Отваря главното меню
За групата „Баухаус“ вижте Баухаус (група).
Stiftungbauhaus logo.png

„Баухаус“ (на немски: Hochschule für Bau und Gestaltung – Висше училище по строителство и художествено конструиране, Staatliches Bauhaus) е името, с което е известно висшето художествено училище в Германия и свързаната с него художествената школа за визуално-пластични изкуства, дизайн и занаяти, която се превръща в център на модернизма през първата половина на ХХ век.

„Баухаус“
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Bauhaus Dessau-001.jpg

Сградите на училището в Десау
В регистъра Bauhaus and its Sites in Weimar and Dessau
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Флаг на Германия Германия
Тип Културно
Критерии ii, iv, vi
Вписване 1996  (20та сесия)
„Баухаус“ в Общомедия

Съдържание

ИсторияРедактиране

Училището е основано през 1919 година във Ваймар по инициатива на архитекта Валтер Гропиус и действа в периода до 1933 година (по време на Ваймарската република.

Създадено е чрез сливане на Училището за приложни изкуства във Ваймар (Kunstgewerbeschule Weimar, създ. 1915 г.) и Саксонското художествено училище във Ваймар (Großherzoglich-Sächsische Kunstschule Weimar, създ. 1910 г.), чийто директор е белгийският архитект Анри ван де Велде.[1] Поради произхода му белгиецът е помолен да освободи заемания от него пост и той предлага Гропиус за нов ръководител на училището.

Новото училище е създадено с идеята за сътворяването на „тотално“ произведение на изкуството, обединяващо всички представители на визуално-пластичните изкуства. Стилът „Баухаус“ се нарежда сред най-влиятелните течения в архитектурата на модернизма и модерния дизайн.[2] Школата оказва дълбоко влияние и върху развитието на графичния и промишления дизайн, както и върху типографията.

В епохата на Ваймарската република надделяват левите възгледи и новаторските подходи към изкуството. Гропиус смята, че в новата епоха архитектурата трябва да е строго функционална, икономична и насочена към технологиите за масово производство. Училището издава едноименно списание („Bauhaus“) и поредица Баухаус-книги (Bauhausbücher).

РазвитиеРедактиране

Училището е действало в 3 германски града. Във Ваймар (Тюрингия), където е създадено през 1919 година, то работи до 1925 година. Под политически натиск финансирането му е ограничено и училището се премества в Десау (Саксония-Анхалт), където действа в периода 1925 – 1932 година. Там са построени прочутите сгради на училището по проект на Гропиус в стила на една от първите му творби – „Фабриката Фагус“. Училището е преместено (пак по политически причини) в Берлин, където в крайна сметка е закрито през 1933 година под натиска на нацисткия режим и при невъзможността да се спазва аполитичният принцип, заложен при основаването му.

През краткото, но бурно и плодотворно съществуване на училището, трима архитекти са били негови директори: Валтер Гропиус (1919 – 1928), Ханс Майер (1928 – 1930) и Лудвиг Мис ван дер Рое (1930 – 1933).

Известни творциРедактиране

 
Столът „Васили“ (известен и като „Модел В3“) на Марсел Бройер (1925 – 1926)
 
Печатницата на Херберт Байер

Най-близко свързани с Баухаус като институция, движение и стил са тримата директори на училището – архитектите:

Голяма група бележити за времето си творци са лектори в училището. Сред тях са:

Влияние в чужбинаРедактиране

В средата на 1930-те години Баухаус дейно се развива в Палестина, днешен Израел, където емигрират от Германия архитектите евреи. В Тел Авив са най-цялостно запазени кварталите, построени в стил Баухаус.

През февруари 1931 година бившият директор на училището Баухаус Ханес Майер заедно със 7 възпитаници (вкл. Б. Шефлер и Ф. Толцинер) се преместват в Москва[3]. Заминават общо около 30 специалисти.

Германските архитекти оставят значително наследство в строителството на работническите селища при строящите се заводи в Магнитогорск[4], Свердловск[5], Орск, Перм, Соликамск и други градове. Част от тях впоследствие са репресирани в СССР[6].

БележкиРедактиране

  1. A Dictionary of Architecture and Landscape Architecture. 5th. Penguin Books, [1999]. ISBN 0198606788. с. 44.
  2. A Dictionary of Architecture and Landscape Architecture. 5th. London, Penguin Books, [1999]. ISBN 78014513233x. с. 880.
  3. The Bauhaus idea and Bauhaus politics – Forg鈇cs釫va – Google Книги. // Посетен на 1 май 2013.
  4. Урал в авангарде архитектуры – Журнал „Недвижимость“ – Статьи. // Архив на оригинала от 11 май 2013. Посетен на 1 май 2013.
  5. Площадь Первой пятилетки. // Архив на оригинала от 11 май 2013. Посетен на 1 май 2013.
  6. Хранитель каменной летописи (автор – Канторович Г.): Тольцинер Ф.М. – Узник Усольлага: Тольцинер Филипп Максимович: Воспоминания о ГУЛАГе: База данных: Авторы и тексты. // Архив на оригинала от 11 май 2013. Посетен на 1 май 2013.

Външни препраткиРедактиране

  • Bauhaus Dessau – сайт на Фондация „Баухаус Десау“