Имеретия
Имеретия (на грузински: იმერეთი) е една от 12-те историко-географски области (региони) на Грузия. Площ 6552 km² (5-о място по големина в Грузия, 9,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 507 500 души[1] (2-ро място по население в Грузия, 12,77% от нейното население). Административен център град Кутаиси. Разстояние от Тбилиси до Кутаиси 284 km.
Имеретия იმერეთი | |
Страна | Грузия |
---|---|
Адм. център | Кутаиси |
Площ | 6552 km² |
Население | 507 500 души (2018) 77,5 души/km² |
Райони | 11+1 |
Губернатор | Шавлего Табатадзе |
Официален сайт | imereti.gov.ge |
Имеретия в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеВ края на 15 век в резултат на феодални междуособици, усилилисе след нашествието на Тамерлан, Имеретия се отделя (заедно с Картли и Кахетия) от Грузинското царство в самостоятелна феодална държава – Имеретинско царство със столица в Кутаиси. В края на 16 век Имеретинското царство се е ограничавало само в територията на историческата област Имеретия. По ирано-турския договор от 1555 г. Имеретинското царство било подчинено на Османската империя, но запазва някаква автономия и плаща данък под формата на роби, пари и натура. По-нататъшната история на царството е била ознаменувана с постоянни феодални смутове и процъфтяване на търговията с роби. Към края на 17 век междуособиците се усилват. Едва цар Соломон І (1752 – 1784) успява да укрепи царската власт. Той забранява търговията с роби и се стреми към обединение на цяла Западна Грузия. Многогодишната война на Соломон І с Османската империя се ознаменува с Хресилската победа през 1757 г. и военен съюз с царя на Картли Ираклий ІІ през 1758 г.[2]
През 18 век царете на Имеретия нееднократно се обръщат за помощ към Русия, но молбите им се отклоняват за избягване и усложняване на отношенията с Турция. През 1769 г. по заповед на Екатерина II в Грузия е изпратен корпусът на генерал Тотлебен (впоследствие заменен от генерал Сухотин). Тотлебен успял да овладее турските крепости в Имерения и завладява Кутаиси. Въпреки кратковременното пребиваване на руските войски, тези военни успехи оказали влияние на последвалите ги мирни преговори с Турция. По Кючюк-Кайнарджинският руско-турски мирен договор от 1774 г. данъкът плащан от Имеретинското царство на Османската империя бил отменен, а турските крепости, завзети от Тотлебен останали в руски ръце. През 1804 г. цар Соломон ІІ приел покровителството на Русия, а през 1811 г. Имеретинското царство било преобразувано в Имеретинска област на Руската импария. Същата година столицата на Имеретинското царство Кутаиси официално е утвърдена за град. Останалите 10 града в региона са утвърдени за такива по време на съветската власт в периода от 1921 г. (Самтредия, Чиатура и Хони) до 1983 г. (Тержола).[2]
Географска характеристика
редактиранеИсторико-географската област Имеретия се намира в централната част на Грузия и е единствената област в страната, която няма външна граница. На север граничи с Рача-Лечхуми и Долна Сванетия, на изток – с Вътрешна Картли, на юг – със Самцхе-Джавахети, на югозапад – с Гурия и на запад – с Мегрелия-Горна Сванетия. В тези си граници заема площ от 6552 km² (5-о място по големина в Грузия, 9,41% от нейната площ). Дължина от запад на изток 125 km, ширина от север на юг 75 km.[3]
Западните и централните райони на региона се заемат от източната част на обширната Колхидска низина. На север низината се огражда от Рачинския (2862 m), а от изток – от Лихския хребет (1945 m), крайни южни разклонения на Голям Кавказ. От юг низината достига до северните подножия на Месхетския хребет (2850 m), а на изток чрез ниския (949 m) Сурамски проход се свързва с долината на река Кура. В крайния северозападен ъгъл на Мегрелия навлизат югозападните части на Егриския хребет (част от Голям Кавказ) и тук се издига връх Читагвала 3226 m ( ), максималната височина на Имеретия. В северозападната част на областта от север на юг, а след това на запад протича река Риони със средното и част от долното си течение. Нейни основни притоци са Квирила (ляв), с притока си Дзерула и Цхенисцкали (десен).
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Имеретия е наброявало 507 500 души[1] (2-ро място по население след столицата Тбилиси в Грузия, 12,77% от нейното население). Гъстота 77,46 души/km².
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение регионът Имеретия се дели на 11 административни района (общини), 11 града, в т.ч. 1 град с регионално подчинение (приравнен към район) и 10 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km²) |
Население[1] (2018 г.) |
Административен център | Население[1] (2018 г.) |
Разстояние до Кутаиси (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Град с регионално значение | ||||||
1. Кутаиси | 70 | 140 961 | гр. Кутаиси | 140 961 | - | |
Административен район (община) | ||||||
1. Багдатски | 815 | 19 830 | гр. Багдати | 3707 | 28 | |
2. Вански | 577 | 22 790 | гр. Вани | 3744 | 54 | |
3. Зестапонски | 433 | 56 532 | гр. Зестапони | 20 814 | 43 | |
4. Самтредийски | 364 | 45 907 | гр. Самтредия | 30 100 | 30 | Кулаши |
5. Сачхерски | 769 | 36 312 | гр. Сачхере | 7200 | 73 | |
6. Тержолски | 357 | 33 329 | гр. Тержола | 4644 | 33 | |
7. Ткибулски | 478 | 19 348 | гр. Ткибули | 13 900 | 39 | |
8. Харагаулски | 914 | 19 098 | сгт Харагаули | 2600 | 63 | |
9. Хонийски | 429 | 22 234 | гр. Хони | 11 200 | 28 | |
10. Цхалтубски | 700 | 51 425 | гр. Цхалтубо | 17 200 | 9 | |
11. Чиатурски | 542 | 39 272 | гр. Чиатура | 14 300 | 59 |
Забележка
- Към 1 януари 2019 г. източната част на Сачхерски район е под контрола на самопровъзгласилата се за независима република Южна Осетия.
Източници
редактиране- ↑ а б в г Численность населения краёв и муниципалитетов Грузии на начало года в 1994 – 2018 гг. // Национальная статистическая служба Грузии. Архивиран от оригинала на 2018-07-23. Посетен на 29 октября 2018.(англ.)
- ↑ а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Имеретинское царство, т. 10, стр. 143
- ↑ Грузия // Энциклопедия Кольера. Открытое общество, 2000.