Марикопа (племе)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Марикопа.
Марикопа (на английски: Maricopa) е термин, който се отнася до няколко юмански групи, които живеят на и в близост до река Хила и нейните притоци в южна Аризона, САЩ. Културно хората известни с това име са подобни на юма и мохаве. Днешните марикопа се идентифицират с юманските групи, които живеят на река Колорадо, в района около устието на Хила в миналото. Тези групи – халийкуамаи, халчидома, кавелчадум и кохуана са културно и езиково свързани помежду си. Около 1200 г. части от тези групи започват да мигрират към Хила. Тук те стават известни на испанците като „опа“ или „кокомарикопа“.
Марикопа | |
Общ брой | 800 |
---|---|
По места | САЩ, Аризона |
Език | юмански |
Сродни групи | кокопа, юма, мохаве |
Марикопа в Общомедия |
За първи път юманските села в долното течение на Хила са споменати от отец Еузебио Кино през 1694 г. Първоначално името кокомарикопа се отнася до кавелчадум, които живеят в района на Хила Бенд до Паинтед Рок Маунтън. В началото на 19 век терминът халчидома започва да се използва за определена юманска група, живееща на Колорадо южно от мохаве. На юг от халчидома живеят кохуана и халийкуамаи. Всички те между 1820 г. и 1840 г. се преместват в областта на Сакет – Марикопа Уелс. Когато идват американците в средата на 19 век четирите групи живеят заедно при пима в равнините над Хила Кросинг. Американците започват да ги наричат с общото име марикопа.[1]
Култура редактиране
Селата на кокомарикопа са населени от по няколко семейства, които се трудят в дадена географска област и са организирани в бащини кланове. Клановете са екзогамни – хората се женят в друг клан или в друга местна група. Основно жилище е куполовидна колиба от мескити или тополови клони покрита с тръстика. Стените и са измазани с кал. Правоъгълни дървени постройки често са долепени до дома. В селото има още складове, зърнохранилища и колиба за изпотяване. Чрез система от напоителни канали кокомарикопа развиват изключително доходоносно земеделие. Отглеждани са предимно царевица, тикви, боб, дини и памук. Хората допълват храната си със събирането на диви плодове, семена, ядки, мед и ларви. Мъжете ловуват различни диви животни и ловят риба. Известни са с кошниците си и тъканите си, но най-вече с фината червена керамика. Тъкането на одеяла е съвместна работа, извършвана и от мъже, и от жени. Започват да използват коня от 17 век. Основно облекло за мъжете е набедреник, а за жените пола от върбова кора. И двата пола използват памучни и кожени дрехи в студеното време, и сандали от необработена кожа при пътуване.
Като цяло церемониализма сред юманските племена не е добре развит. Хората вярват в силата на сънищата, които според тях ръководят живота им. Най-важни церемонии са провеждани в чест на мъртвите и при боен поход. Цели села се местят, когато някой умре. Мъртвият, дома и собствеността му са изгаряни.[1]
История редактиране
Първоначално кокомарикопа живеят на малки групи по река Колорадо, под мохаве. Около 1200 г. започват да мигрират на изток към Хила, принудени вероятно от враждебността на юма и мохаве. На Хила те последователно са посетени от испански експедиции през 1604 г., 1701 г. и 1771 г. От 1775 г. влизат отново във война с юма. Между 1820 г. и 1840 г. останките от кахуана, халчидома, кавелчадум и халийкуамаи са принудени да се преместят отново и се присъединяват към марикопа. Установяват се при пима в района на Сакет – Марикопа Уелс. През 1840 г. епидемия значително намалява броя им. В този период са в тесен съюз с пима и през 1857 г. нанасят голямо поражение на юма при Марикопа Уелс. На 28 февруари 1859 г. с Акт на Конгреса е създаден резервата Пима за пима и групите марикопа. През годините след това размера на резервата е променян 4 пъти, без да се питат индианците. В резервата за кратко време марикопа се превръщат в успешни фермери, но ежегодните суши и отклоняването на водата от американските заселници провалят селското им стопанство.[1]