Отваря главното меню

Германският съюз или Германската конфедерация (на немски: Deutscher Bund) е краткотрайно политическо обединение на германските държави, съществувало в периода 1815 – 1866[1]. Образуването на тази конфедерация е следствие на разпускането на Свещената Римска империя. По време на Виенския конгрес е взето решение да не се образува нова единна германска държава, а всички съществуващи тогава немски страни да се сдобият с пълен суверинитет. Броят на немските държави и държавици, вследствие на военни и политически конфликти, е сведен до 39 – от тях 35 княжества и 4 свободни града. В новосформираната конфедерация влиза и Австрийската империя, а от нейните владения е образувана самостоятелната държава Белгия. Конфедерацията представлява съюз на всички немски територии.

Германски съюз
Deutscher Bund
— конфедерация —
1815 – 1866
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Германският съюз към 1815 г.: *   Страни членки *   Територии на страни членки извън съюза
Германският съюз към 1815 г.:
  •   Страни членки
  •   Територии на страни членки извън съюза
Столица Франкфурт
Eзици
Официални немски, италиански, долнонемски, чешки, словенски, полски, лимбургски
Религия римокатолицизъм, протестантство
Президент
1815 – 1835 Франц II
1835 – 1848 Фердинанд I
1850 – 1866 Франц Йосиф
Законодателна власт Бундестаг
История
Конституция 8 юни 1815 г.
Германска революция 13 март 1848 г.
Манифест от Олмюц 29 ноември 1850 г.
Австро-пруска война 14 юни 1866 г.
Пражки мирен договор 23 август 1866 г.
Площ
Общо (1815) 630 100 km2
Население
По оценка от 1815 29 200 000
Валута райхсталер (до 1857 г.)
съюзен талер (след 1857 г.)
Предшественик
Рейнска конфедерация
Австрийска империя Австрийска империя
Кралство Прусия Кралство Прусия
Наследник
Северногермански съюз Северногермански съюз
Австрийска империя Австрийска империя
Кралство Бавария Кралство Бавария
Кралство Вюртемберг Кралство Вюртемберг
Велико херцогство Баден Велико херцогство Баден
Велико херцогство Хесен Велико херцогство Хесен
Люксембург Люксембург
Лихтенщайн Лихтенщайн
Днес част от Флаг на Германия Германия
Флаг на Австрия Австрия
Флаг на Полша Полша
Флаг на Чехия Чехия
Флаг на Нидерландия Нидерландия
Флаг на Белгия Белгия
Флаг на Люксембург Люксембург
Флаг на Лихтенщайн Лихтенщайн
Флаг на Хърватия Хърватия
Флаг на Италия Италия
Флаг на Словения Словения
Германски съюз в Общомедия

Правомощията на конфедерацията са малки. Политическите субекти се обвързват с обща отбрана и са поддържали известен брой общи крепости. Предвидено е в случай на война да се формират общи войскови части. Това се случва само веднъж по време на войната с Дания за Княжество Шлезвиг-Холщайн.

Германският съюз има общ законодателен орган, наречен Диета. Седалището ѝ е в град Франкфурт, под формалното председателство на австрийския император. Законите, който Диетата приема, се отнасят главно до въпросите на отбраната и сигурността. Всяка намеса във вътрешните работи на държавите-членки е неприемлива и отхвърлена. Германският съюз има и митническа уния (на немски: Deutscher Zollverein), която е образувана през 1834 г., по инициатива на Прусия.

Най-бурният момент на този отбранително-икономически съюз е по време на революциите от 1848/49 година, когато делегатите във Франкфурт, увлечени от национални чувства, планират да преобразуват съюза в нова, либерално-гражданска германска империя. Това движение, което ражда съвременното национално знаме на Германия, e разпуснато от пруския крал, който има други планове за обединение на Германия.

След заглъхването на плановете за реорганизация на Германския съюз идва и неговият край. През 1866 година, борещите се за надмощие сред немските държави Прусия и Австрия, си обявяват война, което слага край на Германската конфедерация. След победата на Прусия през 1867 г. е образуван Северногермански съюз, под пруска доминация, който ще послужи като непосредствен повод за пълното германско обединение четири години по-късно в единна Германска империя.

ИзточнициРедактиране

  1. Ernst Rudolf Huber: Deutsche Verfassungsgeschichte seit 1789. Band II: Der Kampf um Einheit und Freiheit 1830 bis 1850. 3. Auflage, W. Kohlhammer, Stuttgart [u. a.] 1988, S. 800/801.

Вижте същоРедактиране