Мария Ханкел (на немски: Marie Hankel; 2 февруари 1844, Шверин – 15 декември 1929, Дрезден) е първата поетеса на есперанто.[2].

Мария Ханкел
Marie Hankel
Мария Ханкел през 1908 г.
Мария Ханкел през 1908 г.
Родена2 февруари 1844 г.
Починала15 декември 1929 г. (85 г.)
НационалностГермански съюз
Жанрстихове
Мария Ханкел в Общомедия

Биография редактиране

Мария Ханкел изучава есперанто на 61-годишна възраст,[3] след което активно се включва в движението. През 1908 г. става съорганизатор на Световния конгрес на есперантистите в Дрезден. През 1909 г. е наградена с първа награда за стихотворението „Символът на любовта“ (La simbolo de l'amo) на литературния конкурс в рамките на следващия Световен конгрес на есперантистите в Барселона. След това, в допълнение към литературната си дейност, Ханкел ръководи Дрезденския есперантистки клуб до смъртта си. През 1911 г. тя организира Съюз на писателите-есперантисти, и е неговия първи председател.

Творчество редактиране

В стиховете си Ханкел изразява идеалистическите тенденции на предвоенния есперантизъм. Основната колекция от нейните творби е сборника стихотворения и разкази „Песъчинки“ (Sableroj, 1911).

Източници редактиране

  1. а б Германска национална библиотека, Берлинска държавна библиотека, Баварска държавна библиотека и др. Запис #116453796 // Общ нормативен контрол (GND) – 2012 – 2016.
  2. Королевич 1989.
  3. Бернхард Пабст, който пише подробна биография на Мария Ханкел, твърди, че бъдещата поетеса учи есперанто през 1905 г., а не през 1903 г., както пишат други източници.

Външни препратки редактиране

Литература редактиране