Марк Антоан Шарпантие

Марк-Антоан Шарпантие (на френски език: Marc-Antoine Charpentier) е френски композитор от периода на Барока.

Марк-Антоан Шарпантие
Marc-Antoine Charpentier
френски композитор
Роден
1643 г.
Починал
Религиякатолицизъм
Музикална кариера
Инструментиорган, вокал
Гласконтратенор
Активностот 1670 г.
Семейство
Уебсайт
Марк-Антоан Шарпантие в Общомедия

Той е плодовит и многостранен композитор, създал първокласна музика в няколко жанра. Неговото майсторство в композирането на сакрални творби било признато от неговите съвременници.

Жизнен път и творчество редактиране

Шарпантие бил роден близо до Париж, като син на майстор преписвач (секретар), имащ връзки с влиятелните семейства на Париж. Марк-Антоан получил отлично образование, навярно с помощта на йезуитите. На 18 години се записва да учи в юридическото училище на Париж. Той отива в Рим, навярно между 1667 и 1669 г., като учи заедно с Джакомо Карисими (Giacomo Carissimi). Сигурно е, че е легенда твърдението, че той отива в Рим да учи рисуване, преди той да открие Карисими. Тази история е недокументирана и навярно невярна. С лекота той придобива солидни познания по съвременно италианска изпълнителска техника, която той отнася обратно във Франция.

Най-вероятно при завръщането си в родината той работил за Мари дьо Лорен, дукеса на Гиз (Marie de Lorraine, duchesse de Guise), като неин домашен композитор, до кончината ѝ през 1688 г. В този период той композира значителен брой драматични светски вокални творби, както и религиозни, като псалми, химни, Магнификат, една меса, мотети.

Около 1672 г. той започва работа с Молиер (Molière), след прекъсването му на работа с Жан-Батист Люли (Jean-Baptiste Lully). През 80-те години на 17 век, Шарпантие заема поста на maître de musique в парижката йезуитска църква Св. Луи. В допълнение на това той бил и учител по музика на херцога на Орлеан Филип II. В средата на 80-те години съчинява Litanies a 6 voix et 2 dessus de violes (H.83) за личната църква на Мари дьо Лорен. В началото на 90-те години той създава прочутият си Te Deum in D major (H.146). Той може би е създаден за да отбележи годишнината от победата на французите край белгийското село Steinkerque на 3 август 1692 г. Тази творба се характеризира с контрасти, драма и разнообразие, олицетворявайки естетическият идеал на Шарпантие. Шарпантие казва: „Великото, ...голямото разнообразие е когато създаваш съвършенство“.

Шарпантие бил назначен, като maître de musique à la Sainte Chapelle през 1698 г., заемайки поста до смъртта си през 1704 г. Една от най-прочутите му композиции от това време е месата Assumpta Est Maria (H.11), написана навярно през 1699 г.

Музика, стил и влияние редактиране

Неговите композиции включват оратории, църковни меси, опери и множество различни по тип малки пиеси. Малките му пиеси за един или два гласа или за инструменти напомнят италианските кантати от епохата.

Съвременно значение редактиране

Прелюдът към неговия Te Deum, H. 146 (rondeau) е добре познат, като музикална емблема на Европейския съюз за радио и телевизия (Евровизия) и звучи преди започването на излъчването на Виенския новогодишен концерт и Конкурса за песен на Евровизия.

Творби редактиране

Творбите на Шарпантие са каталогизирани от Хю Уили Хичкок (Hugh Wiley Hitchcock) в неговия Les Oeuvres de Marc-Antoine Charpentier: Catalogue Raisonné, (Paris: Picard, 1982), поради което номерацията на творбите се предшества от латинската буква H.

Виж Пълен списък на произведенията на Марк Антоан Шарпантие.

Свободни записи редактиране

Източници редактиране

Биографии редактиране

Музикална история и теория редактиране

  • Anthony, James R. French Baroque Music: From Beaujoyeulx to Rameau. Revised and expanded edition. Portland (Oregon): Amadeus Press, 1997.
  • Hitchcock, H.W. Les Oeuvres de Marc-Antoine Charpentier: Catalogue Raisonné. Paris: Picard, 1982.
  • Thomas, Downing A. Aesthetics of Opera in the Ancien Régime, 1647 – 1785. Cambridge (UK): Cambridge University Press, 2002.
  • Tunley, David. The Eighteenth-Century French Cantata. 2nd edition. Oxford (UK): Clarendon Press Oxford University Press, 1997.

Външни препратки редактиране