Отваря главното меню

Мегрелия-Горна Сванетия

(пренасочване от Мегрелия - Горна Сванетия)

Мегрелия-Горна Сванетия (на грузински: სამეგრელო-ზემო სვანეთი, Самегрело-Земо Сванети) е една от 12-те историко-географски области (региони) на Грузия, включваща историческите области Мегрелия (или Самегрело) и Горна Сванетия (или Земо Сванети). Площ 7442 km² (3-то място по големина в Грузия, 10,69% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 320 800 души[1] (5-то място по население в Грузия, 8,07% от нейното население). Административен център град Зугдиди. Разстояние от Тбилиси до Зугдиди 300 km.

Мегрелия-Горна Сванетия
სამეგრელო-ზემო სვანეთი
Самегрело-Земо Сванети
Samegrelo-Zemo Svaneti in Georgia (Georgian view).svg
Страна Флаг на Грузия Грузия
Адм. център Зугдиди
Площ 7 442 km²
Население (2018) 320 800 души
43,1 души/km²
Райони 8 + 1
Губернатор Александър Моцерелия
Мегрелия-Горна Сванетия в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

Около средата на 16-ти век Мегрелското феодално княжество се отделило от Имеретинското царство и неговите владетели от рода Дадиани признавали само номинално властта на Имеретинските царе. До началото на 17-ти век в състава на Мегрелското княжество влизала и територията на днешна Абхазия. В края на 17-ти век династията Дадиани била свалена от власт от рода Чиковани начело с Каций Чиковани. Синът на Каций Георгий приел фамилията на предишните владетели на княжеството – Дадиани. През 1803 г. владетелят на Мегрелското княжество Георгий (да не се бърка с първия Георгий) приел руско поданство. През 1857 г. управителят на Кавказ княз Барятински въвел в княжеството руско управление и юридически Мегрелското княжество прекратило съществуването си през 1867 г.[2]

След разпада на Грузинското царство в средата на 16-ти век част от историческата област Сванетия влязла в състава на Мегрелското княжество. Останалата част се подчинявала на имеретинските царе и се поделяла на Свободна Сванетия и Княжеска Сванетия (владенията на князете Дадешкелиани). През 1857 – 59 г. княжеската власт в Сванетия била прекратена. Населението на областта се занимавало основно със скотовъдство и земеделие, а във високопланинските части на областта, заедно със слабо развитите феодални отношения дълго време се съхраняват остатъците от общинния строй.[3]

Най-старият град в областта е Поти, признат за такъв през 1578 г. Останалите 7 града са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1918 г. (Зугдиди) и 1921 г. (Сенаки) до 1982 г. (Мартвили).

Географска характеристикаРедактиране

Мегрелия-Горна Сванетия се намира в северозападната централна част на Грузия. На север граничи с руските републики Карачаево-Черкесия и Кабардино-Балкария, на севеозапад – с Абхазия, на изток – с Рача-Лечхуми и Долна Сванетия и Имеретия, на юг – с Гурия, а на югозапад се мие от водите на Черно море (38 km брегова ивица). В тези си граници заема площ от 7442 km² (3-то място по големина в Грузия, 10,69% от нейната площ). Дължина от север на юг 150 km, ширина от запад на изток от 38 до 100 km.[4]

На север, по границата с Русия, на протежение около 100 km се простира Главния или Вододелен хребет на Голям Кавказ. В най-източната му част (на територията на Горна Сванетия), на границата с Русия се издига връх Шхара 5193 m (43°00′02″ с. ш. 43°06′44″ и. д. / 43.000556° с. ш. 43.112222° и. д.), най-високата точна на региона и на цяла Грузия. От Главния хребет на юг се отделят три мощни хребета Сванетски (връх Лейла--Лехели 4008 m), Кодорски (връх Ходжал 3313 m) и Егриски (връх Чатагвала 3226 m), които обхващат повече от половината от територията на региона. Между тях от изток на запад, югозапад и юг е разположена дълбоката междупланинска долина на река Ингури. Районите разположени южно от Егриския хребет са заети от ниски предпланински възвишения с максимална височина до 2025 m. Южните и югозападните части на областта са заети от западната част на Колхидската визина. Най-големите реки протичащи по територията на областта са: Риони (най-долното течение) с десният си приток Цхенисцкали, Ингури и Хоби. 96% от територията на Горна Сванетия се намира на височина над 1000 m, а 65,8% – над 2000 m. Умереният климат, природните красоти и защитената флора и фаена на областта дават възможност за развитието на зимния и летния туризъм.

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2018 г. населението на Мегрелия-Горна Сванетия е наброявало 320 800 души[1] (5-то място по население в Грузия, 8,07% от нейното население). Гъстота 43,1 души/km².

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение регионът Мегрелия-Горна Сванетия се дели на 8 административни района (общини), 8 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип.

 
Административно-териториално деление на Мегрелия-Горна Сванетия
Административно-териториално деление на Мегрелия-Горна Сванетия към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население[1]
(2018 г.)
Административен център Население[1]
(2018 г.)
Разстояние до Зугдиди
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1.Поти 65 41 731 гр. Поти 41 731 -
Административен район (община)
1.Абашски 321 20 845 гр. Абаша 4 941 57
2.Зугдидски 682 103 259 гр. Зугдиди 42 998 -
3.Мартвилски 881 32 566 гр. Мартвили 4 425 88
4.Местийски 3 045 9 501 сгт Местия 1 973 134
5.Сенакски 521 36 939 гр. Сенаки 21 596 47
6.Хобски 725 29 247 гр. Хоби 4 242 27
7.Целенджихски 647 24 776 гр. Целенджиха 3 847 22 гр. Джвари
8.Чхоруцки 619 22 309 сгт Чхороцку 33 141 28

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране