Маркел (на латински: Marcellus von Ancyra; † 374) е епископ на Анкира в Галация през 4 век.

Маркел
епископ на Анкира в Галация
Роден
285 г.
Починал
374 г. (89 г.)

Религиозна дейност

редактиране

Маркел е привърженик на монотеизма. През 314 г. участва в Анкирския събор, а през 325 г. в Първия Никейски събор, където заедно с Атанасий се противопоставя на арианите. През 335 г. е изгонен като еретик от събора в Тирос от Евсевий Никомидийски. Негов последник като епископ става през 336 г. Басилий от Анкира.

След смъртта на Константин Велики Маркел пътува до западната част на територията на Константин II, който го включва в амнистията си от 17 юни 337 г. Понеже му е отказано да отиде в източната част на империята, той се отправя към Юлий I, който го признава за православен. Една епископска конференция от края на 340 г. в Рим реабилитира Макрел.

През 342/343 г. неговото признаване в западната църква е признато на църковния събор в Сердика. През 345 г. в Сирмиум Макрел защитава ученика си Фотин (Photinus) и губи доверието на Атанасий. Макрел не получава повече своята епископия и умира през 374 г. След неговата смърт неговото учение е осъдено на Първия Константинополски събор 381 г.

Произведения

редактиране
  • Markell von Ankyra, die Fragmente. Der Brief an Julius von Rom: Die Fragmente und der Brief an Julius von Rom. Herausgegeben, eingeleitet und übersetzt von Markus Vinzent. Brill, Leiden 1997.

Литература

редактиране
  • Pedro Barceló, Constantius II. und seine Zeit. Die Anfänge des Staatskirchentums. Klett-Cotta, Stuttgart 2004, ISBN 3-608-94046-4, S. 54 f., 62, 65, 79 f., 86, 100.
  • Richard Klein, BBKL, Marcellus
  • Markus Vinzent, Gottes Wesen, Logos, Weisheit und Kraft bei Asterius von Kappadokien und Markell von Ankyra. In: Vigiliae Christianae. Band 47, Nr. 2, Juni 1993, S. 170 – 191.

Външни препратки

редактиране