Мария Конопницка
Ма̀рия Станислава Конопнѝцка, с родово име Вашило̀вска (на полски: Maria Stanisława Konopnicka) е полска поетеса и новелистка от периода на реализма, сред видните представителки на полския позитивизъм, литературна критичка, публицистка, преводачка и авторка на литература за деца и юноши.[1]
| Мария Конопницка Maria Konopnicka | |
| полска поетеса | |
 Портретна фотография на Мария Конопницка | |
| Родена | Maria Stanisława Wasiłowska
|
|---|---|
| Починала | 8 октомври 1910 г.
|
| Погребана | Лвов, Украйна |
| Националност | полякиня |
| Литература | |
| Псевдоним | „M. K.“, „K.“, „Ko-mar“, „Jan Sawa“, „Marko“, „Jan Waręż“, „Humanus“, „Ursus“, „Mruczysław Pazurek“ |
| Период | реализъм |
| Жанрове | поезия, новела, литература на деца и юноши |
| Известни творби |
|
| Семейство | |
| Баща | Юзеф Людвик Вашиловски |
| Майка | Схолястика Турска |
| Съпруг | Ярослав Конопницки |
| Деца | Владислав, Стефан, Тадеуш, Зофия, Станислав, Ян, Хелена, Ляура |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Мария Конопницка в Общомедия | |
Биография
редактиранеДетство
редактиранеМария Конопницка е дъщеря на Юзеф Вашиловски и Схоластика Турска. През 1841 г. родителите ѝ живеят в Сувалки. Домът им се е намирал на днешната ул. „Кошчушко“ 31 (по онова време ул. „Петербургска“). През 1849 г., когато Мария е 7-годишна, семейството се премества в Калиш и заживява на партера на Дом Пухалски (на полски: pałac Puchalskich, принадлежал първоначално на полковник Юзеф Гжегож Пухалски) на днешния площад „Ян Килински“.
Майката на Мария умира през 1854 г. Баща ѝ е юрист, защитник към Генералната прокуратура и същевременно познавач и почитател на литературата. Възпитава дъщеря си в духа на християнската традиция, без женско влияние. Сериозната атмосфера, високият патриотичен дух и суровият морал в родния дом оказват голямо влияние върху Мария. В периода 1855 – 1856 г. учи заедно със сестра си при сестрите Сакраментки във Варшава и там се среща с Елиза Павловска, по-късно Елиза Ожешкова. Приятелството им, скрепено от общия интерес към литературата, продължава цял живот.
Братът на Мария Ян Вашиловски, студент по политехника в Лиеж, загива на 19 февруари 1863 г. в битката на въстаниците край Кшивосондз (Krzywosądz). Сестра ѝ Целина (родена през 1850 г. в Калиш) се омъжва за Влоджимеж Швирски, произхождащ от княжеско семейство с герб Лис, офицер от руската армия[2]. Техен син е Йежи Швирски, адмирал, командващ полската Военноморска флота по време на Втората световна война.
Младежки години
редактиранеПрез септември 1862 г. в катедралата „Св. епископ Миколай“ в Калиш Мария Вашиловска се омъжва за Ярослав Конопницки с герб Ястшембец, по-възрастен от нея с 12 години. След сватбата те заживяват в Бронув, а след това в Гушин в тогавашната губерния Калиш (днес Лодзко войводство). Ярослав, като най-голям брат в семейството си, се грижи за земите, към които принадлежат и селата: Конопница, Бронувек и Бронув. Имението е голямо, но занемарено.
Семейство Мария и Ярослав Конопницки, заедно с първородния им син Тадеуш прекарва края 1863 г. и началото на 1864 г. във Виена и Дрезден. През десетте години брак Мария ражда 8 деца. Владислав и Стефан умират веднага след раждането си, Тадеуш и Зофия (1866), Станислав (1867), Ян (1868), Хелена (1869) и най-малката Лаура (1870). Конопницка не успява – както пише по-късно в едно от автобиографичните си стихотворения – да понесе ограниченията, които ѝ налага съпругът ѝ. Не иска да бъде на негова издръжка и не ѝ е присъща ролята на домакиня. Ярослав не харесва литературните интереси на съпругата си, която дебютира и започва да пише, още докато са семейство[3]. През 1872 г. имуществото в Бронув е продадено и семейство Конопницки се пренася в Гушин. Там е създадена поемата „В планините“ (W górach), получила благосклонна рецензия от Хенрик Сенкевич, благодарение на което поетесата започва да вярва в своя талант и решава сама да поеме грижата за себе си за децата си.
