Германският съюз или Германската конфедерация (на немски: Deutscher Bund) е краткотрайно политическо обединение на германските държави, съществувало в периода 1815 – 1866.[1] Образуването на тази конфедерация е следствие на разпускането на Свещената Римска империя. По време на Виенския конгрес е взето решение да не се образува нова единна германска държава, а всички съществуващи тогава немски страни да се сдобият с пълен суверенитет. Броят на немските държави и държавици вследствие на военни и политически конфликти е сведен до 39 – от тях 35 княжества и 4 свободни града. В новосформираната конфедерация влиза и Австрийската империя, а от нейните владения е образувана самостоятелната държава Белгия. Конфедерацията представлява съюз на всички немски територии.

Германски съюз
Deutscher Bund
1815 – 1866
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Германският съюз към 1815 г.: *   Страни членки *   Територии на страни членки извън съюза
Германският съюз към 1815 г.:
  •   Страни членки
  •   Територии на страни членки извън съюза
Статутконфедерация
Континент
СтолицаФранкфурт
Официален езикнемски, италиански, долнонемски, чешки, словенски, полски, лимбургски
Религияримокатолицизъм, протестантство
Форма на управление
Президент
1815 – 1835Франц II
1835 – 1848Фердинанд I
1850 – 1866Франц Йосиф
Законодат. властБундестаг
История
Конституция8 юни 1815 г.
Германска революция13 март 1848 г.
Манифест от Олмюц29 ноември 1850 г.
Австро-пруска война14 юни 1866 г.
Пражки мирен договор23 август 1866 г.
Площ
Общо (1815)630 100 km2
Население
По оценка от 181529 200 000
Валутарайхсталер (до 1857 г.)
съюзен талер (след 1857 г.)
Предшественик
Рейнска конфедерация
Австрийска империя Австрийска империя
Кралство Прусия Кралство Прусия
Наследник
Северногермански съюз Северногермански съюз
Австрийска империя Австрийска империя
Кралство Бавария Кралство Бавария
Кралство Вюртемберг Кралство Вюртемберг
Велико херцогство Баден Велико херцогство Баден
Велико херцогство Хесен Велико херцогство Хесен
Люксембург Люксембург
Лихтенщайн Лихтенщайн
Днес част отFlag of Germany.svg Германия
Flag of Austria.svg Австрия
Flag of Poland.svg Полша
Flag of the Czech Republic.svg Чехия
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия
Flag of Belgium (civil).svg Белгия
Flag of Luxembourg.svg Люксембург
Flag of Liechtenstein.svg Лихтенщайн
Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of Italy.svg Италия
Flag of Slovenia.svg Словения
Германски съюз в Общомедия

Правомощията на конфедерацията са малки. Политическите субекти се обвързват с обща отбрана и са поддържали известен брой общи крепости. Предвидено е в случай на война да се формират общи войскови части. Това се случва само веднъж по време на войната с Дания за Княжество Шлезвиг-Холщайн.

Германският съюз има общ законодателен орган, наречен Диета. Седалището ѝ е в град Франкфурт на Майн, под формалното председателство на австрийския император. Законите, който Диетата приема, се отнасят главно до въпросите на отбраната и сигурността. Всяка намеса във вътрешните работи на държавите членки е неприемлива и отхвърлена. Германският съюз има и митническа уния (на немски: Deutscher Zollverein), която е образувана през 1834 г., по инициатива на Прусия.

Най-бурният момент на този отбранително-икономически съюз е по време на революциите от 1848/49 година, когато делегатите във Франкфурт, увлечени от национални чувства, планират да преобразуват съюза в нова, либерално-гражданска германска империя. Това движение, което ражда съвременното национално знаме на Германия, е разпуснато от пруския крал, който има други планове за обединение на Германия.

След заглъхването на плановете за реорганизация на Германския съюз идва и неговият край. През 1866 година, борещите се за надмощие сред немските държави Прусия и Австрия, си обявяват война, което слага край на Германската конфедерация. След победата на Прусия през 1867 г. е образуван Северногермански съюз, под пруска доминация, който ще послужи като непосредствен повод за пълното германско обединение четири години по-късно в единна Германска империя.

ИзточнициРедактиране

  1. Ernst Rudolf Huber: Deutsche Verfassungsgeschichte seit 1789. Band II: Der Kampf um Einheit und Freiheit 1830 bis 1850. 3. Auflage, W. Kohlhammer, Stuttgart. 1988, S. 800/801.

Вижте същоРедактиране