Мая Келиян

българска социоложка

Мая Бедрос Келиян е българска социоложка, професор в Българска академия на науките.[1]

Мая Келиян
българска социоложка
Родена
18 май 1957 г. (66 г.)
Учила вСофийски университет
Работила вБългарска академия на науките
Софийски университет
Бургаски свободен университет
Югозападен университет „Неофит Рилски“

Биография редактиране

Родена е на 18 май 1957 г. в Пловдив. През 1979 г. завършва философия, профил по социология в Софийския университет. Специализира в Университета в Есекс, Великобритания (1993); Университета на Киото (1994 – 1995, 2004 – 2005, 2012 – 2013), Технологичния университет (1997 – 1998), Международния център за японски изследвания в Киото, Япония (2015 – 2016); Университета на Хонконг за изследване на Китай (2006); Националния университет Джънджъ в Тайпе (2014). От 1990 г. е кандидат на науките, през 1991 г. става научен сътрудник, от 2000 г. е старши научен сътрудник II степен, от 2009 г. – доктор на науките, а от 2011 г. професор в Института по социология при Българска академия на науките. През 2008 г. е ръководител секция „Общности и социална стратификация" в института.[1]

Работи в областта на социалната стратификация, локалните общности, моделите на потребление, стила на живот и социалните структури в сравнителна перспектива: България, Япония, Китай и Тайван.[1]

Преподавател е в Югозападния университет в Благоевград (1998 – 2001); Софийския университет (2001 – 2002, 2006—) и в Бургаския свободен университет (2002 – 2003).[1]

Член е на Изследователски комитети 28 „Социална стратификация" към Международната социологическа асоциация (RC 28 Social Stratification at ISA, 1991—) и 13 „Социология на свободното време" към Международната социологическа асоциация (RC 13 Sociology of Leisure at ISA) (2007-); European Association of Rural Sociology (1991—); European Association for Japanese Studies (EAJS) (1995-).[1]

Източници редактиране

  1. а б в г д Кацунов, Валери, Джени Иванова, Цветана Величкова. Жените в историята на академичната наука в България (Хабилитираните жени в БАН). Ропринт. с. 149 – 150.