През 1876 г. се разделя със съпруга си и взема решение да напусне Гушин. През 1877 г. се премества с децата си във Варшава, където живее до 1890 г. Заминаването си за Варшава увековечава в стихотворението „Преди отлитането“ (Przed odlotem). Въпреки че се разделя със съпруга си, не престава да поддържа връзка с него – изпраща му пари за да плати пътуването му до Краков по повод нейния творчески юбилей. Съпругът ѝ по-късно банкрутира, умира най-вероятно през 1902 г.[4]
След преместването си в столицата поетесата започва работа като дава частни уроци. През 1878 г. внезапно умира баща ѝ. През същата година тя започва да участва и в конспиративна и явна обществена дейност. През1882 г. пътува из Австрия и Италия, а през 1884 г. посещава Чехия, където се запознава с Я. Връхлицки, с когото започва кореспонденция.
Дели децата си на „зла“ и „добра“ тройка, а в един момент решава да се освободи от зависимостта си към тях.[5] Когато и най-малката ѝ дъщеря тръгва на училище, Конопницка напуска столицата; от този момент посещава децата си, подпомага ги финансово и си кореспондира с тях, но времето, което посвещава на собственото си развитие, прекарва във Венеция, Закопане, Мюнхен или Краков.
Людвик Кшивицки нарича Конопницка от онзи период „силно влюбчива жена“[6], а името ѝ се свързва много мъже, между които и с по-младия от нея със 17 години журналист Ян Гадомски, не разполагаме обаче с никакви факти, които да сочат, че е хранила по-топли чувства към когото и да било от тях. Един от обожателите ѝ, философът и историк Максимилиан Гумплович преживява особено тежко това, че е бил отхвърлен и се застрелва през 1897 г. в Грац, пред хотела, в който живее Конопницка.[7]
По случай 25-ата годишнина от писателската си дейност (1903) Конопницка получава в дар имението в Жарновец, близо до Кросно.
Предполага се, че първата среща между Мария Конопницка и Мария Дулебянка се е състояла най-късно през 1886 г.; през 1889 г. в писмо на Конопницка за пръв път се споменава за Дулебянка.[8] На 8 септември 1903 г. Дулебянка се нанася заедно с Конопницка в имението в Жарновец. Двете заедно пътуват до Австрия, Франция, германия, Италия и Швейцария, където климатът е благоприятен за здравето на Конопницка.
Литературен живот
редактиранеМария Конопницка дебютира (с псевдоним Марко) през 1870 г. в списание „Калишанин“ (Kaliszanin) със стихотворението „В зимната утрин“ (W zimowy poranek)[9]; което се много добре прието. Посвещава на Калиш три поетически творби: двете са озаглавени „На Калиш“ (Kaliszowi) (1888, 1907), третата е „На моя град“ (Memu miastu) (1897).
Година по-късно в „Тигодник илюстровани“ („Tygodnik Ilustrowany“) е публикуван цикълът „В планините“. Поетичното ѝ творчество, изпълнено с патриотизъм и откровен лиризъм, стилизирано като „със свойска нотка“, много бързо придобива признание. Първият си том с поезия издава през 1881 г., а следващите излизат съответно през 1883, 1887, 1896.
В периода 1884 – 1886 г. е редактор на списанието за жени „Швит“; като опитите ѝ да радикализира програмата на списанието, срещат твърд отпор от страна на консервативно настроените сътрудници и на цензурата. Сътрудничи и на списание „Блюшч“.[10]
Започва да пише новели от началото на осемдесетте години на XIX век. Първите ѝ стъпки в тази област са базирани на опита ѝ като журналистка и редактор на списание „Швит“. Първоначално се вдъхновява от опита на Прус и Ожешкова, а по-късно развива собствените си идеи в областта на малките форми. Новелата ѝ „Дим“ (Dym) е публикувана през 1893 г.
Мария Конопницка се занимава и с литературна критика. Първоначално от 1881 г. публикува в „Швит“, „Клоси“, „Газета полска“, „Куриер варшавски“, а след това и в други списания. До 1890 г. преобладават статии и рецензии за съвременни полски и чуждестранни автори.
Конопницка е известна и с прозата си, писана за деца. Произведенията за деца, които започва да публикува от 1884 г., изключват досадния дидактизъм, развиват чувствителността и въображението на читатели и са новост в тази област на литературата.
Вече като известна писателка Конопницка се връща към спомените от детството си в Сувалки и им посвещава 2 творби: „От гробищата“ (Z cmentarzy) и „Ануша“ (Anusia). Около 1890 г. в поезията на Конопницка се появяват нови тематични интереси, свързани с произведения на европейската култура и с нови начини за създаване на препратки към традицията.
В произведенията на Конопницка се съдържа протест срещу обществената несправедливост и системата, белязана от потисничество и жестокост. Творбите ѝ се характеризират с патриотизъм, лиризъм и сантименталност.
