Динята (в зависимост от района в България наричана още карпуз, лубеница, любеница[1]) (Citrullus) е род растение от семейство Тиквови (Cucurbitaceae).[2]

Диня
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Тиквоцветни (Cucurbitales)
семейство:Тиквови (Cucurbitaceae)
триб:Benincaseae
род:Диня (Citrullus)
Научно наименование
Schrad., 1836
Диня в Общомедия
[ редактиране ]

Класификация Редактиране

Род Диня включва следните видове:[2][3]

Използване за храна Редактиране

Диня
Watermelon, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия127 kJ (30 kcal)
Въглехидрати7.55 g
      Нишесте0 g
      Захари6.2 g
      Сукроза1.21 g
      Глюкоза1.58 g
      Фруктоза3.36 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0.06 g
      Галактоза0 g
   Влакна0.4 g
Мазнини0.15 g
   Наситени0.016 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.037 g
   Полиненаситени0.05 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини0.61 g
Вода91.45 g
Пепел0.25 g
Диня в Общомедия
Витамин A0 μg (0%)
   α-каротин0 μg
   β-каротин303 μg (34%)
Тиамин (B1)0.033 mg (3%)
Рибофлавин (B2)0.021 mg (2%)
Ниацин (B3)0.178 mg (1%)
Пантотенова к-на (B5)0.221 mg (4%)
Пиридоксин (B6)0.045 mg (3%)
Фолиева к-на (B9)3 μg (1%)
Кобаламин (B12)0 μg (0%)
Витамин C8.1 mg (9%)
Витамин D0 μg (0%)
Витамин Е0.05 mg (0%)
Витамин K0.1 μg (0%)
Ликопен4532 μg
Диня в Общомедия
Калций, Ca7 mg (1%)
Желязо, Fe0.24 mg (3%)
Магнезий, Mg10 mg (3%)
Фосфор, P11 mg (2%)
Калий, K112 mg (2%)
Натрий, Na1 mg (0%)
Цинк, Zn0.1 mg (1%)
Мед, Cu0.042 mg (5%)
Манган, Mn0.038 mg (2%)
Селен, Se0.4 μg (1%)
Диня в Общомедия
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[4]

Прясната диня може да бъде консумирана, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.

Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.

 
Нарязана диня

Водата съставлява около 92% от масата на динята, най-високият процент сред плодовете. На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става, като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин.

Други Редактиране

  • Поради високото съдържание на вода (около 95 %) тя има и силно прочистващо действие за организма, спомага за по-добър метаболизъм, а също се използва и като диуретик. При бъбречно болни хора се препоръчва обилното ядене на диня, за да се прочистят бъбреците от натрупаните песъчинки и камъни. Спомага за изчистване на уреята и пикочната киселина. Динята е богата и на витамин С и В. Тя съдържа и ликопен, който макар и в малки количества допринася за предпазването от инфаркт.
Производство на дини в света към 2012 г.[5]
Страна производство в тонове
1.   Китай 70 000 000
2.   Турция 4 044 184
3.   Иран 3 800 000
4.   Бразилия 2 079 547
5.   Египет 1 874 710
6.   САЩ 1 770 630
7.   Алжир 1 495 081
8.   Русия 1 453 315
9.   Узбекистан 1 350 000
10.   Казахстан 1 154 900

Източници Редактиране

  1. Диня в различните български говори
  2. а б Renner, Susanne S. и др. Chromosome numbers, Sudanese wild forms, and classification of the watermelon genus Citrullus, with 50 names allocated to seven biological species (PDF). // Taxon 66 (6). 30 November 2007. DOI:10.12705/666.7. OCLC 7249727155. с. 1393 – 1405. Посетен на 13 February 2018.
  3. Achigan-Dako, Enoch G. и др. Phenetic characterization of Citrullus spp. (Cucurbitaceae) and differentiation of egusi-type (C. mucosospermus). // Genetic Resources and Crop Evolution 62 (8). 30 January 2015. DOI:10.1007/s10722-015-0220-z. с. 1159 – 1179. Посетен на 2 July 2019.
  4. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
  5. FAOSTAT 2012 – Top 20 Countries by commodity (watermelons)