Хюстън
Хюстън (на английски: Houston) е град в щата Тексас, САЩ. Той е окръжен център на окръг Харис. Към 2017 г. има население от 2 312 717 души, което го прави четвъртият най-населен град в страната. Това е най-големият град в Юга на САЩ.[3] Разположен е югоизточната част на Тексас, близо до залива Галвестън и до Мексиканския залив.
Хюстън на английски: City of Houston | |
---|---|
— Град — | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Щат | Тексас |
Площ | 1724,54 km² |
Надм. височина | 13 m |
Население | 2 304 580 души[1] (1 април 2020 г.) 1336 души/km² |
Кмет | Анис Паркър[2] |
Основаване | август 1836 г. |
Пощенски код | 77000–77099, 77200–77299, 77000, 77002, 77007, 77009, 77011, 77013, 77015, 77018, 77021, 77024, 77027, 77030, 77034, 77038, 77042, 77045, 77048, 77049, 77052, 77057, 77061, 77065, 77069, 77072, 77075, 77079, 77081, 77083, 77087, 77091, 77094, 77099, 77203, 77206, 77208, 77211, 77216, 77220, 77224, 77228, 77229, 77231, 77233, 77236, 77240, 77243, 77246, 77249, 77250, 77253, 77258, 77260, 77263, 77266, 77268, 77273, 77276, 77279, 77280, 77282, 77285, 77287, 77290, 77291, 77295, 77298 |
Телефонен код | 281, 832, 713 |
Официален сайт | www.houstontx.gov |
Хюстън в Общомедия |
История Редактиране
Основан е на 26 август 1836 г. от братята Август Чапман Алън и Джон Кърби Алън, които закупуват земя от Елизабет Парът, която получава земята от съпруга си. Те плащат общо 5000 долара, от които само 1000 в брой.[4] Братята Алън пускат първата си реклама за Хюстан само четири дни по-късно в Telegraph and Texas Register, наименувайки града в чест на президента на Тексас Сам Хюстън.[5] Те успешно лобират конгреса на Република Тексас да направи Хюстън временна столица, съгласявайки се да снабдят новото правителство с капитална сграда.[6] Към началото на 1837 г. в града живеят около дузина души, но тази бройка нараства до 1500 души, когато конгресът на Тексас се събира в Хюстън за пръв път през май.[5] На 5 юни 1837 г. Хюстън е инкорпориран, а за първи кмет е назначен Джеймс Холман.[5] През същата година Хюстън става седалище на окръг Харис.[7]
През 1839 г. Република Тексас премества столицата си в Остин. Градът претърпява друга спънка, когато същата година епидемия от жълта треска убива един на всеки осем жители. Въпреки това, той се установява като търговски център, образувайки симбиоза с пристнището Галвестън, намиращо се на брега на Мексиканския залив. Фермерите без излаз на море носят продукцията си в Хюстън, който се възползва от река Бъфало Бею за достъп до Галвестън и Мексиканския залив. Търговците в Хюстън печелят от продажбата на суровини на фермерите и от транспорт за фермерската продукция до Галвестън.[5]
По-голямата част от робите в Тексас идват със собствениците си от по-старите робски щати. По-големите бройки обаче се набавят чрез търговията на роби у дома. И докато Ню Орлиънс е център на тази търговия на Юг, самите дилъри на роби са в Хюстън. Хиляди поробени негри живеят в околностите на града преди избухването гражданската война. Много от тях работят в захарните и памучните плантации, докато тези в границите на града имат домашни и занаятчийски работи. През 1840 г. общността основава камара на търговията, отчасти за да поощрява транспорта и навигацията през новосъздаденото пристанище на Бъфало Бею.[8]
Към 1860 г. Хюстън израства като търговски и железопътен възел за износ на памук.[7] Железопътни линии от вътрешността на Тексас се срещат при Хюстън, където се насочват към пристанищата на Галвестън и Бомонт. По време на гражданската война Хюстън служи като щаб-квартира на генерал Джон Магрудер, който използва града за точка на организиране в битката при Главистън.[9] След войната бизнесмените на Хюстън предприемат усилия по разширяване на излаза на града на реки, така че градът да може да поддържа по-голяма търговия между централните си части и съседен Галвестън. Към 1890 г. Хюстън е вече железопътният център на Тексас.
