Мария Иванова Сутич, или Шутич, е българска революционерка, участничка в Априлското въстание в четата на Георги Бенковски.

Мария Сутич
българска революционерка

Родена
Починала
Пловдив, България

БиографияРедактиране

Родена е през 1857 г. в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и Елена, в кв. Вароша в близост до църквата „Св. Богородица“ в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик). Учи в местното килийно училище, при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от роднинското семейството на Георги Консулов за помощничка в домакинството.

Омъжва се за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава край Белово железопътна линия на барон Хирш[2]. Преподава за кратко в училището в Голямо Белово[3]

Революционна дейностРедактиране

На 27 април 1876 г. Мария, заедно с мъжа си Иван Сутич, се включва в четата на Бенковски, което Захари Стоянов описва по следния начин: „— Запиши, че днес, на 27 априлий, с нашата чета се присъединява и госпожата на Ив. Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята – каза Бенковски на мене тържествено, понеже знаеше, че държа забележки.“

При разгрома на въстанието Мария, или Ньонка (Йонка), както я наричат четниците, се оттегля с мъжа си и останалите около Бенковски съратници към Стара планина[4].

Между с. Липен и Тетевен Мария е заловена, а Иван – убит. Тя е откарана в мрачните килии на Черната джамия в София. Там прекарва 3 месеца, но пазарджишките чорбаджии събират пари и откупват свободата на храбрата си съгражданка.[5]

След освобождениетоРедактиране

Останала вдовица, Мария се омъжва повторно за Димитър Овчаров, началник на пощата в кв. „Кършияка“ в Пловдив. Мария Сутич няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг: син, Борис Димитров Овчаров (р. 17 март 1898) и дъщеря, Мара Димитрова Овчарова (р. 26 август 1906). На молбата ѝ да ѝ бъде отпусната народна пенсия тогавашното правителство отказва. Нещата се променят чак през 1929 г. Тогава, когато Христо Пунев – мъж на нейната племенница, става депутат в Народното събрание. Той поставя въпроса за народните пенсии и всички поборници получили такива. До края на живота си Мария Сутич живее в Пловдив, където умира през декември 1932 г. на 76-годишна възраст[6].

НаследствоРедактиране

За разлика от Мария, нейната сестра Теофана, има четири деца с мъжа си Петър Иванов Тресоглавски: Анна, Георги, Олга и Янко. Георги работи в пощите и се жени за Райна Цикалова. Това са бабата и дядото на Антонина Стоянова.

На името на Мария Сутич е наименувана улица в Белово, а през 2007 г. президентът Георги Първанов открива неин паметник в Пазарджик [7]

ИзточнициРедактиране

  1. паметник на Мария Сутич в Пазарджик
  2. pzhistory.info[неработеща препратка] посетен на 18 февруари 2012
  3. sou.belovo.eu. Посетен на 18 февруари 2012
  4. Захари Стоянов. Записки по българските въстания
  5. статия на в. „Стандарт“[неработеща препратка]. 14 юли 2002. Посетен на 18 февруари 2012
  6. www.ilove.bg Архив на оригинала от 2014-03-23 в Wayback Machine.. Посетен на 18 февруари 2012
  7. news.plovdiv24.bg. Посетен на 18 февруари 2012

Външни препраткиРедактиране