Матей Казийски

български волейболист

Матей Илиянов Казийски е български волейболист. Роден е на 23 септември 1984 г. в София, в семейството на национални състезатели по волейбол – баща му Илиян Казийски е бил разпределител, а майка му Валя е играла център.

Матей Илиянов Казийски
MateyKaziyskibul
Персонална информация
Цяло имеМатей Илиянов Казийски
Дата на раждане23 септември 1984 г. (38 г.)
Място на ражданеСофия, България България
Височина202 см
Тегло93 кг
Постпосрещач
Отскок при атака390 см
Отскок при блокада365 см
Професионални отбори
1995–2002
2002–2004
2004–2005
2005–2007
2007–2013
2013–2014
2014–2015
2015–2016
2016-2018
2018-2018
2018-2019
2019-2020
2020-2021
2021-
Flag of Bulgaria.svg Славия София
Flag of Bulgaria.svg Лукойл Бургас
Flag of Bulgaria.svg Славия София
Flag of Russia.svg Динамо Москва
Flag of Italy.svg Итас Диатек Трентино
Flag of Turkey.svg Халбанк Анкара
Flag of Italy.svg Енърджи Т.И. Трентино
Flag of Japan.svg JTEKT Стингс
Flag of Italy.svg Енърджи Т.И. Трентино
Flag of Poland.svg Сточния Шчечин
Flag of Italy.svg Калцедония (Верона)
Flag of Japan.svg JTEKT Стингс
Flag of Italy.svg Калцедония (Верона)
Flag of Italy.svg Итас Трентино (Тренто)
Национален отбор
2005–2012 Flag of Bulgaria.svg България
Матей Илиянов Казийски в Общомедия

Матей е висок 202 см и тежи 93 кг. Смятан е за един от най-талантливите и успели волейболисти в света. Наричан е и „Императора“. Играл е на всички постове, като накрая избира този на посрещач. В редки случаи играе и като диагонал.

Като дете тренира спортове като футбол, баскетбол, дори стрелба с лък и яздене на кон.

Клубна кариераРедактиране

Волейболната му кариера започва в младежкия клуб „Славия“ – София, когато е в пети клас.

Две години играе заедно с Найден Найденов в Бургаския „ЛУКОЙЛ – Нефтохимик“. Повикан е в младежкия национален отбор по волейбол, с който печели бронзов медал от Световното първенство за младежи в Техеран. На европейското първенство 2003 г. в Германия, избухва скандал заради Казийски. Той играе в първия мач срещу Русия без лиценз и това носи на България служебна загуба с 0:3. Следва и отстраняване на Матей от шампионата.

През 2004 г. печели приза за най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига.

От 2005 до 2007 г. Казийски играе в един от най-добрите отбори в Европа – „Динамо“ (Москва), който плаща 1 млн. долара за него. През 2005 г. по време на шоуто около първия мач на звездите в руското първенство Казийски печели състезанието за най-висок отскок при „забивка“ – 379 см.[1] Награден е и с приза за най-добър начален удар. Година по-късно печели златният медал от Руското първенство.

През лятото на 2007 г. е привлечен в италианския „Тренто“, където треньор е българинът Радостин Стойчев. Две години по-късно поема и капитанската лента на отбора. Печели Италианското първенство, Световното Клубно Състезание и шампионската Лига. В края на сезон 2012 – 2013 президентът на клуба, Диего Мосна, обявява курс на икономии, което принуждава Стойчев и Казийски да се преместят в отбора от турската столица „Халбанк“. С този отбор стигат до второ място в Шампионската лига отстъпвайки на финала на руския Белогорие[2]. Стават шампиони и носители на купата на страната.[3] През 2014 се завръща в Тренто заедно със Стойчев и отново става шампион на Италия.[4] През следващия сезон Матей подписва с японския JTEKT Стингс (Кария).[5] След като завършват ангажиментите му с японския клуб Матей доиграва сезона в Тренто, където е картотекиран само за плейофите.[6] Завръща се в Европа през 2018 г., като подписва с полския Сточния (Шчечин), където по-рано е назначен за спортен директор Радостин Стойчев.[7] За съжаление в края на годината клубът обявява фалит и това кара Матей да премине в италианския Калцедония (Верона).[8] През 2019 г. преминава в японския Джей Тект Стингс (Кария). През 2020 г. Джей Тект Стингс става шампион на Япония, побеждавайки на финала Панасоник Пантърс.[9]

