Благоевград

град в България

Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀) е град в България. Той е културен и образователен център на Югозападна България и административен център на едноименните област и община. Към 15 декември 2021 година градът е с 65 974 жители.[2] По данни на ГРАО към 15 декември 2023 г. в града живеят 72 819 души по настоящ адрес и 82 005 души по постоянен адрес.[3]

Благоевград
      
Герб
България
42.0119° с. ш. 23.0897° и. д.
Благоевград
Област Благоевград
42.0119° с. ш. 23.0897° и. д.
Благоевград
Благоевград
42.0119° с. ш. 23.0897° и. д.
Благоевград
Общи данни
Население72 819 души[1] (15 декември 2023 г.)
2519 души/km²
Землище28,91 km²
Надм. височина360 m
Пощ. код2700
Тел. код073
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ04279
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Благоевград
Методи Байкушев
(ПП – ДБ; 2023)
Адрес на общината
площад „Георги Измирлиев (Македончето)“
п.к. 2700
Уебсайтblagoevgrad.bg
Благоевград в Общомедия

География редактиране

Благоевград е разположен в долината на Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 m надморска височина в Благоевградската котловина между планините Рила и Влахина и е в непосредствена близост до Пирин планина. Благоевград се намира на 102 km от столицата София, на 260 km от Пловдив, на 545 km от Варна и на 495 km от Бургас.

Благоевград се характеризира с предимно планински и котловинен релеф, като подземните води се подхранват от Бистрица. Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината.[4] Климатът е умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние, което се дължи на топлите въздушни маси, които проникват от юг по долината на река Струма. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село Бело поле. Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на Бистрица, охлажда въздуха през летните горещини. Ветровитостта е умерена – 1,6 m/s. Благодарение на множеството планински гори около града и липсата на промишлени замърсители, въздухът в Благоевград е чист. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната температура през януари е 0,6 °C. Лятото е дълго и сухо, отличава се с малкото количество валежи. Средната юлска температура е 23,4 °C, а максималната измерена температура в Благоевград е 41,6 °C. Средната годишна температура е приблизително 12,6 °C.

   Климатични данни за Благоевград (1931 – 1970 г.)  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 16,5 22,10 28,8 31 35,9 38,0 39 41,6 39,9 32,5 23,8 20,3 41,6
Средни максимални температури (°C) 4,7 7,9 12,4 18,4 23,2 26,9 30,2 30 26,2 19,4 12,8 7 18,3
Средни температури (°C) 0,5 3 6,7 12,3 16,8 20,3 23 22,8 19 13,3 7,7 2,9 12,4
Средни минимални температури (°C) −3,5 −1,8 1,0 5 10,0 13,4 15,3 15,1 11,8 7,4 3,8 −0,8 6,4
Абсолютни минимални температури (°C) −25,2 −19,4 −14,7 −3,6 −0,4 5 6,5 5,2 0 −3,4 −11,6 −20,5 −25,2
Средни месечни валежи (mm) 42 37 36 50 58 67 42 31 35 50 63 49 560
Източник: Stringmeteo.com[5]

История редактиране

 
Молбата от Скаптопара с отговора на император Гордиан III, 238 година

Античност редактиране

Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия, създаден от топлите минерални извори, спомагат за възникването около 300 г. пр.н.е. на тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити (Γρεσειται), изпращат прошение до римския император Гордиан III, от което става ясно, че на две мили от селището няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци.

В днешния квартал „Струмско“ са открити останки от късноантична църква.[6]

С идването на славяните животът в Скаптопара замира, а за следващите векове липсват данни.

В Османската империя редактиране

 
Ученици и учители в Горна Джумая преди 1912 г. Сред тях е и Костадин Илиев

След османското завоевание на полуострова, от XV век на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си – Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая, Дупнишка Джумая. Джумая е турска дума, означаваща „петък“, тоест пазарния ден.

