Маса на наблюдаемата вселена

Масата на наблюдаемата Вселена може да бъде получена, като се пресметнат нейните плътност и обем.

На базата на измерената плътност на материята редактиране

Плътността на Вселената се изчислява на базата на наблюденията на анизотропията на микровълновото фоново лъчение, геометрията на разпределението на галактичните свръхкупове, както и космологичния нуклеосинтез.

Тези наблюдения ни дават средна плътност на Вселената от .

Радиусът на Вселената, ако я приемем за сфера, е приблизително равен на възрастта ̀и, умножена по скоростта на светлината[1], т.е. около св.г.. Плътността, умножена по обема, ни дава масата, или приблизително

На базата на измерената плътност на звездите редактиране

Друг начин да се сметне масата на Вселената е да се оцени масата на всички звезди в нея. Измерената чрез Хъбъл средна звездна плътност е звезди/св.г.3. Съотнесено към обема на Вселената, това ни дава звезди.

Ако примем масата на Слънцето за средна звездна маса , и умножим по така получения брой звезди във Вселената , отново ще получим, че масата на Вселената е от порядъка на .

Фред Хойл оценява масата на Вселената, според теорията за стационарната Вселена, на , или , където H е константата на Хъбъл, G е гравитационната константа, а c е скоростта на светлината.

Бележки редактиране

  1. Приближението е вярно, при положение, че Вселената се е разширявала със скоростта на светлината, т.е. разглежда се епохата след инфлацията
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mass of the Observable Universe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​