През 2020-2021 г. се съзтезава за Калцедония (Верона).[10]

През 2021 г. се завръща в Итас Трентино (Тренто), където е избран за капитан на отбора.[11]

Национален отборРедактиране

От 2005 до 2012 година е част и от Националният отбор по волейбол на България. Носител на бронзов медал от Световното първенство и Световната Купа по волейбол в Япония съответно през 2006 и 2007 година с националната фланелка. През 2006 година е избран за волейболист номер едно на Европа. Четири години по-късно е избран и за „Мъж на годината“ 2010. Другите номинирани са Росен Плевнелиев и Цветан Цветанов.

През 2012 година напуска националния отбор на България заедно с Радостин Стойчев, по това време старши-треньор, заради скандал с Българската федерация по волейбол. Матей споделя, че би се върнал при смяна на ръководството.

ОтбориРедактиране

НаградиРедактиране

 
Матей Казийски и Радостин Стойчев с купата за Световен клубен шампион през 2009 г.
  • С бронзов медал от Световно първенство за младежи 2003 г.
  • Спечелил приза за най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига през 2004 г.
  • Спечелил също приза за най-добър нападател на Световната лига в Москва през 2006 г.
  • На 3 декември 2006 става трети на световното първенство в Япония с българския национален отбор по волейбол, като печели и приза за най-добър изпълнител на начален удар на първенството.
  • Избран за волейболист номер едно на Европа за 2006 година.
  • Бронзов медалист от Световната купа в Япония 2007 г.
  • Избран за MVP на финалната четворка на Купата на Русия, която печели със своя отбор Динамо през 2007 година[12].
  • С клубния си отбор Итас Диатек (Трентино) печели шампионата на Италия за 2007 – 2008 г. като играе със съотборника си Владимир Николов и редом до Никола Гръбич, който е светило на сръбския волейбол.
  • Избран за волейболист номер едно на Европа за 2008 година.
  • Носител на златен медал от Шампионската лига по волейбол на Европа през 2009 г.
  • С бронзов медал от Европейското първенство 2009 г.
  • Световен клубен шампион с Итас Диатек (Трентино) на шампионата в Доха през 2009 г.
  • Избран за MVP на Световното клубно първенство в Доха през 2009 г.
  • Награден за най-добър нападател на Световното клубно първенство в Доха през 2009 г.
  • Носител на Купата на Италия за 2010 г.
  • Шампион на Италия за 2011 г.
  • Носител на Купата на Италия за 2012 г.
  • Световен клубен шампион с Итас Диатек (Трентино) на шампионата в Доха през 2012 г.
  • Шампион на Италия за 2013 г.
  • Носител на Суперкупата на Турция за 2013 г. с Халбанк (Анкара).
  • Най-добър посрещач на финала на Шампионската лига през 2014 г.[13]
  • Шампион и носител на купата на Турция с Халбанк (Анкара) за 2014 г.
  • Шампион на Италия с Енърджи Т.И. (Трентино) за 2015 г.
  • Шампион на Япония с JTEKT Стингс Кария за 2020 г.

ИзточнициРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. „Еър Казийски стига 379 см на шоу в Москва“, в-к Сега, 27 декември 2005
  2. „Казийски и Стойчев напускат Турция“, ТопСпорт.бг
  3. Радостин Стойчев и Матей Казийски шампиони на Турция, бгволейбол.ком
  4. Радо Стойчев за още три години в Тренто, бгволейбол.ком
  5. „Матей Казийски: Искам да опитам от живота в Япония“, БГВойлейбол.ком
  6. „Матей Казийски продължава кариерата си в Италия“, Топспорт.бг
  7. „Очаквано: Матей Казийски последва Радо Стойчев в Сточния (Шчечин)“, Топспорт.бг
  8. Матей Казийски се завърна в Италия, ТВ Европа
  9. „Матей Казийски стана шампион на Япония!“, Гонг.бг
  10. „Верона обяви завръщането на Матей Казийски“, БГВолейбол.ком
  11. Матей Казийски е новият капитан на Тренто, БГВолейбол.ком
  12. „Матей Казийски коронован за №1 в Европа“ Топспорт
  13. „Матей Казийски посрещач номер 1 на финалите на Шампионска лига!“ БГ Волейбол.ком