В средата на XVII век оттук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че градчето Орта джумаа има 200 покрити с керемиди къщи, голяма джамия с много богомолци и 80 дюкяна и много минерални извори.[7]

По време на Възраждането от източната страна на Бистрица се застроява Вароша – българската махала на града. През 30-те години на XIX век оттук минава френският геолог Ами Буе, който описва Джумая като град с 3000 до 4000 жители, в който живее наследствен войвода. Джамиите доказват, че има доста турци и помаци, наред с българите. Улиците са настлани и твърде неправилни. Според французина българите наричат града Шума (от „шума“ – гора).[8]

През XIX век от Джумая най-редовно идват поклонници в Рилския манастир. През 1836 година джумалии даряват 864 гроша милостиня, през 1837 година – 3859 гроша, а през 1840 година – 813 гроша. Жители на Джумая правят и лични дарения на обителта. В селището манастирът има „кутия за помощи“, както и дюкяни, хан, ниви и ливади.[9]

В 1844 година, след издействането на султански ферман, във Вароша е осветена църквата „Въведение Богородично“, достроена и изографисана в следващите 50 години. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава града и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

...след като оставих село Семитлия, влязох в долина, украсена от градчето Джумая на река Струма. Нощта прекарах у гостоприемните му жители. Джумая има една църква „Въведение на Пресвета Богородица“ и неголямо българско училище.[10]

Във Вароша се намира и къщата на революционера Георги Измирлиев. През 1866 година е основано и читалището на града.[11]

В 1891 година Георги Стрезов пише за града:

Центърът Горна Джумая (Джума-баля), е спретно градче с не повече от 1200 къщи. През бурните години от 1877 – 1879 по-голямата част от населението в града, както и в околията, се изселило; градът се ограбил, опустошил. По-голямата част от къщите са нови; а жителите са преселници от разни страни. Най-много нахлули цинцари и гърци от Мелник и Сяр, които са прибрали речи цялата търговия. Градът като пограничен, расте и успява от ден на ден. Жалко е само, че всичката работа бяга в чужди ръце, а българщината отслабва. Преди време тоя град бил един от най-разбудените; сега страшно е, да не се отвори и в тоя чисто български град гръцко училище. В Джумая има две бани с минерални води: една в чаршията, друга по-навън. В подирната има и един камък с надпис. В черковния двор има камък с гръцки надпис, пренесен от Струмски чифлик. 1 училище. Една църква, българска.[12]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи-християни, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани.[13]

 
Писмо на екзарх Йосиф до министъра на външните работи на България, 17 май 1903 г.

След Солунските атентати в 1903 година започват преследвания и в града и околните места. Екзарх Йосиф I в писмо до българския външен министър пише за тях:

В г. Горна Джумая първенците са в затвора, а селата в казата са опустошени и разсипани. Оцелялото население се преследва жестоко. Маса селяни се хващат и арестуват. Отчаянието и мизерията на населението е стигнало сетния си предел. Арестите и преследванията продължават с най-големи жестокости. На 2-й май посред нощ оковали във вериги трима учители и 5-има граждани. Окованите закарали в г. Сяр, и хвърлили в тъмница. На 5-й май по същия начин били откарани и затворени в г. Сяр и всички първенци от града и казата, затворени по-рано в г. Джумая. Само от г. Джумая са изпратени наедин път в Сяр повече от 60 граждани. Числото на изпратените първенци от селата е много по-голямо“.[14]

При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В България редактиране

На 5 (18) октомври 1912 година Горна Джумая е освободена от Българската армия. С биене на църковните камбани цялото българско население се стича да посрещне българска войска на входа на града.[16] Градът е официално присъединен към България с Букурещкия договор от 10 август 1913 година, след което става център на Горноджумайска околия в новосъздадения Струмишки окръг.

След Междусъюзническата война в 1913 година турското население в голяма степен се изселва и в града се заселват многочислени маси българи-бежанци, идващи от Егейска и Вардарска Македония. Според Димитър Гаджанов в 1916 година Горна Джумая брои около 7000 души, от които едва 30 турски семейства, 100 семейства заможни власи и малко евреи и цигани.[17]

Постепенно започва благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 година тук се премества Солунската гимназия, днес Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища – Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се и Археологически музей.

През 1919 година излиза първият вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 година, в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 година започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 година е положен първият камък на днешната читалищна сграда и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 година Горна Джумая няма електрически ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 година става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове обаче се електрифицират едва в последвалото десетилетие.

