Отваря главното меню

Голямо Белово

селище в България

Голямо Белово е село в Южна България. То се намира в община Белово, област Пазарджик.

Голямо Белово
Изглед от възвишенията над с. Голямо Белово
Изглед от възвишенията над с. Голямо Белово
Общи данни
Население 496 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 484 (НСИ)
Землище [1]
Надм. височина 411 m
Пощ. код 4473
Тел. код 03581
МПС код РА
ЕКАТТЕ 15802
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Белово
Костадин Варев
(Гергьовден (СДС))
Кметство
   - кмет
Голямо Белово
Ели Илчева
(БСП)
Голямо Белово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Голямо Белово е разположено между три планини: Рила, Родопите и Средна гора. Релефът е смесен: планински и равнинен. През селото протича малката река Яденица. Няма находища на полезни изкопаеми. Климатът е преходно континентален. Почвите са кафяви горски, канелени горски и алувиални покрай реката.

Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.

ИсторияРедактиране

 
Сградата на кметството в Голямо Белово

Село Голямо Белово е било създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, благодатно място. Kогато бил построен манастирът, селото получава в превод гръцкото си име Левке. Това име е било употребявано само по време на византийското владичество, докато през турската епоха и до днес остава само българското звучно Белово. През късната античност и средновековието най-крупното селище в района е именно град Левке, разположен на площ от 80 декара на връх „Свети Спас“. През 813 г. по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.

От селото произхожда известната "Беловска хроника" свидетелстваща за насилията при потурчването на християните в Родопите.

До 1966 година името на селото е Голямо Бельово.[2] Жителите му са участвали дейно в борбите за Освобождение. В читалището (днес „Тодор Каблешков“) Васил Левски основал комитет. Единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски е голямобельовката Мария Сутич. Голямо Бельово е освободено от османско владичество на 14 януари 1878 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 жители на Голямо Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Културни и природни забележителностиРедактиране

Една от забележителностите на селото е Алабашката поляна. На нея е запазен паметник. Тя е посещавана от Иван Вазов и Алеко Константинов. Друго интересно място са руините от старинния град Левке в края на селото. В Голямо Белово има къща, в която Стоян Михайловски е прекарал кратка част от своя живот.

 
Църква Св. Георги

Църквата „Св. Георги“ в с. Голямо Белово е най-старата църква в Пазарджишка област – на 200 години. Построена през периода 1806 – 1813 г. Изографисана е през 1844 г. от самоковеца Петраки Костович. Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът – изработен от майстори от Банско-разложката дърворезбарска школа. Част от иконите от царския ред на иконостаса е нарисувал Христо Димитров (баща на Захари Зограф).

Беловската базилика е една от най-добре запазените ранно-християнски църкви в България. Църквата датира от VI век и е била част от разрушения късноантичен и средновековен град-крепост Левке. Базиликата е била трикорабна, във Византийски архитектурен стил. В XVII век, по време на голямото принудително помохамеданчване на християнското население от Велинградските села, църквата е разрушена от турците. В наши дни, в непосредствена близост до останките от старата базилика е построена църква св.Богородица, която се посещава редовно от християните от съседните села.

Всяка година на 15 август (Лятната Богородица) се прави събор и се раздава курбан за здраве.

Редовни събитияРедактиране

  • На 14 януари Голямо Белово отбелязва своето освобождение от османска власт. Тогава се пали голям огън и се пие греяно вино. Това е стар обичай, останал от посрещането на руските войски на 14 януари 1878 г. Възстановка от 14 януари 2012 г.
  • Друг празник е Бабинден на 8 януари. Тогава най-младата булка се къпе в реката. След това я последват всички желаещи за здраве през годината. Този ден е голям празник. Има много музика и веселие.

Родени в Голямо БеловоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Голямо Белово е разположено в землището на град Белово
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.