Отваря главното меню
Мария Балтаджиева
български технолог
Родена: 18 август 1932 г. (86 г.)

Мария Ангелова Балтаджиева е български учен и изобретател в сферата на млякото и млечните продукти. Избрана е за член-кореспондент (дописен член) на БАН през 2004 година и за академик (действителен член) през 2015 г.[1]

БиографияРедактиране

Мария Балтаджиева и родена на 18 август 1932 г. в Неврокоп. Дипломира се като инженер-технолог във ВИХВП, Пловдив, специалност "Технолог по млякото и млечните продукти". Доктор на техническите науки. Занимава се с научна и преподавателска работа. Професор от 1987 г.

  • Преподавател по дисциплините "Технология на млякото и млечните продукти" във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост.
  • Преподавател в Тракийски университет.
  • Член-кореспондент на БАН от 2004 г.
  • Председател на Съюза на учените в България, Пловдив.
  • През 2008 г. е удостоена с почетното звание доктор хонорис кауза на Университета за хранителни технологии в Пловдив.
  • Академик на БАН от 2015 г.
  • Специалист по технология на млякото и млечните продукти, експерт по технология на млякото и млечните продукти, учен в областта на чистите храни.
  • Вписана в Златна книга на изобретателите в България.
  • Развива активна дейност, свързана с производство на мляко и млечни храни, участия в семинари и конференции.
  • Автор на учебници по Технология на млякото и млечните продукти.
  • Има над 220 публикации по важни проблеми в сферата на млякото и млечните продукти.
  • Голяма част от научните ѝ изследвания са внедрени ефективно в практиката.
  • Много от изследванията ѝ са защитени с патенти и авторски свидетелства.
  • Ръководител на Лаборатория за изпитване на мляко и млечни продукти “LB LACT” в Пловдив.
  • Експерт на Международната федерация по млякото FIL и FAO.
  • Член на Световната съдийска комисия по качество на млечните продукти.
  • Екип с ръководител проф. Мария Балтаджиева разработват биопродукт, който преборва стреса и преумората. Биостимулаторът се произвежда на млечна основа, в състава му има пробиотични бактерии.Той е изследван в клиниките по сърдечно-съдови заболявания, гастроентерология, дерматология, гериатрия и геронтология към софийската Медицинска академия. Продуктът е патентован, за да може да се произвежда в България. Новата разработка е представена на симпозиум в Джакарта. Към еликсира проявяват интерес много чуждестранни учени, които искат да им се преотстъпят правата за производство.

От 1979 до 1989 г. е сътрудник на Държавна сигурност.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Жените в историята на академичната наука в България. Хабилитираните жени в БАН : Кацунов, Валери, и др. - София : Ропринт, 2018., стр. 36.
  2. Решение №230 от 16 юни 2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  • Юбилеен сборник на ВИХВП – Пловдив, 1997 г.
  • Душкова Мария, Технолозите в млечната индустрия да подобряват процесите за създаване на интересни продукти, в-к УХТ Спектър, декември 2008, стр. 5
  • Списък с член-кореспондентите на БАН
  • ЕВРИКА!Лечебно нашенско сирене, в-к Черно море, бр. 837 / 3 октомври 2000
  • Бикова Диана, Еликсир на младостта създадоха пловдивски учени, Новинарнет, 18 юни 2010