На мястото на днешното „Златно пиле“ се е помещавал хотел „София“. През 20-те години на XX век хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 година, като са само на по-големите търговци и фирми. През февруари 1933 година в Горна Джумая се организира Първият велик македонски събор на българската бежанска общност от Македония. По повод 30-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е построен Паметникът на незнайния македонски четник, който обаче е разрушен след Деветосептемврийския преврат от 1944 година.[18]

 
Указ на Президиума на Народното събрание за преименуване на град Горна Джумая в град Благоевград
 
Горна Джумая, 1940 г.

Едва през 1934 година се прекарва водопровод, като дотогава водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 година се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие. През 1944 година градът става център на новосъздадената Горноджумайска област.

Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Raffy“, а площадът – в стария турски конак. На 9 май 1950 година град Горна Джумая е прекръстен на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 година към него е присъединено село Грамада, а през 1973 година и село Струмско. В 1955 е построен паметник на Гоце Делчев, висок 8 метра. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години на 20 век Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийният дом (днес Американския университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[19][20][21]

Година на
преброяване
Численост
193411 145
194616 007
195622 826
196534 177
197550 023
198565 065
199271 476
200171 144
201170 881
202162 534

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[22]

Численост Дял (в %)
Общо 70 881 100
Българи 62 674 88,42
Турци 123 0,17
Цигани 1813 2,55
Други 684 0,96
Не се самоопределят 271 0,38
Неотговорили 5316 7,49

Религия редактиране

 
Църквата „Въведение Богородично“ през 2007 г.

Източноправославното население на града в 19 – 20 век традиционно е част от Неврокопската епархия (от 1894 година част от Българската екзархия). След разделянето на епархията между България и Гърция в 1913 година, от 1921 до 1928 година Горна Джумая е неин център. От 1928 до 1941 и от 1945 до 1951 година седалището на епархията е временно в Неврокоп, а от 1951 окончателно е преместено в Благоевград.[23] Начело на епархията от 1994 до 2013 година е митрополит Натанаил. Към Неврокопската митрополия фукционира православен информационен център. Православните храмове в града са:

В града има районно мюфтийство на Ислямското вероизповедание в България, тъй като в област Благоевград има почти 40 000 мюсюлмани-сунити,[24] но в самия град има незначителен брой мюсюлмани. Районен мюфтия от 2011 година е Айдън Несиб Мохамед.[25] В града има джамия, като храмът е недействащ според Националния публичен регистър на храмовете в България[26] и действащ според Главното мюфтийство.[27] През октомври 2009 година храмът пострадва от пожар.[28]

В града съществува и конгрешанска църковна общност, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[29]

Политика редактиране

Побратимени градове редактиране

Благоевград е побратимен град или има сътрудничество с:[30]

Икономика и инфрастуктура редактиране

Икономиката на Благоевград е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от търговия и транспорт.

Характеристика редактиране

Заради големия брой студенти (отчасти дължащ се на Американския университет в града), кръстопътното си географско положение, природата и редица социални фактори, градът има сравнително добре развиваща се икономика. Открити са много магазини за дрехи, кафенета и ресторанти. Голям брой неквалифицирана работна сила е наета в строителните компании и шивашки цехове.

В града има 6 хипермаркета: „Метро“, „Технополис“, „Техномаркет Европа“, „Мосю Бриколаж“, „Кауфланд“, „Лидл“ и „Билла“. През 2007 г. отвори първият мол – МОЛ Благоевград.

От 2015 година в града функционира и най-големият мол в Югозападна България – „Ларго“.[32]

Преди 1990 г. функционират заводи за продукция на електронни уреди като „ЗМКЕТ“, „Завод за високоговорители“ и „ЗИИУ“. Заводът на „Благоевград-БТ“ е бил едно от най-нежеланите места за работа поради нездравословните условия на труд. С началото на приватизационните преговори заплащането там се подобрява и служителите получават заплати над средните за града в продължение на няколко години. През последните години завода за волани, цигарената фабрика, както и други предприятия затвориха или се преместиха в други градове.

