Мария Цонева
Мария Тодорова Цонева е български лекар-генетик, професор, пионер в популационната генетика в България.
| Мария Тодорова Цонева | |
| български лекар, генетик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Родена е през 1924 година в Разград. През 1930–1937 година завършва начално и основно образование в Разград. Изключена е от разградската гимназия и осъдена на 15 години затвор, заради членство в РМС.
През 1950 година завършва медицина в София. Работи като асистент по обща биология във ВМИ – София (1950–1952), като доцент във ВМИ – Варна (1962–1965). През 1960 година защитава дисертация на тема „ Сравнителни серологични проучвания на серумните антигени у човека и някои гръбначни животни“.[1]
От 1966 година е професор по обща биология. Защитава докторска дисертация през 1968 г. От 1969 година е ст.н.с. І степен в Лабораторията по генетика – София, ръководител е на катедрата по медицинска генетика в ИСУЛ (1971–1979), заместник директор по научна работа при Медицинска академия в София (1979–1982), хонорован професор в Софийския университет и доктор на медицинските науки.[2][3] Въвежда преподаването по медицинска генетика за студенти от Медицинския факултет (1975) и Фармацевтичния факлутет (1985) на ВМИ - София и от Биологическия и Педагогическия факултет на Софийския университет. Допринася за утвърждаване на клиничната специалност „Медицинска генетика“ (1976) и за организиране на медико-генетични центрове във висшите медицински институти в България.[4]
Автор е на 300 научни публикации, монографии, автор на изобретения, съавтор на учебници по паразитология и медицинска генетика. Първата българка, обявена е за почетен гражданин на Разград.[5] През 1989 година е избрана за член-кореспондент на БАН по медицина. Умира през 2011 г.
Лични архивни фондове Цонева, Мария Тодорова се съхраняват в Държавен архив – София (30 архивни единици) [2] и Държавен архив – Разград (28 архивни единици).[3]
Научна дейност редактиране
Начните интереси на М. Цонева са посветени на мутагенеза, характер и честота на наследствената патология в българската популация.[4]
Цонева прави проучвания на някои молекулярни дефекти като: Г6ФД-недостатъчност и хемоглобинопатии, на кръвногрупови антигени и други генетични маркери.
Автор е на многостранни проучвания върху фитохемаглутинините. Създава хипотеза, според която фитохемаглутинините могат да предизвикват пролиферация не само на лимфоцитите от периферната кръв, но и на други клетки, способни за имунна реакция. Митотичното деление и трансформация на лимфоцитите в бластни клетки под действието на фитохемаглутинини се смята за своеобразен имуноморфологичен отговор. Установено е също така стимулиране на възстановителните процеси под действието на фитохемаглутинина. Друго практическо приложение на фитохемаглутинина е използването му при култивиране и стимулиране ин витро на човешки лимфоцити от периферна кръв. Нейните открития проправят пътя за цяла серия от научни разработки в областта на цитогенетиката при човека. Те могат да се обобщят в две главни насоки: разкриване на отклоненията в кариотипа при различни заболявания и експериментални проучвания на мутагенните свойства на различни агенти: антибиотици, пестициди, автоимунни процеси, физически агенти и други.[6]
Монографии редактиране
- „Сравнителни серологични изучавания на серумните антигени у човека“, 1959 г.
- „Фитохемаглутининът от Phaseolus vulgaris – свойства и аспекти на приложение“, 1967 г.
- „Наследственост и болести“, 1973 г.
Учебници редактиране
- „Паразитология“, 1966 г. в съавторство с Р. Попиванов и Б. Ботев
- „Основи на медицинската генетика“, 1971 г., в съавторство с Е. Бошнакова
Изобретения редактиране
- Метод за получаване на фитохемаглутинин
- Метод за тестуване ин витро чувствителността на еритроцитите с Г-6-ФД дефицит към различни лекарства
Бележки редактиране
- ↑ Момчилов, Кирил. Българските открития: книга за 15-те български научни открития, София 2002, с. 155.
- ↑ а б ДА – София, ф. 2567, Информационна система на държавните архиви, посетена на 12 декември 2023 г.
- ↑ а б ДА – Разград, ф. 990, Информационна система на държавните архиви, посетена на 12 декември 2023 г.
- ↑ а б Тончева, Драга. Катедра по медицинска генетика, - в: Медицински факултет София, 75 години, София 1993, с. 73.
- ↑ Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 55
- ↑ ДА - София, ф. 2567, оп. 1 а.е. 6, л. 2-7 (Доклад на проф. Бр. Братанов - н.д.н. по случай 60 годишния юбилей на проф. д-р Мария Цонева, 16.ІІ.1984 г.)