Уикипедия

Кралски грохот

(пренасочване от Мач Кралско меле)

Кралски грохот е pay-per-view турнир, провеждащ се всеки януари от професионалната кеч компания WWE.[1] Турнирът е кръстен на мача Кралско меле, Кралска битка, в която участниците влизат през интервали от време[2]

Кралски грохот
Информация
СъздателПат Патерсън
ФедерацияWWE
МаркаПървична сила
Разбиване
ECW
Първо изданиеКралски грохот (1988)
Ключови
видове мачове		Мач Кралско меле
Кралски грохот в Общомедия

С изключение на първото събитие Кралски грохот през 1988, което беше излъчено специално по USA Network, Кралски грохот е излъчван по pay-per-view (първо през 1989) и едно от „Големите четири“ на WWE, заедно с КечМания, Лятно тръшване и Сървайвър.[3] Събитията Кралски грохот са най-популярните турнири на WWE.[4]

Мач

редактиране

Мача Кралското меле е базирано на класическата Кралска битка, в която брой кечисти се опитват да елиминират техните опоненти чрез хвърляне над горното въже, така че двата крака да докоснат пода.[1][2][5] Победителят в мача е последният останал кечист, след като всички други участници са били елиминирани.[1][4]

Кралското меле се различава от класическата Кралска битка, защото състезателите не влизат на ринга по едно и също време, но вместо това са с присвоени номера за влизане, обикновено чрез лотария. Тази лотария обикновено се прави точно преди началото на събитието.[1] Мачът започва с двамата борци, които са изтеглили номерата за влизане едно и две, а останалите борци влизат на ринга през равни интервали от време, или 90 секунди или две минути, в зависимост от броя на влизане..[1] Този формат е заверен до Пат Патерсън.[6] До днешна дата, само четирима мъже са били един от стартиращите кечисти и са спечелили Кралско меле: Шон Майкълс, Винс Макмеън, Крис Беноа и Рей Мистерио. Най-честият номер на победители е 27.

 
Кралско меле през 2010

Кралското меле най-често включва тридесет борци и продължава около един час, където най-дългия мач, през 2002, с продължителност един час и девет минути на приблизително тричасов pay-per-view.[7] Обаче, първият мач, провел се през 1988, включваше само двайсет,[8] и беше дълго 33 минути за двучасовото излъчено шоу.[7] Кралското меле през 2011 включваше 40 кечисти,[9] в който Алберто Дел Рио беше победителя.

Въпреки че повечето елиминации се правят от активни участници, елиминации, причинени от други средства са се случвали, и са управлявали законни, включително самостоятелна елиминации (както когато Андре Гиганта скочи от ринга, след като видя на змия през 1989, Кейн се елиминират през 1999 и Дрю Кери се елиминират през 2001, но въпреки това когато Ренди Савидж прескочи горното въже през 1992 не се зачете като самостоятелно елиминиране), елиминиране от предишно-елиминирани участници (както когато Гробаря елиминира Мейван през 2002, Кърт Енгъл елиминира Шон Майкълс през 2005 и Кейн елиминира Си Ем Пънк през 2014) и елиминиране от неучастващи (както когато Миз елиминира Джон Сина през 2011). Освен това, ако един контузен борец е отведен от медицински персонал, той може да се върне в мача, докато мача все още се води (като Ледения Стив Остин през 1999), но ако мача свърши преди връщането на контузения борец, той се счита за елиминиран (като Скоти Ту Хоти през 2005).

Мачовете Кралско меле обикновено са предвидени да не включват дисквалификации.