През 1900 г., след като Галвистсън е опустошен от ураган, се ускоряват усилията по превръщането на Хюстън в дълбоководно пристанище.[10] През следващата година е открито находище на петрол при Спиндълтоп близо до Бомонт, което дава начало на петролната промишленост в Тексас.[11] През 1902 г. президентът Теодор Рузвелт одобрява план за развитие в размер на 1 милиона долара, с който да се прокара корабен канал до Хюстън. Към 1910 г. населението на града вече е достигнало 78 800 души, което е почти двойно увеличение спрямо предходното десетилетие. Негрите съставляват голям част от населението на града, наброявайки 23 929 души, което е почти една трета от населението на града.[12]
Президентът Удроу Уилсън отваря дълбоководното пристанище на Хюстън през 1914 г., седем години след началото на строежа. Към 1930 г. Хюстън вече е най-населеният град в Тексас, а Харис е най-населеният окръг.[13] През 1940 г. преброяването на населението сочи, че населението на Хюстън е представено от 77,5% бели хора и 22,4% негри.[14]
Когато започва Втората световна война, товарният тонаж на пристанището намалява и транспортните услуги се преустановяват. Въпреки това, войната предоставя икономическа изгода за града. Петролните рафинерии и производствените цехове се построяват по дължина на плавателния канал, поради търсенето на петрол и гумени продукти от военната промишленост по време на войната.[15] Летище Елингтън, построено през Първата световна война, се съживява като напреднал обучителен център за бомбардировачи и навигатори.[16] Компанията Brown Shipbuilding е основана през 1942 г. за строителство на кораби за ВМС на САЩ по време на Втората световна война. Поради бума на работни места в сектора на отбраната, хиляди нови работници мигрират в града, както бели, така и негри, които се съревновават за по-доходоносни работи. Президентът Рузвелт установява политика на недескриминация за работещите във военната сфера и негрите получават някои възможности, особено при корабостроенето, макар не и без съпротивата на белите и нарастване на общественото напрежението, което понякога прераства и в насилие. Икономическите придобивки за негрите, които са заети във военната индустрия, продължават и в годините след войната.[17]
През 1945 г. е основан Тексаският медицински център. След войната икономиката на Хюстън се задвижва от пристанищата. През 1948 г. градът анексира няколко неинкорпорирани зони, с което повече от удвоява размера си, и започва да се разпростира из района.[5][18] През 1950 г. наличността на климатиците предоставя тласък на много компании да се преместят в Хюстън, където заплатите са по-ниски отколкото на север. Това води до икономически бум и ключова промяна на градската икономика към енергийния сектор.[19][20]
Повишеното производство на разширената корабостроителна промишленост по време на Втората световна война ускорява растежа на Хюстън.[21] За това допринася и основаването през 1961 г. на „Космически корабен център“ (преименуван през 1973 г. на „Космически център Линдън Б. Джонсън“) на НАСА. Това е стимул за развитието на космическата промишленост в града. Астродомът отваря през 1965 г. като първия в света закрит куполен спортен стадион.
