Марлене Щреерувиц
Марлене Щреерувиц (на немски: Marlene Streeruwitz) е австрийска писателка и режисьорка. Живее във Виена, Лондон и Ню Йорк.
Марлене Щреерувиц Marlene Streeruwitz | |
Марлене Щреерувиц през 2024 г. | |
Родена | 28 юни 1950 г. |
---|---|
Професия | писателка |
Националност | Австрия |
Жанр | роман, разказ, пиеса |
Уебсайт | |
Марлене Щреерувиц в Общомедия |
Биография и творчество
редактиранеМарлене Щреерувиц е родена в Баден недалеч от Виена в заможно семейство. Баща ѝ е политик и става кмет. Марлене следва право, но прекъсва и започва да изучава славистика и история на изкуството във Виенския университет.
Не завършва следването си, за да се ожени и създаде семейство. Скоро се развежда и това събитие я подтиква към писането, макар през следващите 14 години да не смята да публикува нещо. Създава си име през 1989 г. като автор на радиодрама.
След 1992 г. нейни пиеси се поставят на много австрийски сцени. През 1996 г. излиза първият ѝ роман „Прелъстявания“ (Verführungen), за който получава литературната награда Мара Касенс. В бърза поредица следват романи, пиеси, новели и теоретични съчинения.
Марлене Щреерувиц е феминистично ориентирана и е една от политически ангажираните съвременни немскоезични писателки. С изключинелна острота тя коментира политическите събития в Австрия през 2000 г.
През ноември 2006 г. Щреерувиц открито се обявява срещу постановката на новата пиеса на Елфриде Йелинек „Улрике Мария Стюарт“ в Хамбург. В една сцена Марлене Щреерувиц, както и самата Йелинек, е представена като говореща вагина. В сп. „Шпигел“ Щреерувиц казва: „Като действащ и мислещ субект не желая да бъда свеждана до говорещ полов орган.“
Библиография (избрано)
редактиране- New York. New York. Elysian Park, Zwei Stücke, 1993
- Verführungen. 3. Folge. Frauenjahre, 1996
- Sein. Und Schein. Und Erscheinen, 1997
- Können. Mögen. Dürfen. Sollen. Wollen. Müssen. Lassen, 1998
- Lisa's Liebe, Roman in drei Folgen, 1997
- Nachwelt, Roman, 1999
- Waikiki Beach. Und andere Orte, Die Theaterstücke, 1999
- Majakowskiring, Erzählung, 2000
- Norma Desmond. A Gothic SF-Novel, 2002
- Partygirl, Roman, 2002
- Jessica, 30, Roman, 2004
- Morire in Levitate, Novelle, 2004
- Gegen die tägliche Beleidigung, Vorlesungen, 2004
- Entfernung, Roman, 2006
- Der Abend nach dem Begräbnis der besten Freundin, 2008
- Kreuzungen, Roman, 2008
- Bildgirl. Collagen, 2009
- Ich, Johanna Ey. Roman in 37 Bildtafeln, 2009
- AUF fassung. Ein Videoessay, 2010
- Das wird mir alles nicht passieren. Wie bleibe ich FeministIn, 11 Erzählungen, 2010
- Die Schmerzmacherin, 2011
- Nachkommen, 2014
- Die Reise einer jungen Anarchistin in Griechenland, 2014
- Poetik. Tübinger und Frankfurter Vorlesungen, 2014[1]
- Über Bertha von Suttner, 2014
- Yseut, 2016
Награди и отличия
редактиране- 1996: Tübinger Poetik-Dozentur
- 1996: „Австрийска награда за художествена литература“
- 1997: „Награда Мара Касенс за първи роман“
- 2001: „Награда Херман Хесе“
- 2001: „Литературна награда на Виена“
- 2002: „Награда Валтер Хазенклевер“
- 2003: Brüder-Grimm-Professur
- 2008: „Награда Петер Розегер“
- 2009: „Награда Дросте“[2]
- 2010: Wiener Frauenpreis
- 2011: „Немска награда за книга“ (финалист) mit Die Schmerzmacherin
- 2012: „Бременска литературна награда“
- 2014: Longlist beim Deutschen Buchpreis mit Nachkommen
- 2015: „Награда Франц Набл“[3]
Бележки
редактиранеВъншни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Марлене Щреерувиц
- ((de)) Биографични данни за Марлене Щреерувиц в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Марлене Щреерувиц в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Марлене Щреерувиц в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Марлене Щреерувиц в Die LYRIKwelt
- ((de)) Марлене Щреерувиц в Personensuche
- ((en)) Марлене Щреерувиц в Internet Movie Database