува тяхната цяла собственост и я завещава на Университет Хайделберг. През 1395 г. той пише т.нар. „Рупертинска конституция“, в която определя да не се дели страната му.

Рупрехт II е погребан в манастир Шьонау при Хайделберг. Той е последван от сина му Рупрехт III, който е курфюрст на Пфалц (1398 – 1410) и римско-немски крал (1400 – 1410).

Семейство и децаРедактиране

Курфюрст Рупрехт II фон Пфалц се жени през 1345 г. за Беатрикс от Сицилия-Арагон (1326 – 1365), дъщеря на крал Педро II от Сицилия от Дом Арагон и съпругата му Елизабет от Каринтия. Двамата имат седем деца:[1]

Рупрехт II е вдовец над 30 години и не се жени повече. От това време той има една извънбрачна дъщеря с името Елза фон Щромберг, която от 1392 г. е доминиканка в манастир Либенау към Вормс.

ЛитератураРедактиране

  • Jakob Wille: Ruprecht II. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 29, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 737 – 740.
  • Andreas Tacke, Wir wollen der Liebe Raum geben. Konkubinate geistlicher und weltlicher Fürsten um 1500. Wallstein Verlag, 2006, ISBN 3-8353-0052-0, S. 63 (online)
  • Werner Rösener, Tradition und Erinnerung in Adelsherrschaft und bäuerlicher Gesellschaft. Vandenhoeck & Ruprecht, 2003, ISBN 3-525-35576-9, S. 95 (online)

ИзточнициРедактиране

  1. Wittelsbach 2, genealogy.euweb.cz