Мартолци
Мартолци или Мартулци (на македонска литературна норма: Мартолци) е село в Северна Македония, част от община Чашка. Към 2002 г. има население от 180 души.[1]
| Мартолци Мартолци | |
| — село — | |
 общ изглед | |
  Мартолци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 282 m |
| Население | 180 души (2002) |
| Пощенски код | 1414 |
| МПС код | VE |
| Мартолци в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Азот, на около 21 км югозападно от град Велес. Гробищната църква се казва „Свети Георги“[2] и е от XVII век.[3] В центъра на селото на 3 юни 2018 година митрополит Агатангел Повардарски осветява църквата „Свети Илия“.[4]
История редактиране
В XIX век Мартолци е село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мартолци (Martoltzi) е посочено като село с 35 домакинства и 126 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Мартулци има 340 жители, всички българи християни.[6]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мартолци (Martoltzi) живеят 312 българи екзархисти.[7] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 39 къщи в Мартинци през 1907 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година Мартулци дава 8 доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Мартовце (Martovce) като българско християнско село.[10]
Личности редактиране
- Родени в Мартолци
Иван Антов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, земеделец, ІІ отделение, 2 рота на Кюстендилската дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[11]
Йован Бабунски (1875 – 1920), виден сърбомански четнически войвода
Бележки редактиране
- ↑ www.stat.gov.mk
- ↑ Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 204. (на македонска литературна норма)
- ↑ Осветување на црква во село Мартолци // Повардарска епархија, 04.06.2018. Посетен на 11 април 2020 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 – 181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