В края на 1970-те години Хюстън претърпява бум на населението, когато хора от Ръждивия пояс започват масово да се местят в Тексас.[22] Новите жители идват заради многобройните възможности за работи в петролната промишленост, създадени в резултат на Арабското петролно ембарго. С увеличаването на професионалните работни места Хюстън става дестинация за много хора с висше образование, включително и негри, идващи от северните райони. През 1977 г. хюстънци избират първия си чернокож кмет, Лий П. Браун.[23]
През юни 2001 г. тропическата буря Алисън излива до 1000 mm дъжд над някои части от града, причинявайки най-лошото наводнение в историята на града. Бурята струва милиарди долари в щети и убива 20 души.[24] През декември същата година хюстънската енергийна компания Enron рухва в най-големия банкрут в САЩ по това време в резултат от разследвания за укриване на данъци. Компанията губи не по-малко от 70 милиарда долара.[25]
Население Редактиране
Към 2017 г. населението на Хюстън е оценено на 2 312 717 души. Етнически и културно, Хюстън е един от най-разнообразните метрополни региони в страна.[26] Мултикултурализмът му, задвижван от големи вълни имигранти, се дължи на относително ниската издръжка на живот, силен пазар на работните места, близост до Латинска Америка и роля на възел за заселване на бежанци.[27][28] Поне 145 езика се говорят от жителите на града.[29] Метрополната зона на Хюстън е една от най-младите в САЩ, като средната възраст там е 33,5 години към 2014 г.[30] Младостта на града се приписва на прилива от латиноамерикански и азиатски имигранти в Тексас.[31] Към 2017 г. е изчислено, че около 600 000 недокументирани имигранти живеят в района на Хюстън,[32] което представлява почти 9% от населението на метрополния район.[33]
Расов състав | 2010[34] | 2000[35] | 1990[14] | 1970[14] |
---|---|---|---|---|
Бели | 50,5% | 49,3% | 52,7% | 73,4% |
—без бели латиноси | 25,6% | 30,8% | 40,6% | 62,4% |
Негри | 23,7% | 25,3% | 28,1% | 25,7% |
Латиноси | 43,7% | 37,4% | 27,6% | 11,3% |
Азиатци | 6,0% | 5,3% | 4,1% | 0,4% |
1850 | 1860 | 1870 | 1880 | 1890 | 1900 | 1910 |
---|---|---|---|---|---|---|
2396 | 4845 | 9382 | 16 513 | 27 557 | 44 633 | 78 800 |
1920 | 1930 | 1940 | 1950 | 1960 | 1970 | 1980 |
138 276 | 292 352 | 384 514 | 596 163 | 938 219 | 1 232 802 | 1 595 138 |
1990 | 2000 | 2010 | 2017 | |||
1 630 553 | 1 953 631 | 2 100 263 | 2 312 717 |
Климат Редактиране
Климатът на града е влажен субтропичен. Лятото е горещо, дълго и влажно, а зимата е мека. Преобладаващите ветрове са юг и югоизток през по-голямата част от годината и носят топлина и влага от Мексиканския залив.[36] През лятото температурите често надвишават 32 °C, а тази температура се достига средно 106 дни в годината. Измерими снеговалежи са възниквали общо 38 пъти между 1895 и 2018 г.
Климатични данни за Хюстън | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 29 | 33 | 36 | 35 | 37 | 42 | 41 | 43 | 43 | 37 | 32 | 29 | 43 |
Средни максимални температури (°C) | 17,2 | 19,1 | 22,8 | 26,4 | 30,2 | 33 | 34,3 | 34,7 | 32,1 | 27,8 | 22,5 | 17,9 | 26,5 |
Средни температури (°C) | 11,7 | 13,6 | 17,1 | 20,8 | 24,9 | 28 | 29,1 | 29,2 | 26,6 | 21,9 | 16,8 | 12,4 | 21,1 |
Средни минимални температури (°C) | 6,2 | 8,1 | 11,4 | 15,2 | 19,8 | 23,1 | 23,9 | 23,8 | 21 | 16,1 | 11,2 | 7 | 15,6 |
Абсолютни минимални температури (°C) | −15 | −14 | −6 | −1 | 6 | 11 | 17 | 12 | 7 | −2 | −7 | −14 | −15 |
Средни месечни валежи (mm) | 85,9 | 81,3 | 86,6 | 84,1 | 129,3 | 150,6 | 96,3 | 95,5 | 104,6 | 144,8 | 110,2 | 95 | 1264 |
Средно количество слънчеви часове | 143.4 | 155.0 | 192.5 | 209.8 | 249.2 | 281.3 | 293.9 | 270.5 | 236.5 | 228.8 | 168.3 | 148.7 | 2578 |