Благоевград има реални възможности да се разраства в посока към кварталите „Еленово“ и „Струмско“ и най-вероятно ще „погълне“ близките села в най-скоро време. Преди няколко години бе направен основен ремонт на градската градина и също така беше построен нов мост. Вече е готово и новото здание, което превърна сергийния пазар в съвременен търговски център.

Транспорт редактиране

Градът е разположен на паневропейския транспортен коридор 4, на европейски път E79 и на републиканския път I-1. Благоевград е отдалечен е на 31 km път от Северна Македония, 83 km от Гърция, 88 km от Сърбия. Разстоянието до София е 96 km, до Пловдив – 193 km, до северномакедонската столица Скопие – 183 km и до гръцкия пристанищен град Солун – 199 km. Благоевград е разпределителен пункт на туристическия поток за близките планини с техните центрове – Банско, Сандански и Добринище.

Автомагистрала „Струма“ свързва Благоевград със столицата и републиканската магистрална мрежа. Отсечката от Дупница до Благоевград започва да се строи през 2013 година и е открита на 22 октомври 2015 година.[33] В процес на изграждане е отсечката в посока Гърция, като се очаква през месец октомври да се пусне новоизграденият път до Симитли през тунел „Железница“ – най-дългия автомобилен тунел в България.[34]

Медии редактиране

В Благоевград е разположен един от четирите регионални центрове на БНТ – РТВЦ Благоевград, излъчващ собствена продукция от 1975 г. и неговия Канал Пирин, разпространяван ефирно на територията на цяла Югозападна България. Тук е централата и на регионален канал ОКО, който се разпространява по кабел в населените места на Благоевградска област. Има 2 кабелни телевизии Телеком груп и Пирин ТВ.

От радиата с регионално значение се откроява Радио Благоевград, поделение на БНР, което вече 35 години звучи в ефира от София до Кулата, Източна Северна Македония и Северна Гърция. Със собствена местна програма са и частните радиомрежи Фокус Пирин и Дарик Благоевград. Благоевградското студентско радио Аура, регионалните Ултра и Вега Плюс, както и множество радиа с национално покритие допълват ефира на Благоевград.

Два са ежедневниците които се издават в Благоевград – „Струма“ и „Вяра“, разпространяват се в цяла Югозападна България. Освен това излизат „Пирин Труд“ и „Местен 24 часа“, които също се разпространяват в града и региона.

Здравеопазване редактиране

  • Медицински център – І Благоевград ЕООД – ул. „Славянска“ № 60

Предоставяне на специализирана извънболнична медицинска помощ.

  • Център за психично здраве – улица „Братя Миладинови“ № 21

Активно издирване, диагностика, лечение, периодично наблюдение и рехабилитация на болни с психични заболявания.

  • Специализирана болница за активно лечение по онкология – улица „Васил Левски“ № 62

Активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни със злокачествени заболявания и преканцерози, консултации поискани от лекар от друго лечебно заведение.

В диспансера са разкрити 81 болнични легла разпределени в три отделения.

  • Център за кожно-венерически заболявания – улица „Братя Миладинови“ № 21

„Областен диспансер за кожно-венерически заболявания със стационар – Благоевград“ ЕООД предлага специализирана извънболнична и болнична медицинска помощ по кожни и венерически заболявания, включваща: 1. Прегледи; консултации; 2. Профилактични прегледи и заверяване на медицински документи; 3. Изследвания за: - полово предавани болести/сифилис, гонорея, СПИН, хламидии, хепатит Б/ с издаване на сертификат. - гъбични инфекции /кожа, нокти/. 4. Изследвания за СПИН и сифилис по Национална програма HIV, СПИН и полово предавани болести. 5. Лечение с течен азот и електрокоагулация. 6. Лечение с най-съвременна фототерапевтична апаратура на псориазис, ендогенна екзема и др. 7. Диспансерно наблюдение на пациенти с хронично протичащи дерматологични и венерически заболявания. 8. Болнично лечение.

  • Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – улица „Цанко Церковски“ № 4

Единственото специализирано лечебно заведение за извънболнична и болнична помощ, в което се издирват, диагностицират, периодично наблюдават и лекуват болни с туберкулоза, с хронични и неспецифични белодробни заболявания във всички възрастови групи. Осъществява лечение на остра и изострена белодробна патология.