Конопницка си сътрудничи с много издателства, с пресата, с обществени организации. Участва в международния протест срещу преследването на полски деца, организиран във Вжешня (1901 – 1902). Взема участие в борбата за права на жените, в акциите, осъждащи репресиите на пруската власт, както и в дейността на организациите в полза на политическите и криминални затворници.
Духовенството и клирикалните среди я критикуват заради творчеството ѝ. Епископ Карол Неджялковски дори я нарича езичница. Като доказателство за богохулството на поетесата използва следния стих:
Но черният кръст
Стои неподвижен и тъмен на масата
Като безмълвен за сълзите олтар
Lecz krzyż czarny
Stał nieruchomy i ciemny na stole
Jak milczące wobec łez ołtarze.[11]
Редакцията на консервативния седмичник „Рола“ (Rola) също атакува Мария Конопницка, като обаче по този начин несъзнателно способства за нарастване на популярността на авторката, която бива приемана все по-тържествено и радушно и в Краков и в Лвов.[12]
По време на немската окупация цялото творчество на Конопницка попада в списъка на проскрибираните произведения като вредна, нежелана и предназначена за унищожаване.[13]
Смърт
редактиранеМария Конопницка умира от пневмония на 8 октомври 1910 г. в санаториум „Кишелки“ в Лвов. Погребана е на 11 октомври 1910 г. в Личаковското гробище в Лвов, в Пантеона на великите лвовчани. Погребението, организирано от Мария Дулебянка, се превръща в патриотично шествие, в което участват близо 50 000 души. Поради забрана, наложена от архиепископ Юзеф Билчевски, погребалната церемония се провежда без участие на духовни лица и без планираната реч на епископ Владислав Бандурски.[14] Бюстът на надгробния паметник е изработен от Луна Дрекслер, а на надгробната плоча е изсечен фрагмент от стихотворение на Конопницка.
Бюст-паметникът е унищожен по време на Втората световна война и изработен отново в следвоенните години от украинския скулптор Влодимир Сколоздра.
Възгледи
редактиранеВъпреки че вярва в Бог и многократно се позовава на волята му, Конопницка е противник на Католическата църква като институция и се дразни от показната религиозност.[15]
Оценки
редактиранеАдам Гжимала-Шедлецки я определя като „гений на комуникативността“. Стефан Жеромски я описва като пророк на своето поколение.[16]
В началото на творческия си път става обект на множество спорове и на упреци от страна на католическото духовенство. „От миналото“ (Z przeszłości) (1881 г.) е оценено в „Пшегльонд Католицки“ по следния начин: „Мисълта ѝ е безбожна и богохулна. Опирайки се върху няколко преиначени и несигурни факта, в своите рими тя още веднъж хвърля в лицето на Църквата злощастната обида, която враговете ѝ неведнъж вече са хвърляли. Нова в тази обида е не самата мисъл, нова е само яростта“.[17]
Според Кшиштоф Томашик, Мария Конопницка е една от най-известните и едновременно с това най-осмиваните полски писателки, а творчеството и се е превърнало в синоним на националната графомания. Като доказателство за думите си той посочва: дискусията, започната от Кинга Дунин в текста ѝ „Полска литература или литературата в Полша“ (Literatura polska czy literatura w Polsce?), в която Конопницка е посочена като пример за лошо писане, което продължава да тормози децата в училище; твърдението на Гражина Борковска, която в сборника „Полски писателки“ определя Конопницка като: „Днес минава за второстепенна писателка“.[18]
Творчество
редактиранеМария Конопницка е авторка на сборници с новели и стихотворения, творби за деца и поеми. Превежда автори, като Герхарт Хауптман, Хайнрих Хайне, Паул фон Хайзе, Ярослав Връхлицки, Едмондо де Амичис, Габриеле д'Анунцио и Едмон Ростан.[19]
Сборници с новели
редактиране- „Cztery nowele“ (1888)
- „Moi znajomi“ (1890)
- „Na drodze“ (1893)
- „Nowele“ (1897)
- „Ludzie i rzeczy“ (1898)
