Ерзянски език
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Ерзянският език е един от двата главни мордовски езика. Няма точни данни за броя говорещи ерзянски, а броят им намалява постоянно поради разпространението на руския език сред народа на Мордовия.
Ерзянски език эрзянь кель | |
Страна | Мордовия |
---|---|
Регион | Поволжие |
Говорещи | 85 хиляди |
Писменост | кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Уралски Мордовски Ерзянски | |
Официално положение | |
Официален в | Мордовия (Русия) |
Регулатор | – |
Кодове | |
ISO 639-1 | – |
ISO 639-2 | myv |
ISO 639-3 | myv |
Ерзянски език в Общомедия |
Писменост
редактиранеИзползва се руската кирилица без допълнителни букви.
Особености
редактиране- Малък брой гласни звукове за разлика от останалите угро-фински езици: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/, които са кратки.
- Липса на дифтонги.
- Свободно ударение за разлика от останалите угро-фински езици.
- Има 11 падежа.
- Окончанията за притежание се различават от тези в мокшанския език.
Влияние на други езици
редактиранеИндоиранско влияние
редактиранеЕрзяните са имали отдавна контакти с древното ираноезично население, обитавало територията на Южна Русия. От тези ирански езици са заети думи като: Эрзянь (етническо самоназвание) (< иран. *arzunah ~ санскр. arjunaś „светъл, бял“), азор „господар“ (< праиндоиран.: санскр. asuraś „бог, господар“), верьгиз „вълк“ (< иран.: санскр. vrkaś), вирез „агне“, кшни „желязо“ (праморд. *kertńi < иран. *kārt-: авест. karetah „нож“), кудо „къща“, медь „мед“, мирде „съпруг“, одар „виме“ (< праиндоиран.: санскр. ūdhar), Паз „бог“ (< иран. bhagah), сырне „злато“ (авест. zaraniiah), сядо „сто“, узере „брадва“.
Балтийско влияние
редактиранеВ ерзянски има и малък брой заемки от балтийските езици, което свидетелства за търговски връзки с балтоезично население, например: суро „просо“ (лит. sora – възможен е и обратен път на заемане), пурцуз „прасе“ (< лит. paršas), кардаз „двор“ (< лит. gardas), муськемс „мия“ (< лит. mazgoti „мия“).
Литература
редактиране- Е. В. Перехвальская. Язык и общество. Энциклопедия. М., "Азбуковник", 2016. ISBN 978-5-91172-129-9. с. 289—293/872.
- Aasmäe, Niina. An introductory course of the Erzya language. Tartu, Tartu Ülikooli, 2014.
- Аасмяэ, Нина. Кортатано эрзякс. Поговорим по-эрзянски. Tartu, Tartu Ülikooli, 2015.