  • Многопрофилна болница за активно лечение с Медицински център „Пулс“ – улица „Славянска“ № 62

„МБАЛ Пулс“ АД и „МЦ Пулс“ са разположени в осеметажна луксозна сграда, с модерен архитектурен дизайн, предназначена единствено за медицински цели. Персоналът на болницата и центъра е 82-ма души като всички 21 лекари са с признати специалности. В многопрофилната болница за активно лечение са разкрити 5 отделения със стационар – 86 легла, разположени по 2 и 3 в луксозно обзаведени стаи. „МБАЛ Пулс“ АД и „МЦ Пулс“ АД имат сключен договор с НЗОК и с редица здравноосигурителни фондове. Те разполагат с последно поколение медицинска апаратура: Ядрено-магнитен резонанс, Спирален аксиален компютърен томограф (Скенер), Ехографски апарат с различни трансдюсери, Мамограф, С-рамо, „А“ Ехограф и компютърен периметър, Факомашина, Доплер, ЕЕГ и ЕМГ. Модерната диагностична апаратура позволява за кратко време получаване на резултати с висока достоверност при широк набор от изследвания.

Образование и наука редактиране

 
Сградата на Американския университет в България
 
Първи корпус на ЮЗУ „Неофит Рилски“
 
Главният вход на Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“

Висши учебни заведения редактиране

Училища в Благоевград редактиране

Други редактиране

Култура и забавления редактиране

Театри, опера и кино редактиране

Музеи и галерии редактиране

Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“ редактиране

Славата на града и България разнася по света и Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“, носител на не една държавни и международни награди.

Спорт и спортни съоръжения редактиране

Спортът е добре развит като цяло, но традиционно силните за града спортове като хандбал и баскетбол са във финансова криза и без представителни отбори в първенствата през последната година; поддържат се само детско-юношеските състави. За сметка на тях във възход са клубовете по бейзбол (Бизоните), таекуон-до (Фолкън) и канадска борба (Армспорт клуб – Благоевград), които от няколко години са без конкуренция в България и с множество отличия на международната сцена. Шахматен клуб (Виктори) и Шахматен клуб (Пирин).

Съоръжения редактиране

В града има две многофункционални спортни зали, като втората – зала „Скаптопара“ в жк Запад е открита през 2007 година. Тя е с капацитет над 1000 седящи места и отговаря на всички изискванията на международните федерации по хандбал, баскетбол и волейбол, а игралната площ може да се използва и за състезания по художествена гимнастика и бойни изкуства. В града има и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки игрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите. През 2008 г. започна изграждането на новия спортен комплекс към ЮЗУ „Неофит Рилски“ за нуждите на студентите.

Футбол редактиране

Благоевград е футболен град, прословут с детско-юношеската школа на Пирин, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов и редовно захранваща по-заможните клубове с футболисти. Само липсата на сериозни инвестиции възпрепятства клуб с подобна школа и публика да е сред водещите в първенството.

След обединение между клубовете „Тича“ и „Левски“ през 1934 г. в Горна Джумая се ражда Спортен клуб Ботев. През 1937 г. СК Ботев (Горна Джумая) става областен първенец след победа над Македонска Слава с 2 – 1, а на 17 юни 1945 г. е преименуван на физкултурно дружество Македония. Три години по-късно той се присъединява към новоучреденото ФД Юлий Дерменджиев.

През 1970 г. Ботев Благоевград приема името ДФС Пирин. Най-успешен сезон за отбора в „А“ група е през 1985 – 5-о място. „Орлетата“ са три пъти финалисти за Националната купа – 1981, 1992 и 1994 г., но голямото отличие още липсва. През сезон 2004/05 Пирин успява да си извоюва позиция в „А“ група, но с началото на новия сезон бива изхвърлен във „В“ група заради задължения към НОИ.

В годините между 2006 – 2008 година в Благоевград се оформят няколко клуба с наименование „Пирин“, като новосформираният ПФК „Пирин Благоевград“, който използва лиценза на разформирования ПФК „Пирин 1922“ и е мажоритарно ръководен от Николай Галчев, се състезава в Б а после и в А група. Отборът изхвърлен във В група също продължава съществуванието си в продължение на две години, подкрепен от група благоевградски бизнесмени – Г15, като успява да влезе в Б група.