Източник: NOAA[37] |
Икономика Редактиране
Хюстън е световноизвестен с енергийната си промишленост, особено за петрол и природен газ, както и с биомедицината и аеронавтиката си. Расте дялът на възобновяемите източници – вятърни и слънчеви.[38][39] Районът на Хюстън е главният пазар на САЩ за износ, задминавайки Ню Йорк през 2013 г., според данни на департамента по международна търговска администрация на САЩ. Петролните продукти, химикали и оборудването за добив на петрол и газ представляват грубо две трети от износа на метрополния регион. Главните дестинации за износ са Мексико, Канада и Бразилия.[40]
Хюстън е водещ център за строеж на нефтодобивно оборудване.[41] Голяма част от успеха му като нефтохимичен комплекс се дължи на натоварения му плавателен канал.[42] Пристанището на града се нарежда на първо място в САЩ по международна търговия и на десето място сред световните пристанища.[43][44] За разлика от повечето места, високите цени на петрола и природния газ са ползотворни за икономиката на Хюстън, тъй като голяма част от жителите му работят в енергийната промишленост.[45]
Само 27 държави по света (с изключение на САЩ) имат БВП, по-голям от БВП на региона на Хюстън (478 милиарда долара).[46]
Побратимени градове Редактиране
Хюстън има 17 партньорски града:[47]
Известни личности Редактиране
- Родени в Хюстън
- Камилионер (р.1979), рапър
- Бионсе Ноулс (р.1981), поп певица
- Хилари Дъф (р.1987), поп певица
- Стерлинг Найт (p.1989), актьор
- Починали в Хюстън
- Густаво Алатристе (1922 – 2006), мексикански продуцент
- Рони Джеймс Дио (1947 – 2010), музикант
Източници Редактиране
- ↑ data.census.gov. Посетен на 1 януари 2022 г. Редактор: Бюро за преброяване на населението на САЩ.
- ↑ www.houstontx.gov. Архив на оригинала.
- ↑ Morris, Mike. Aggressive annexation generates growing pains. // Houston Chronicle. 3 юли 2016.
- ↑ David G. McComb. Houston: A History. 2nd. Austin, University of Texas Press, 1981. с. 11.
- ↑ а б в г д McComb, David G. Houston, Texas. // Handbook of Texas Online. 19 януари 2008. Посетен на 1 юни 2008.
- ↑ Amelia W. Williams. Allen, Augustus Chapman. // Texas State Historical Association, 24 август 2016. Посетен на 12 април 2018.
- ↑ а б Looscan, Adele B. Harris County, 1822 – 1845. // Southwestern Historical Quarterly 19. 1914. с. 37 – 64. Посетен на 18 март 2016.
- ↑ John Perry, „Born on the Bayou: city's murky start“, City Savvy Online Edition.
- ↑ Cotham, Edward T. Sabine Pass: The Confederacy's Thermopylae. Austin, Texas, University of Texas Press, 2004. ISBN 0-292-70594-8.
- ↑ J.H.W. Stele to Sayers, September 11 – 12, 1900. Texas State Library & Archives Commission
- ↑ Olien, Diana Davids. Oil in Texas: The Gusher Age, 1895 – 1945. Austin, Texas, University of Texas Press, 2002. ISBN 0-292-76056-6.
- ↑ Marvin Hurley, 1910 – 1920, Houston History. // Посетен на 6 април 2008.
- ↑ Gibson, Campbell. Population of the 100 Largest Cities and Other Urban Places in the United States: 1790 to 1990. // Population Division, U.S. Census Bureau. U.S. Census Bureau, юни 1998. Посетен на 6 февруари 2007.
- ↑ а б в Texas – Race and Hispanic Origin for Selected Cities and Other Places: Earliest Census to 1990. // U.S. Census Bureau. Посетен на 21 април 2012.
- ↑ Houston Ship Channel. // TSHA Handbook of Texas. Посетен на 5 май 2015.
- ↑ Carlson, Erik. Ellington Field: A Short History, 1917 – 1963 (PDF). // National Aeronautics and Space Administration. февруари 1999. Посетен на 18 февруари 2007.
- ↑ Race, Roosevelt, and Wartime Production: Fair Employment in World War II Labor Markets, William J. Collins, The American Economic Review, т. 91, No. 1 (March 2001), с. 272 – 286. American Economic Association.
