Марко Марков
български скулптор
Тази статия е за скулптора Марко Марков. За революционера вижте Марко Марков (революционер).
Марко Марков Хаджииванов е български скулптор.
| Марко Марков | |
|---|---|
| български скулптор | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност |
 България |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | „Жулиен“, Париж |
| Учители | Анри Бушар и Пол Ландовски |
| Направление | скулптура |
| Известни творби | Паметници на Патриарх Евтимий, Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София |
| Повлиян | Антоан Бурдел, Шарл Деспийо, Аристид Майол |
Биография и творчествоРедактиране
Марко Марков е роден на 30 март 1889 г. в село Върбица, община Горна Оряховица.
Завършва скулптура в Художествено-индустриалното училище в София през 1915 г. при проф. Жеко Спиридонов и проф. Марин Василев.
Спечелва конкурс и специализира в Париж в академията „Жулиен“ при френските монументалисти Анри Бушар и Пол Ландовски от 1924 до 1927 г.[1] Работи предимно портрети и монументална скултура.
Създател е на монументалните творби:
- Паметник на Патриарх Евтимий (1939) в София,
- Паметник на падналите за отечеството (1942) в село Върбица (област Велико Търново),
- Паметник на падналите за отечеството (1942) в село Долна Оряховица, област Велико Търново,
- Паметник на Александър Стамболийски (1953) в София в съавторство със Стефан Стоимиров,
- Паметник на Христо Смирненски (1955) в София[2].
След 1945 г. преподава скулптура в Държавната художествена академия. Професор от 1951 г.
Удостоен е със званието „народен художник“ (1962). Марко Марков умира на 23 юли 1966 г. в София.
ИзточнициРедактиране
- Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968
- Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987