Мария Сутич

български революционер

Мария Ангелова Сутич, или Шутич, е българска революционерка, участничка в Априлското въстание, единствената женав четата на Георги Бенковски. Наричат я Йонка, Ньонка, Нонка, Нона. Самата тя се подписва като Нонка Сутичува.[1]

Мария Сутич
български революционер
Родена
Починала
декември 1932 г. (73 г.)
Мария Сутич в Общомедия

Биография редактиране

Родена е през 1857 г. в семейството на абаджията Ангел Хаджипетков и Елена, в махалата Вароша в близост до църквата „Света Богородица“ в Татар Пазарджик. Учи в местното килийно училище, при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от роднинското семейство на Георги Консулов за домакинска помощничка.

Омъжва се за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава край Белово железопътна линия на барон Хирш.[1] Преподава за кратко в училището в Голямо Белово.[2]

Революционна дейност редактиране

На 27 април 1876 г. Мария, заедно с мъжа си Иван Сутич, се включва в четата на Бенковски, което Захари Стоянов описва по следния начин: „— Запиши, че днес, на 27 априлий, с нашата чета се присъединява и госпожата на Ив. Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята – каза Бенковски на мене тържествено, понеже знаеше, че държа забележки.“

При разгрома на въстанието Мария, или Ньонка (Йонка), както я наричат четниците, се оттегля с мъжа си и останалите около Бенковски съратници към Стара планина[3].

Между с. Липен и Тетевен Мария е заловена, а Иван е убит. Тя е откарана в мрачните килии на Черната джамия в София. Там прекарва 3 месеца и само благодарение на застъпничеството на чуждестранни консули и най-вече на чуждото гражданство на мъжа ѝ тя е освободена.[1] Според потомци в рода ѝ пазарджишките чорбаджии събират пари и откупват живота ѝ.[4]

След освобождението редактиране

Останала вдовица, Мария се омъжва повторно за Димитър Овчаров, началник на пощата в кв. „Кършияка“ в Пловдив. Мария Сутич няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг: син Борис Димитров Овчаров (р. 17 март 1898) и дъщеря Мара Димитрова Овчарова (р. 26 август 1906). На молбата ѝ да ѝ бъде отпусната народна пенсия тогавашното правителство отказва.[1] Нещата се променят чак през 1929 г., когато Христо Пунев – мъж на нейната племенница, става депутат в Народното събрание. Той поставя въпроса за народните пенсии и всички поборници получават такива. До края на живота си Мария Сутич живее в Пловдив, където умира на 73-годишна възраст през декември 1932 г.[5]

Наследство редактиране

За разлика от Мария нейната сестра Теофана, има 4 деца с мъжа си Петър Иванов Тресоглавски: Анна, Георги, Олга и Янко. Георги работи в пощите и се жени за Райна Цикалова. Това са бабата и дядото на Антонина Стоянова.

На името на Мария Сутич е наименувана улица в Белово, а през 2007 г. президентът Георги Първанов открива неин паметник в Пазарджик [6]

Източници редактиране

  1. а б в г Museum-pz.com. Мария Ангелова Сутич – единствената жена, участвала в Хвърковатата конница на Георги Бенковски. Посетен на 5 май 2022 г.
  2. Sou.belovo.eu. sou.belovo.eu. Посетен на 18 февруари 2012 г.
  3. Захари Стоянов. Записки по българските въстания
  4. Iwoman.bg. Мария Сутич: Единствената българка, присъединила се към „Хвърковата чета“. Посетен на 5 май 2022 г.
  5. www.ilove.bg Архив на оригинала от 2014-03-23 в Wayback Machine.. Посетен на 18 февруари 2012 г.
  6. news.plovdiv24.bg. Посетен на 18 февруари 2012 г.

Външни препратки редактиране