Март Робер

Март Робер (на френски: Marthe Robert) e френски психоаналитик и германист. Като преводач на немски автори, тя запознава френската публика с текстове на Гьоте, братя Грим, Ницше, Фройд и Кафка, а като литературен историк е на първо място изследовател на Кафка.

Март Робер Marthe Robert
френска германистка и психоаналитичка
Родена	25 март 1914 г. Париж, Франция
Починала	12 април 1996 г. VII окръг, Париж, Франция
Погребана	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност	Франция
Учила в	Парижки хуманитарен факултет Гьоте университет Франкфурт на Майн
Научна дейност
Област	История на литературата, психоанализа
Семейство
Съпруг	Жак Жермен Мишел дьо Музан

Биография

Родена е на 25 март 1914 година в Париж, Франция. След като взима решение да следва германистика, тъй като баща ѝ е участник в Първата световна война, който след това се превръща в активист на движението за мир, Март Робер започва да учи в Сорбоната, а след това се дипломира в Университета „Гьоте“ във Франкфурт на Майн. Там тя среща художника Жак Жермен, който е учил в Баухаус, и се омъжва за него. След това се връща във Франция и се установява в Монпарнас, където става близка на Артюр Адамов, Антонен Арто и Роже Жилбер-Льоконт. Основава списание „Новият час“, където публикува първите си преводи на Кафка. Помага и на своя съпруг, който е част от артистичното движение за освобождаване на творческите сили на твореца. През 1941 г. се среща с психоаналитика Мишел дьо Музан, който става неин втори съпруг.

Като верен преводач на Кафка, тя подготвя преводи на френски на неговите „Дневници“, „Кореспонденция 1902 – 1924“, „Писма до Фелице“, „Подготовка на сватба в провинцията“ и др.

Умира на 12 април 1996 година в Париж на 82-годишна възраст.

Признание

Според собствените ѝ думи Март Робер е първата нееврейка, която е получила наградата на Фондацията на френския юдаизъм(на френски: Fondation du judaïsme français). През 1972 г. тя става носител на поощряващата добрите преводи награда „Жан Шалтел“, създадена от Френската академия, за „превода на Събраните произведения на Кафка“. През 1973 г. получава награда за есе на Френската академия за „Романът за произхода и произхода на романа“. През 1977 г. взима наградата на критиката за „Книга с прочити“, а през 1981 г. голямата награда на критиката за „Истината на литературата“. През 1995 г. ѝ присъждат Националната награда за литература на Министерството на културата на Франция.

Библиография

• Introduction à la lecture de Kafka (Въведение в четенето на Кафка), 1946.
• Un homme inexprimable. Essai sur l’œuvre de Heinrich von Kleist (Неизразимият човек. Есе върху творчеството на Хайнрих фон Клайст), 1955.
• Kafka (Кафка), 1960.
• L’Ancien et le nouveau (Старото и новото), 1963.
• La Révolution psychanalytique (Психоаналитичната революция), 1964, 2 тома.
• Sur le papier: essais (На хартия: Есета), éditions Grasset, 1967.
• Seul comme Franz Kafka (Самотен като Франц Кафка), 1969.
• Roman des origines et origines du roman (Роман на произхода и произход на романа), 1972.
• D’Œdipe à Moise: Freud et la conscience juive (От Едип до Мойсей: Фройд и еврейската мисъл), 1974.
• Livre de lectures I (Книга с прочити I), 1977.
• Artaud vivant (Живият Арто), 1980.
• La Vérité littéraire: livre de lectures II (Истината на литературата: Книга с прочити II), 1981.
• En haine du roman: étude sur Flaubert (Образата на романа: Етюд върху Флобер), 1982.
• La Tyrannie de l’imprimé: livre de lectures III (Тиранията на печата: Книга с прочити III), 1984.
• Le Puits de Babel: livre de lectures IV (Вавилонската бездна: Книга с прочити IV), 1987.
• La Traversée littéraire (Литературният преход), 1994.

Външни препратки

• ((en)) James Kirkup, „Obituary: Marthe Robert“, The Independent, 15 април 1996