Дати, места и победители

редактиране
Турнир Дата Град Арена Победител Номер Изт.
Кралски грохот (1988) 24 януари 1988 Хамилтън, Онтарио Copps Coliseum Джим Дъган 13 [10][11]
Кралски грохот (1989) 15 януари 1989 Хюстън, Тексас Compaq Center Големия Джон Стъд 27 [12][13]
Кралски грохот (1990) 21 януари 1990 Орландо, Флорида Amway Arena Хълк Хоуган 25 [14][15]
Кралски грохот (1991) 19 януари 1991 Маями, Флорида Miami Arena 24 [16][17]
Кралски грохот (1992) 19 януари 1992 Олбани, Ню Йорк Times Union Center Рик Светкавицата 3 [18][19]
Кралски грохот (1993) 24 януари 1993 Сакраменто, Калифорния ARCO Arena Йокозуна 27 [20][21]
Кралски грохот (1994) 22 януари 1994 Провидънс, Роуд Айлънд Dunkin' Donuts Center Брет Харт
Лекс Лугър 		27
23 		[22][23]
Кралски грохот (1995) 22 януари 1995 Тампа, Флорида USF Sun Dome Шон Майкълс 1 [24][25]
Кралски грохот (1996) 21 януари 1996 Фресно, Калифорния Selland Arena 18 [26][27]
Кралски грохот (1997) 19 януари 1997 Сан Антонио, Тексас Alamodome Ледения Стив Остин 5 [28][29]
Кралски грохот (1998) 18 януари 1998 Сан Хосе, Калифорния HP Pavilion at San Jose 24 [30][31][32]
Кралски грохот (1999) 24 януари 1999 Анахайм, Калифорния Honda Center Винс Макмеън 2 [33][34][35]
Кралски грохот (2000) 23 януари 2000 Ню Йорк, Ню Йорк Madison Square Garden Скалата 24 [36][37][38]
Кралски грохот (2001) 21 януари 2001 Ню Орлиънс, Луизиана New Orleans Arena Ледения Стив Остин 27 [39][40][41]
Кралски грохот (2002) 20 януари 2002 Атланта, Джорджия Philips Arena Трите Хикса 22 [42][43][44]
Кралски грохот (2003) 19 януари 2003 Бостън, Масачузетс TD Banknorth Garden Брок Леснар 29 [45][46]
Кралски грохот (2004) 25 януари 2004 Филаделфия, Пенсилвания Wachovia Center Крис Беноа 1 [47][48][49]
Кралски грохот (2005) 30 януари 2005 Фресно, Калифорния Save Mart Center Батиста 28 [50][51][52]
Кралски грохот (2006) 29 януари 2006 Маями, Флорида AmericanAirlines Arena Рей Мистерио 2 [53][54][55]
Кралски грохот (2007) 28 януари 2007 Сан Антонио, Тексас AT&T Center Гробаря 30 [56][57][58]
Кралски грохот (2008) 27 януари 2008 Ню Йорк, Ню Йорк Madison Square Garden Джон Сина 30 [59][60][61]
Кралски грохот (2009) 25 януари 2009 Детройт, Мичиган Jose Louis Arena Ренди Ортън 8 [62][63]
Кралски грохот (2010) 28 януари 2010 Атланта, Джорджия Philips Arena Острието 29 [64][65]
Кралски грохот (2011) 29 януари 2011 Бостън, Масачузетс TD Garden Алберто Дел Рио 30 [66]
Кралски грохот (2012) 29 януари 2012 Сейнт Луис, Мисури Scottrade Center Шеймъс 22 [67][68][69]
Кралски грохот (2013) 27 януари 2013 Финикс, Аризона US Еъруейс Център Джон Сина 22 [70][71][72]
Кралски грохот (2014) 26 януари 2014 Питсбърг, Пенсилвания Consol Energy Center Батиста 28 [73][74]
Кралски грохот (2015) 25 януари 2015 Филаделфия, Пенсилвания Wells Fargo Center Роуман Рейнс 19 [75]
Кралски грохот (2016) 24 януари 2016 Орландо, Флорида Amway Center Трите Хикса 30 [76][77]
Кралски грохот (2017) 29 януари 2017 Сан Антонио, Тексас Alamodome Ренди Ортън 23 [78]
Кралски грохот (2018) 28 януари 2018 Филаделфия, Пенсилвания Wells Fargo Center Шинске Накамура 14
Кралски грохот (2019) 27 януари 2019 Финикс, Аризона Chase Field Сет Ролинс 10
Кралски грохот (2020) 26 януари 2020 Хюстън, Тексас Minute Maid Park Дрю Макинтайър 16
Кралски грохот (2021) 31 януари 2021 Сейнт Питърсбърг, Флорида WWE ThunderDome at Tropicana Field Острието 1
Кралски грохот (2022) 29 януари 2022 Сейнт Луис, Мисури The Dome at America's Center Брок Леснар 30
Кралски грохот (2023) 28 януари 2023 Сан Антонио, Тексас Alamodome Коуди Роудс 30
Кралски грохот (2024) 27 януари 2024 Сейнт Питърсбърг, Флорида Tropicana Field 15