- „Na normandzkim brzegu“ (1904)
За деца
редактиране- „Śpiewnik dla dzieci“
- „O Janku Wędrowniczku“ (1893)
- „O krasnoludkach i sierotce Marysi“ (1896)
- „Na jagody“ (1903)
- „Szkolne przygody Pimpusia Sadełko“ (1905)
- „Co słonko widziało“
- „Stefek Burczymucha“
- „Dym“
- „Nasza szkapa“
Стихосбирки
редактиране- „Poezje“, четири серии, (1881, 1883, 1886, 1896)
- „Z mojej Biblii“ (1896)
- „Linie i dźwięki“ (1987)
- „Damnata“ (1900)
- „Italia“ (1901)
- „Drobiazgi z podróżnej teki“ (1903)
- „Śpiewnik historyczny 1767 – 1863“ (1904)
- „Ludziom i chwilom“ (1905)
- „Nowe pieśni“ (1905)
- „Głosy ciszy“ (1906)
Стихотворения (подбор)
редактиране- „Zimowy poranek“ (1870)
- „Kaliszowi“ (1888 i 1907)
- „Memu miastu“ (1897)
- „Rota“ (1908)
- „Wolny najmita“
- „W poranek“
- „Tęsknota“
- „Noc“
- „Kubek“
- „Jaś nie doczekał“
- „Pieśń o domu“
Поеми
редактиране- „Przez głębinę“ (1907)
- „Pan Balcer w Brazylii“ (1910)
- „Imagina“ (1913)
Преводи (подбор)
редактиране- Gerhard Hauptmann, „Hanusia“
- Heinrich Heine, „Atta Troll. Sen nocy letniej 1841 – 1842“
- Paul Heyse, „Dziecię wieszczek“
- Jaroslav Vrchlický, „Spartakus“
- Edmondo De Amicis, „Serce“
- Gabriele D'Annunzio, „Córka Joria. Tragedia pasterska“
- Edmond Rostand, „Cyrano de Bergerac“ (съвместен превод с Влоджимеж Загурски)
Издания на български език
редактиране- „Прометей и Сизиф“, Варна, Печатница на К. Николовъ. 1898, 47 с. (в превод на Георги Бакалов)
- „На Нормандския бряг. Разкази“, С., Изд. „Хемусъ“.
- „Сълзи и песни: Поезия и проза“, С., Изд. „Народна младеж“. 1961, 148 с. (съставител Куйо Куев)
- „Джуджетата и Мариша. Приказна повест за деца“, С., Изд. „Народна младеж“. 1985, 218 с. (в превод на Райна Цветкова)
- „Криста (сборник с разкази)“, С., Изд. „Народна култура“. 1988, 295 с. (в превод на Райна Цветкова и предговор на Калина Бахнева)
Бележки
редактиране- ↑ ((pl)) Колектив. Преводна рецепция на европейските литератури в България, Т. 4, Славянски литератури. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. ISBN 954-430-859-8. с. 173.
- ↑ Marek Herma: Świrski Jerzy Włodzimierz (pol.) polskaipetersburg.pl, 2016-04-16. [посещение 2017-04-05].
- ↑ O Marii Konopnickiej na stronie Liber Novus.
- ↑ Janina Pucek, Maria Konopnicka w: Minął miesiąc. Biuletyn Samorządowy Starostwa Powiatowego w Poddębicach, nr 11(15)/2008.
- ↑ Krzysztof Tomasik, Homobiografie, Warszawa: Krytyka Polityczna, 2014
- ↑ Krzysztof Tomasik, Homobiografie, Warszawa: Krytyka Polityczna, 2014
- ↑ Krzysztof Tomasik: Wielcy i niezapomniani: Maria Konopnicka
- ↑ Lena Magnone: Maria Konopnicka i Maria Dulębianka. [посещение 3 lutego 2010].
- ↑ Literatura polska. Przewodnik encyklopedyczny. Julian Krzyżanowski (red.). T. 1: A–M. Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1984, s. 412. ISBN 83-01-05368-2.
- ↑ Sprawozdanie z działalności Towarzystwa Szkoły Ludowej za rok 1912. Kraków: 1913, s. LXXIII.
- ↑ Roman Warecki, Ołtarz i tron. Warszawa 1966, s.88 – 90.
- ↑ Iwona Kienzler, Maria Konopnicka rozwydrzona bezbożnica. Bellona Warszawa 2015, s. 226
- ↑ Praca zbiorowa, Upominki od narodu. Jubileusze, rocznice, obchody pisarzy,Żarnowiec 2010, s. 291 – 292
- ↑ wona Kienzler, Maria Konopnicka rozwydrzona bezbożnica. Warszawa 2015, s. 239
- ↑ Krzysztof Tomasik, Homobiografie, Warszawa: Krytyka Polityczna, 2014
- ↑ Maria Konopnicka | Życie i twórczość | Artysta, Culture.pl [посещение 2019-03-22]
- ↑ Krzysztof Tomasik, Homobiografie, Warszawa: Krytyka Polityczna, 2014.
- ↑ Krzysztof Tomasik | Publicysta i inni, Konopnicka pod maską Matki Polki, KrytykaPolityczna.pl, 15 listopada 2012 [посещение 2019-03-22]
- ↑ ((pl)) Kowalczyk, Janusz. Maria Konopnicka. culture.pl, 2014. Посетен на 20 юли 2018 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Konopnicka в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |