Мария Грубешлиева
Мария Иванова Грубешлиева е българска поетеса и писателка, народна деятелка на културата (1969).
Мария Грубешлиева | |
българска поетеса и писателка | |
Родена | Мария Иванова Грубешлиева
|
---|---|
Починала | |
Националност | България |
Работила | поет, писател |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, разказ |
Семейство | |
Съпруг | Людмил Стоянов |
Биография
редактиранеРодена е на 13 юни 1900 г. в град Кюстендил. Още с първата си книга „Хляб и вино“ (1930 г.) е приета за член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на периодичните издания „Хиперион“, „Вестник на жената“, „Студентска борба“, „Детски свят“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Кормило“ и др. Член-учредител на Съюза на трудово-борческите писатели (1931). Издава стихосбирките „Стрели“ (1935), „Мост“ (1937) и „Улица“ (1942).
Приобщава се към антифашисткия културен фронт. Пише разкази и повести, в които отразява борбата срещу фашизма. Участва в работата на Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата в Мадрид и Валенсия (1937). Плод на преживяното в република Испания е репортажната ѝ книга „Какво видях в Испания“. В годините на антифашистката борба е интернирана (заедно със съпруга си – писателя Людмил Стоянов) в Пазарджик и Сомовит.
След 9 септември 1944 г. завежда отдел „Белетристика“ в сп. „Пламък“ (от септември 1956 до 1970 г.). Пише стихове за строителството на социализма, за СССР, борбата за мир и стихове за деца. Превежда на български език творби от Джордж Байрон, Лев Толстой и др.
Библиография
редактиране- „Хляб и вино“ (1930),
- „Стрели“ (1935),
- „Мост“ (1937),
- „Улица“ (1942),
- „Какво видях в Испания“ (1938),
- „Женени хора“ (1935, 1943),
- „Бягството на Методи Ников“ (1936),
- „Чужденец“ (1937),
- „Полюси“ (1938),
- „Весело посрещане“ (1938),
- „Радостна книжка“ (1938),
- „Разминаване“ (1939),
- „По надолнището“ (1940),
- „Насрещен вятър“ (1941, 1963),
- „Улица“ (1942),
- „Стихотворения“ (1945),
- „Детски дни“ (1946),
- „През иглено ухо“ (1948),
- „Знамена“ (1950),
- „Гемия в морето“ (1952),
- „Пред прага“ (1955),
- „Игла самошийка“ (1955),
- „Две братчета мечета“ (1956),
- „Негърчето Бигър“ (1958, 1966),
- „Грижи и радости“ (1960),
- „Врагове“ (1964),
- „Всеки ден“ (1965),
- „Оказионен магазин“ (1967),
- „Митко Палаузов“ (1971),
- Избрани произведения (1952, 1970),
- Избрани стихотворения (1960, 1970).[1]
Филмография
редактиране- Звън на кристал (1985)
- Синята лампа (1974), 10 серии – (в 10 с. „Разходка с мустанг“) - сценарист на „Разходка с мустанг“ е Марко Семов
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 158.