Рекорди

редактиране
  • Най-много победи – 3 от Ледения Стив Остин
  • Най-дълго участие в меле – 71:40 минути от Гунтър
  • Най-дълго общо участие в мелета – 4:59:33 от Крис Джерико
  • Най-кратко участие в меле – 00:01 секунди от Сантино Марела
  • Най-много елиминации в меле – 13 от Брок Леснар
  • Най-много елиминации на всички мелета – 46 от Исак Янкем/Кейн
  • Най-много участия в меле – 20 от Исак Янкем/Фалшивия Дизел/Кейн

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ а б в г д Specialty Matches: Royal Rumble // WWE. Архивиран от оригинала на 2008-05-12. Посетен на 3 декември 2007.
  2. ↑ а б Waldman, Jon. Statistical survival – breaking down the Royal Rumble // SLAM! Wrestling, 2 февруари 2005. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 9 декември 2007.
  3. ↑ Ian Hamilton. Wrestling's Sinking Ship: What Happens to an Industry Without Competition (p. 160)
  4. ↑ а б Dale Plummer and Nick Tylwalk. Mysterio claims Rumble; Cena reigns again // SLAM! Wrestling, 30 януари 2006. Архивиран от оригинала на 2012-06-29. Посетен на 9 декември 2007.
  5. ↑ Specialty Matches: Battle Royal // WWE. Архивиран от оригинала на 2008-03-29. Посетен на 3 декември 2007.
  6. ↑ Hall of Fame: Pat Patterson // WWE. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2007. Посетен на 3 декември 2007.
  7. ↑ а б Royal Rumble: Facts & Figures // WWE. Посетен на 30 декември 2007.
  8. ↑ Royal Rumble 1988: Main Event // WWE. Посетен на 3 декември 2007.
  9. ↑ Royal Rumble 2011 // WWE. Посетен на 1 януари 2014. For the first time ever, the Royal Rumble Match featured an unprecedented 40 Superstars...
  10. ↑ Royal Rumble 1988 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  11. ↑ Royal Rumble 1988 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  12. ↑ Royal Rumble 1989 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  13. ↑ Royal Rumble 1989 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  14. ↑ Royal Rumble 1988 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  15. ↑ Royal Rumble 1988 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  16. ↑ Royal Rumble 1989 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  17. ↑ Royal Rumble 1989 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  18. ↑ Royal Rumble 1992 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  19. ↑ Royal Rumble 1992 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  20. ↑ Royal Rumble 1993 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  21. ↑ Royal Rumble 1993 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  22. ↑ Royal Rumble 1994 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  23. ↑ Royal Rumble 1994 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  24. ↑ Royal Rumble 1995 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  25. ↑ Royal Rumble 1995 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  26. ↑ Royal Rumble 1996 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  27. ↑ Royal Rumble 1996 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  28. ↑ Royal Rumble 1997 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  29. ↑ Royal Rumble 1997 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  30. ↑ Royal Rumble 1998 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  31. ↑ Royal Rumble 1998 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  32. ↑ Powell, John. Austin wins predictable Rumble // SLAM! Sports, 19 януари 1998. Архивиран от оригинала на 2012-07-21. Посетен на 10 юли 2009.
  33. ↑ Royal Rumble 1999 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  34. ↑ Royal Rumble 1999 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  35. ↑ Gramlich, Chris. Morrison wins Rumble, Rock champ again // SLAM! Sports, 25 януари 1998. Архивиран от оригинала на 2012-07-21. Посетен на 10 юли 2009.
  36. ↑ Royal Rumble 2000 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  37. ↑ Royal Rumble 2000 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  38. ↑ Powell, John. Rocky wins the Rumble, A bloody Triple H defeats Cactus Jack // SLAM! Sports, 24 януари 1998. Архивиран от оригинала на 2012-06-29. Посетен на 10 юли 2009.
