Ярослав Връхлицки (на чешки: Jaroslav Vrchlický, 17 февруари 1853 г. в Лоуни, Чехия – 9 септември 1912 г. в Домажлице) е един от най-великите чешки лирични поети, номиниран за Нобелова награда за литература осем пъти.[1]

Ярослав Връхлицки
Jaroslav Vrchlický
Портрет на Връхлицки от Ян Вилимек
Портрет на Връхлицки от Ян Вилимек
РоденЕмил Якуб Фрида
17 февруари 1853 г.
Починал9 септември 1912 г. (59 г.)
Професияпоет, писател, преводач
Националност Чехия
Направлениеромантизъм
Подпис
Уебсайт
Ярослав Връхлицки в Общомедия

Биография редактиране

Той е роден на 17 февруари 1853 г. в семейството на търговеца Якуб Фрида и съпругата му Мария, записан под името Емил Якуб Фрида (Emilius Jakob Frida). [2] Десет години живее при вуйчо си, който е католически свещеник близо до Колин, където учи начално и основно образование. През 1862 г. записва престижната гимназия в Слани, учи известно време в Прага и през 1872 г. завършва с матура в Клатови. Воден от примера на своя вуйчо, Връхлицки се записва студент в Пражката архиепископска семинария. През 1873 г. се прехвърля във факултета по изкуствата на Карловия университет в Прага, където учи история, философия и романска филология при Ернест Денис. В Прага Връхлицки се сприятелява със Зикмунд Винтер, Йозеф Вацлав Сладек и Алоис Ирасек, с които създава писателския кръг Лумировци (по името на литературното списание Лумир). От 1875 г. Връхлицки работи като секретар и преподавател за синовете на благородниците Монтекуколи, първо в Мерано в близост до град Модена, а по-късно в Ливорно.

След кратко завръщане работи в педагогическия институт в Прага, но тази дейност не му допада. Благодарение на застъпничество от страна на Монтекуколи пред граф Леополд фон Tун и Хоеншайн, през 1877 г. Връхлицки е назначен за секретар на Пражката Чешка политехника, а по-късно става професор по съвременни науки и е удостоен с титлата доктор хонорис кауза.

През 1901 г. Връхлицки заедно с композитора Антонин Дворжак са посветени в рицарско звание, а австрийският император Франц Йосиф I го назначава за член на горната камара на Императорския Съвет на Виена.

Връхлицки е активен поборник за всеобщо избирателно право. Той е член на Кралската Академия в Падуа, член на Полското общество в Париж, а също и почетен гражданин на много градове в Чехия. През 1893 г. той е назначен за професор по европейска литература в Карловия университет. Той е и член на Чешката академия на науките и изкуствата от 20 април 1890.

Творчество редактиране

Автор на над 200 тома (включително над 80 книги с поезия и 50 пиеси), сред които „Епични поеми“ (1876), „Дух и свят“ (1878), „Симфонии“ (1878), „Витория Колонна“, „Митове“ (две книги) (1879), „Легенда за свети Прокоп“ (Legenda o svatém Prokopu), поетичните сборници под заглавие „Епопея на човечеството“ – „Древни сказания“ (1883), „Отломки от епопея“ (1886), „Нови отломки на епопея“ (1894), „Богове и хора“ (1899) и др; „Еклоги и песни“ (1879), „Селски балади“ (1885), „Твардовски“ (1885), „Сонети на самотния“ (1885), „Музика в душата“ (1886), „Фрески и гоблени“ (1890), трилогията „Хиподамия“ (1888 – 1891), „Братя“ (1889) и комедията „Една нощ в Карлщейн“ (1885); „Прозорец в бурята“ (1894), „Нови откъси от епопея“ (1895), „Богове и хора“ (1899), „Посвещения“ (1902), „Коралови острови“ (1908), „Скритите източници“ (1908), „Дървото на живота“ (1910), „Дамоклев меч“. В България е публикувана „Прозорци в бурята“ (Издателско ателие Аб, 2003) в превод на Вътьо Раковски[3]. Връхлицки е автор на епична поезия, пиеси, проза и литературни есета и превежда от различни езици, с които въвежда Данте, Гьоте, Шели, Бодлер, Едгар Алън По и Уитман в чешката литература. Той е един от основните автори на списание „Лумир“ след 1851.

Животът на Връхлицки е предмет на романа от 1997 „Za trochu lásky....“ („За малко любов ...“) на чешкия писател Франтишек Кожик. Заглавието е заимствано от една от поемите на Връхлицки.[4]

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jaroslav Vrchlický в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​