Мариз Кемал

Мариз Кемал (на ерзянски: Маризь Кемаль, Раиса Степановна Кемайкина) е ерзянска поетеса и писателка. От 1996 г. е член на Съюза на писателите в Русия.

Мариз Кемал Маризь Кемаль
ерзянска поетеса и писателка
Родена	Раиса Степанова Кемайкина 13 август 1950 г. Малое Маресево, СССР
Мариз Кемал в Общомедия

Биография

Родена е на 13 август 1950 г. в село Малое Маресево, Република Мордовия. През 1965 г., след като завършва осми класа в родното си село, учи в Болшемересевската гимназия в продължение на две години. Завършва Филологическия факултет на Университета в Огорев в Мордовия. Получава квалификация за учител по руски език и литература. От 1972 до 1975 г. работи като учителка в родното си село. Допълнително преподава немски и ерзянски език. През лятото на 1975 г. се премества в Саранск и две години е кореспондент на вестник „Ерзянска правда“. Първоначално е коректор. След това се прехвърля в отдела по култура, под ръководството на Г. П. Ласкин. Година по-късно се премества в партийния отдел, ръководител на отдела е Н. М. Симдянов.

Първата ѝ стихосбирка е издадена през 1980 г. Тогава, в продължение на седем и половина години, тя работи в републиканската библиотека в Мордовия „Александър Сергеевич Пушкин“. От 1985 до 1988 г. – ръководител на отдел поезия в списание „Сятко“, от 1989 г. е изпълнителен секретар на ерзянското детското списание „Чилисем“.

През август 1980 г. на страниците на списание „Сятко“ е отпечатано стихотворението „Ейкакшчин лавс“. По това време започва да участва в ежегодните семинари за млади писатели. Списание „Сятко“ продължава да публикува нейни стихотворения.

През 1987 г. е публикувана обща стихосбирка от четирима автори „Маней васолкст“, в която са включени голяма колекция от нейните стихотворения. През 1988 г. издателство „Мордовска книга“ издаде първата ѝ стихосбирка „Лавсь“, която е резултат от впечатленията ѝ от детството и младостта.

Втората стихосбирка „Штатол“ (1994) представя философските мисли на поетесата за живота, любовта, съдбата на древните ерзяни и съдбата на авторката като част от този народ. Те включват стихове от лиричен и публицистичен характер.

Като резултат от многогодишното изучаване на фолклора, историята и културата на Ерзяните, пише книгата с приказки „Евксонь кужо“ и сборник с есета „Сынь ульнесть эрзят“, който е за известни хора от ерзянски произход.

През 1998 г. стиховете ѝ са публикувани в стихосбирката „Ниле ават – ниле морот“.

Обществена дейност

През 1989 г. е една от инициаторките за създаването на културно-просветното дружество „Масторава“ и е първи секретар в периода декември 1993 – 1997 г. Тя е организатор на женското движение „Ерзява“, основател и ръководител е на самодейния фолклорно-етнографски ансамбъл „Ламзур“.

Пише проблематични статии за културата, религията и традициите на ерзяните. Публикува ги в списанията „Сятко“, „Чилесем“ и вестник „Ерзян Мастор“.

Източници

• Маризь Кемаль
• Маризь Кемаль Архив на оригинала от 2019-02-14 в Wayback Machine.