В края на 2008 всички отбори, носещи името Пирин се обединяват, като обединеният отбор участва в „А“ група, а с квотата за Западната „Б“ група до края на сезона участва тимът на Пирин Банско, който домакинства на стадиона в Банско. Обединеният тим на Пирин е наследник на автентичния Пирин, който има над 20 сезона в елита на България. Клубът няма мажоритарен собственик, а е собственост на 17 бизнесмена. Няколко месеца след обединението клубът постига и първия си успех – класиране на финал за Купата на България. По пътя към финала Пирин елиминира грандовете ЦСКА и Левски.

Забележителности редактиране

Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденският квартал Вароша със своята уникална архитектура. На 200 m западно от него започва природният парк „Бачиново“, по поречието на река Бистрица. По дължината на 2,5-километровата алея са разположени заведения, детски площадки, „Аквапарк Благоевград“ и закрит басейн. В края на алеята се намира изкуствено езеро с дълбочина между 2 и 4 метра, което се пълни с вода от река Бистрица и в което плават водни колела направени под формата на лебеди. На 30 км от града е ски курортът Картала в близост до местността Бодрост.

Традиционно на 5 октомври на площад „Македония“ се провежда заря проверка за загиналите над 30 000 български воини в Балканската война.

Благоевградската часовникова кула е известна забележителност и един от символите на града.

Паркове редактиране

  • Парк „Бачиново“
  • Парк „Ловен дом“
  • Парк „Скаптопара“
  • Градска градина
  • Зоопарк Благоевград
  • Заева поляна
  • Парк „Волга“

Известни личности редактиране

Литература редактиране

  • Цветков, Борис. Благоевград. Страници от миналото, Благоевград, 2000, 148 стр.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. [1]
  3. [2]
  4. dariknews.bg
  5. www.stringmeteo.com. Посетен на 24 февруари 2012 г.
  6. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 173.
  7. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 28
  8. Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 348
  9. Камбурова-Радкова, Румяна. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 95
  10. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 125.
  11. Кондарев, Никола. Народните читалища в България, Том I. София, ОФ, 1972. с. 222.
  12. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 18 – 19.
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  14. Писмо на българския екзарх Йосиф I до министъра на външните работи на България, 17 май 1903 г. ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 8
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  16. Мадолев, Георги. Въоръжената борба в Пиринския край 1941-1944. София, Издателство на БКП, 1966. с. 17.
  17. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244
  18. „История на днешен Благоевград“, взето от www.museumblg.com на 16 март 2010 г.
  19. „НСИ Преброяване на населението“ // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2020-05-21. Посетен на 18 април 2020.
  20. „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 април 2020. (на английски)
  21. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 17 октомври 2017.
  22. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2018.
  23. История на Неврокопска епархия.
  24. Национален статистически институт
  25. Мюсюлманско изповедание. Главно мюфтийство, архив на оригинала от 10 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121110140225/http://genmuftibg.net/bg/aboutus/structure/area-offices/blagoevgrad.html, посетен на 2012-06-08 
  26. Национален публичен регистър на храмовете в България
  27. Мюсюлманско изповедание. Главно мюфтийство, архив на оригинала от 29 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121029050618/http://genmuftibg.net/bg/mosques-in-bulgaria/category/59-rmblagoevgrad.html, посетен на 2012-06-08 
  28. www.dnes.bg Джамията в Благоевград не била палена
  29. www.sesc-bg.org
  30. Списък на побратимени градове, архив на оригинала от 13 април 2016, https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls, посетен на 2008-05-28 
  31. Техническо побратимяване
  32. ГУМ грейва в цветовете на нощен Лас Вегас под името „Largo“, „МОЛ Благоевград“..., в. „Струма“ // Архивиран от оригинала на 2015-06-13. Посетен на 2015-06-11.
  33. Откриха лот 2 на магистрала „Струма“, БНТ
  34. През октомври отварят тунел „Железница“ и едното платно на АМ „Струма“ между Благоевград и Симитли, БНТ
  35. grabo.bg
  36. www.cinemaxbg.com