Марта Аргерич

аржентинска пианистка

Марта Аргерѝч или Архерѝч (на испански: Martha Argerich, исп. произн. [ˈmaɾta aɾxeˈɾitʃ], Архерѝч) е аржентинска пианистка.

Марта Аргерич
Martha Argerich
аржентинска пианистка
Родена
5 юни 1941 г. (82 г.)
НаградиМеждународен конкурс за пианисти „Фредерик Шопен“ (1965)
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Инструментипиано
Активностот 1945 г.
ЛейбълДойче Грамофон“, „И Ем Ай“, Philips Records, EMI Classics, Philips Classics Records, „Дека Рекърдс
Семейство
Уебсайт
Марта Аргерич в Общомедия
Марта Аргерич на 21 г. Снимката е направена на кей 86, в Ню Йорк, на слизане от лайнера Конститюшън

Започва да свири на пиано още от дете (често е наричана „дете-чудо на пианото“), а с оригиналните си интерпретации на творби на романтични и модерни композитори се нарежда в челото на международната музикална сцена. Пищните и зрели изпълнения на Аргерич на творби на Шопен, Шуман, Лист, Прокофиев, Равел, Рахманинов, Бетовен, Барток са запечатани в историята на втората половина на ХХ век и началото на XXI век. Марта Аргерич страни от публичността, отказва солови изяви,[1] а в един от редките си разговори с пресата казва „не обичам да получавам похвали или награди за пътя, който съм изминала, защото той е в миналото.“[2]

Биография редактиране

Марта Аргерич е родена в Буенос Айрес, Аржентина. Предците ѝ по бащина линия са испански каталонци, заселили се в Буенос Айрес през XVIII век. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са еврейски имигранти от Руската империя. Фамилното име Argerich произлиза от Каталония, Испания.

Родителите на Марта забелязват музикалните ѝ дарби, още когато тя е на две години и половина. На тази възраст тя е вече способна да изпълни на пиано партитурите, които брат ѝ изучава, или да пресъздаде на пиано мелодии, които е чула в изпълнение.[3] На петгодишна възраст майка ѝ я изпраща на уроци при Винченцо Скарамуца, който ѝ дава първите уроци по пиано в живота, и спомага за развитието на естественото ѝ музикално чувство. През 1949 г., на 8 години, прави концертно изпълнение на Концерт за пиано № 1 в до мажор, op. 15 на Бетовен, Концерт за пиано № 20 в ре минор, к. 466 на Моцарт и Френска сюита № 5 в сол мажор, BWV 816 на Бах.

През 1955 г. семейство Аргерич емигрира в Европа, по-точно във Виена, където Марта Аргерич започва уроци при Фридрих Гулда по негова лична покана.[1] Получава уроци на различни места в Европа, най-вече в Лондон, Виена, както и в Швейцария, където среща най-големите имена на времето си: Бруно Сайдхофер, Фридрих Гулда, Никита Магалов, Мадлен Липати, а обучението си завършва при Артуро Бенедети Микеланджели и Стефан Ашкенази.

През 1957 г., на 16 години, тя печели два престижни конкурса в интервал от две седмици: Конкурса за музикални изпълнители в Женева и Международния конкурс за пианисти „Бузони“ в Болцано.[1] Именно на конкурса „Бузони“ тя среща Микеланджели, от когото ще поиска уроци четири години по-късно.

През 1965 г. Марта Аргерич[4] оставя следа в историята на музиката с участието си на Международния конкурс „Шопен“, във Варшава, на който тя печели три награди: Първа награда, Награда на публиката и награда за най-добро изпълнение на мазурките на Шопен.[3] Критика и зрители не пестят похвалите си. В броя си от 6 март 1965, полският вестник Życie Warszawy пише: „Марта Аргерич излезе първа на сцената. Вече беше привлякла вниманието на публиката с качеството на изпълненията си по време на елиминациите. Изпълнението ѝ бе очаквано с вълнение. Брилянтните етюди и мазурки, изпълнени с плам, потвърдиха впечатленията за изключителната ѝ техника, а публиката посрещна изпълнението ѝ със спонтанни овации“.

Следващата година започва да свири в Линкълн център в Ню Йорк.

Бунтовна по дух, тя яростно отстоява свободата си. Своенравието ѝ понякога създава трудности на организаторите на концерти: понякога тя отказва участия в последния момент, променя на място програмата на концертите, а понякога отказва въобще да бъде продуцирана, въпреки предварително попълнената от други програма. Така, през 1961, тя решава да се оттегли от сцената, когато ражда първото си дете, и се завръща през 1965. Отново се оттегля за периода 1973 – 1976. Тя никога не е съдена за неизпълнение на ангажимент, понеже, ревниво пазеща свободата си, тя никога не е подписвала договор.[5] Характерът ѝ се проявява и в дискографията ѝ: тя не прави нито една серия от произведения само на един композитор. Изпълнява това, което обича, оставяйки на воля фантазията си.

Марта Аргерич има три брака. От първия си, кратък, брак с Робърт Чен (Чен Лиан Шенг) има дъщеря, Лида Чен. От 1969 до 1973 е съпруга на диригента Шарл Дютоа, с когото тя си сътрудничи и след раздялата им. От него има дъщеря, Ани Дютоа. От третия ѝ брак, с американския пианист Стивън Ковачевич, е дъщеря ѝ Стефани Аргерич.