- ↑ Streetman, Ashley. Houston Timeline. // Houston Institute for Culture. Посетен на 6 февруари 2007.
- ↑ "How Air Conditioning Changed America", The Old House Web
- ↑ "A Short History" Архив на оригинала от 2007-02-16 в Wayback Machine., Houston Geological Auxiliary
- ↑ Shipbuilding. // TSHA Handbook of Texas. Посетен на 18 февруари 2007.
- ↑ Polish-Texans. // Texas Almanac 2004 – 2005. Посетен на 3 юли 2018.
- ↑ Lee P. Brown – Biography. // TheHistoryMakers.com. Посетен на 22 януари 2007. Архив на оригинала от 2016-11-10 в Wayback Machine.
- ↑ Ward, Christina. Allison's Death Toll Hits 43. // RedCross.org. 18 юни 2001. Посетен на 1 януари 2007.
- ↑ Frontain, Michael. Enron Corporation. // Texas State Historical Association, 9 февруари 2017. Посетен на 28 април 2018.
- ↑ Klineberg, Stephen. The 2018 Kinder Houston Area Survey. // Rice University Kinder Institute for Urban Research. април 2018. Посетен на 28 май 2018.
- ↑ Mejia, Brittny. How Houston has become the most diverse place in America. // Los Angeles Times. 9 май 2017. Посетен на 28 май 2018.
- ↑ Hu, Elise. In Houston, America's Diverse Future Has Already Arrived. // NPR. 1 юли 2013. Посетен на 28 май 2018.
- ↑ Kriel, Lomi. Just how diverse is Houston? 145 languages spoken here. // Houston Chronicle. 5 ноември 2015. Посетен на 28 май 2018.
- ↑ Yard, Michelle. Demographics show the changing face of Houston. // Houston Chronicle. 23 септември 2014. Посетен на 28 май 2018.
- ↑ Kever, Jeannie. Texans are 3½ years younger than average Americans. // Houston Chronicle. 26 май 2011. Посетен на 28 май 2018.
- ↑ Najarro, Ilena. Fearing deportation, undocumented immigrants in Houston are avoiding hospitals and clinics. // Houston Chronicle. 27 декември 2017. Посетен на 28 май 2018.
- ↑ Sacchetti, Maria. For Houston’s many undocumented immigrants, storm is just the latest challenge. // Washington Post. 28 август 2017. Посетен на 28 май 2018.
- ↑ Houston, Texas Population: Census 2010 and 2000 Interactive Map, Demographics, Statistics, Quick Facts. // Census Reporter. Посетен на 29 май 2018.
- ↑ Houston (city), Texas. // State & County QuickFacts. U.S. Census Bureau.
- ↑ Weather Stats. // Greater Houston Convention and Visitors Bureau. Посетен на 11 октомври 2008.
- ↑ "Station Name: TX HOUSTON INTERCONT AP"
- ↑ Alternative Energy in the Houston Region (PDF). // Greater Houston Partnership. Посетен на 9 януари 2009.
- ↑ Alternative Energy in the Houston Region. // Greater Houston Convention and Visitors Bureau. Посетен на 20 април 2009.
- ↑ Houston Passes New York to Become Nation's Top Exporting Metro Area
- ↑ Energy Industry Overview. // , Greater Houston Partnership.
- ↑ Port of Houston Firsts. // , The Port of Houston Authority, 15 май 2007.
- ↑ 2010 Port Industry Statistics, American Association of Port Authorities. //
- ↑ General Information Архив на оригинала от 2008-05-09 в Wayback Machine., The Port of Houston Authority, 15 май 2007.
- ↑ Bustillo, Miguel. Houston is Feeling Energized. // Los Angeles Times. 28 декември 2006. Посетен на 6 февруари 2007.
- ↑ Report for selected countries and subjects: Gross domestic product, current prices (USD). // World Economic Outlook Database, September 2018. International Monetary Fund. Посетен на 16 септември 2018.
- ↑ Sister cities. // City of Houston eGovernment Center. Посетен на 14 юни 2007.