  39. ↑ Royal Rumble 2001 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  40. ↑ Royal Rumble 2001 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  41. ↑ Powell, John. Surprises dominate Rumble 2001 // SLAM! Sports, 22 януари 1998. Архивиран от оригинала на 2012-07-13. Посетен на 10 юли 2009.
  42. ↑ Royal Rumble 2002 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  43. ↑ Royal Rumble 2002 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  44. ↑ Powell, John. Rumble 2002 stumbles, Triple H wins WrestleMania spot // SLAM! Sports, 21 януари 1998. Архивиран от оригинала на 2012-06-30. Посетен на 10 юли 2009.
  45. ↑ Royal Rumble 2003 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  46. ↑ Royal Rumble 2003 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  47. ↑ Royal Rumble 2004 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  48. ↑ Royal Rumble 2004 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Архивиран от оригинала на 2009-06-04. Посетен на 8 юли 2009.
  49. ↑ Powell, John. Benoit wins the 'Rumble' // SLAM! Sports, 26 януари 1998. Архивиран от оригинала на 2012-07-18. Посетен на 10 юли 2009.
  50. ↑ Royal Rumble 2005 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  51. ↑ Royal Rumble 2005 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 8 юли 2009.
  52. ↑ Plummer, Dale. Batista claims the Rumble // SLAM! Sports, 31 януари 1998. Архивиран от оригинала на 2012-07-17. Посетен на 10 юли 2009.
  53. ↑ Royal Rumble 2006 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 1 февруари 2010.
  54. ↑ Royal Rumble 2006 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 1 февруари 2010.
  55. ↑ Plummer, Dale. Mysterio claims Rumble; Cena reigns again // SLAM! Sports, 30 януари 1998. Архивиран от оригинала на 2012-06-29. Посетен на 10 юли 2009.
  56. ↑ Royal Rumble 2007 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 1 февруари 2010.
  57. ↑ Royal Rumble 2007 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 1 февруари 2010.
  58. ↑ Plummer, Dale. Old guard dominates Rumble // SLAM! Sports, 28 януари 1998. Архивиран от оригинала на 2012-07-24. Посетен на 10 юли 2009.
  59. ↑ Royal Rumble 2008 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 1 февруари 2010.
  60. ↑ Royal Rumble 2008 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 1 февруари 2010.
  61. ↑ Plummer, Dale. Cena wins Rumble in surprise return // SLAM! Sports, 28 януари 1998. Архивиран от оригинала на 2012-06-29. Посетен на 10 юли 2009.
  62. ↑ Royal Rumble 2009 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 1 февруари 2010.
  63. ↑ Royal Rumble 2009 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 1 февруари 2010.
  64. ↑ Royal Rumble 2010 Results // World Wrestling Entertainment. Посетен на 1 февруари 2010.
  65. ↑ Royal Rumble 2010 Main Event Synopsis // World Wrestling Entertainment. Посетен на 1 февруари 2010.
  66. ↑ Gerweck, Steve. Upcoming dates for WWE PPV events in 2011 // WrestleView, 27 юли 2010. Посетен на 28 юли 2010.
  67. ↑ WWE presents Royal Rumble, 01-29-2012 // WWE, 11 декември 2011. Посетен на 11 декември 2011.
  68. ↑ Murphy, Ryan. Sheamus won the 30-Man Royal Rumble Match // WWE, 29 януари 2012. Посетен на 29 септември 2013.
  69. ↑ Powers, Kevin. WWE Champion CM Punk def. Dolph Ziggler (Special Guest Referee John Laurinaitis) // WWE, 29 януари 2012. Посетен на 29 септември 2013.
  70. ↑ Royal Rumble 2013 results // WWE, 28 януари 2013. Посетен на 29 септември 2013.
  71. ↑ John Cena won the 30-Man Royal Rumble Match // WWE, 27 януари 2013. Посетен на 29 септември 2013.
  72. ↑ Clapp, John. The Rock def. WWE Champion CM Punk // WWE, 27 януари 2013. Посетен на 29 септември 2013.
  73. ↑ Batista won the 30-Man Royal Rumble Match // WWE. Посетен на 27 януари 2014.
  74. ↑ Royal Rumble 2014 results // Посетен на 10 ноември 2014.
  75. ↑ Кралски грохот (2015)#Резултати
  76. ↑ Middleton, Marc. WWE Reveals Details On The 2016 Royal Rumble And Fastlane Pay-Per-Views // Посетен на 9 юни 2015.
  77. ↑ Murphy, Ryan. Triple H won the 2016 Royal Rumble Match for the WWE World Heavyweight Championship // WWE. Посетен на 25 януари 2016.
  78. ↑ Royal Rumble returns to Alamodome for the first time in 20 years // WWE. Посетен на 30 септември 2016.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кралски_грохот&oldid=12126113#Мач“.