Марта Аргерич работи активно и за откриването на млади таланти. През 1987 младата виртуозка Елен Гримо пише за нея, в автобиографичното си есе Variations sauvages (2003): „Марта е самата суверенност на жизнения порив... това, което тя ми предаде, е жизнената сила на интуицията.“ През 1999 основава международния конкурс по пиано за млади таланти Фестивал Марта Аргерич в Буенос Айрес, а през юни 2002 – Martha Argerich Project в Лугано.

Участва в журитата на множество конкурси, като има репутацията да е своенравен съдия. Оттегля се от журито на конкурса „Шопен“ през 1980, след като хърватският пианист Иво Погорелич е елиминиран на втория тур.

Марга Аргерич живее в Брюксел с дъщеря си Стефани, където често приема млади пианисти. Има репутацията да си ляга в малките часове на сутринта, след като цяла нощ е свирила, слушала музика или участвала в дълги дискусии на блога си. Притежава малък апартамент в XVI арондисман в Париж, в същия блок като Нелсон Фрейър.

Проблеми със здравето редактиране

През 1990 е диагностицирана с меланом, от който е излекувана веднъж. Ракът ѝ се връща през 1995 с метастази в белите дробове и лимфните възли. Лекува се в John Wayne Cancer Institute, където ѝ е приложена лобектомия, комбинирана с експериментална ваксина, което я излекува повторно. За благодарност Аргерич прави благотворителен рецитал в Карнеги Хол в полза на института. След претърпяното лечение спира окончателно тютюнопушенето.

Сценични изяви редактиране

Репертоарът ѝ е обширен: от Бах до съвременния руски композитор Александър Рабинович, минавайки през Бетовен, Шопен, Лист, Дебюси, Франк, Равел, Прокофиев, Рахманинов, Барток, Стравински, Чайковски и други. Участвала е в множество музикални фестивали в Европа, САЩ и Япония. Често свири с бразилския пианист Нелсон Фрейер, неин приятел и музикален партньор от 1957, пианиста Александър Рабинович, виолончелиста Миша Майски и цигуларя Гидон Кремер.

Първата ѝ плоча, записана през 1960 от Deutsche Grammophon, включва произведения на Шопен, Брамс, Равел, Прокофиев и Лист, и ѝ спечелва похвалите на Владимир Хоровиц. Няколко години по-късно записва третата соната на Шопен и Полонез op. 53 на същия композитор. Следват множество плочи, между които третият концерт за пиано и оркестър на Прокофиев, записан от Аргерич и Берлинската филхармония под диригентството на Клаудио Абадо през 1968 г.

За много музиканти Аргерич е последната легендарна пианистка,[5] най-добрата от своето поколение, съчетаваща силно изразена чувствителност и виртуозна техника. Пианистката ѝ техника е смятана за една от най-впечатляващите от относително тесния кръг на големите съвременни пианисти. Някои без колебание я сравняват с Владимир Хоровиц и Маурицио Полини. За това сравнение помагат и записите на токатата на Прокофиев, които тя изпълнява на 19-годишна възраст. Макар и някои да критикуват понякога завишеното темпо, свиренето ѝ се характеризира с особена оригиналност.

Страдаща от късогледство и срамежлива на сцената,[6] Марта Аргерич множество пъти е заявявала, че се чувства самотна при солови изпълнения.[3][6] От 1980 насам Аргерич рядко е правила солови изпълнения, с изключение на благотворителния рецитал в Карнеги Хол през 2000 г. и на фестивала в Бепу, Япония, на който тя е художествен директор от 1996. Марта Аргерич предпочита концертите, камерните изпълнения и произведенията за четири ръце, които тя изпълнява в компанията на Нелсон Фрейер.

Марта Аргерич е известна и със записите си на композитори от ХХ век, като Рахманинов, Оливие Месиен и Прокофиев. Виртуозът ѝ са подчертавали изпълнители като Шура Черкаски, Стивън Ковачевич и Южен Лист.

Награди редактиране

Библиография редактиране

  • Martha Argerich, L'Enfant et les sortilèges, Оливие Белами – изд. Buchet-Chastel – Paris, fév. 2010 (биография)
  • Martha Argerich, Evening Talks (2008), филм на Жорж Гашо
  • Marta Argerich, Bloody Daughter (2013), филм на Стефани Аргерих

Източници редактиране

  1. а б в 4 юни 2011. Честит рожден ден на Марта Аргерич! // БНР, програма Христо Ботев, предаване „Музикален следобед“. Посетен на 18 октомври 2012.
  2. Марта Аргерич: Никога не съм направлявала кариерата си // Култура – Брой 21 (2594), 4 юни 2010, 4 юни 2010. Посетен на 18 октомври 2012.
  3. а б в Martha Argerich // pianobleu.com. Посетен на 18 октомври 2012. (на френски)
  4. Jean-Pierre Thiollet, 88 notes pour piano solo, „Solo nec plus ultra“, Neva Editions, 2015, 50. ISBN 978-2-35055-192-0.
  5. а б Olivier Bellamy. Martha Argerich, the untamable // май 2001. Архивиран от оригинала на 2008-06-11. Посетен на 18 октомври 2012. (на английски)
  6. а б Martha Argerich, conversation nocturne (2002) // Архивиран от оригинала на 2019-10-19. Посетен на 2012-10-18.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Martha Argerich в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​