Медитация
Медитацията (лат. meditatio) е практика, в която дадено лице тренира ума и / или предизвиква режим на съзнанието, за да постигне физическо, емоционално, умствено и духовно развитие. [1] Медитацията е съществен компонент на източните религии, философии и духовни учения. Тя се практикува на изток повече от 5000 години, а в последно време с навлизането на източните духовни практики тя става популярна в Европа и на Запад. Различните медитативни практики и дисциплини обхващат широк спектър на упражняване и изпитване на умствена релаксация, покой на ума и концентрация.
Понятието медитация се отнася за широк спектър от практики (и може да се съпровожда от допълнителни физически упражнения като хатха йога и чигун, които могат да имат и ролята на спорт), които варират от техники, предназначени за насърчаване на релаксация, контакт с духовни учители и водачи, изграждане и овладяване на вътрешната енергия (Чи, Ки, прана и др.), като резултат може да има получаване на психични видения, тя може да доближи практикуващия по-близо до Бог, може да му даде възможност да вижда и осъзнава минали животи, да осъществява далечни, в други светове и измерения пътувания и т.н., също съдържа технически упражнения, насочени към развитието на състрадание [2], любов, търпение, щедрост, прошка и към по-широкообхватни цели като устойчива еднопосочна концентрация без усилие, [3]едно посочен анализ, [4] и неразрушимо чувство за благосъстояние по време на извършване на всякакви и всички дейности в живота.
Значението на латинската дума meditatio първоначално е включвало всякакъв тип, както умствено, така и физическо упражнение, много по-късно думата придобива значението на съзерцаване, съзерцание и като такава е позната в западната философска традиция.
Будистката медитация
редактиранеВ будизма медитацията е практическо средство за разпознаване на своя потенциал за постигане на Просветление. Медитацията означава „да пребиваваш без усилие в това, което е“. На всяко ниво будизмът използва за това различни средства, които могат да бъдат обединени в два аспекта – успокояване на ума (санскр. шамата, тиб. шине) и дълбоко прозрение (санскр. випасана, тиб. лхаг тонг). Във Ваджраяна (тиб. Дордже Тегпа) практикуващият се отъждествява с Буда-аспекти (тиб. идам), представляващи форми от енергия и светлина, които изразяват просветлените качества на Буда-природата на ума. В различните школи съществуват и форми на медитация, които не са непременно седящи – в тях са включени различни действия като ходене, различни упражнения, говорене, пеене и изпълнение на музика, хранене и т.н. За напредналите практикуващи от школи като Дзен, Махамудра и Ваджраяна работата и въобще действията на ежедневието се превръщат в медитация. Броениците (санскр. мала), а също ритуалните предмети, които понякога се използват по време на медитация помагат на практикуващия в някои аспекти на обучението, а също и да поддържа ума си буден и осъзнат.
Йога на медитацията
редактиранеВ шеста глава на Bhāvārthadipikā коментар на Бхагавад-гита от Шри Джанешвар (Dnyaneshwar)[1] медитацията в йога е описана като състояние, предизвикано от издигането на свещената енергия Кундалини (различна от Прана и Чи), която създава връзка на индивидуалната душа Атма с универсалния Дух – Параматма. Външните и вътрешни признаци на това състояние са ясно разграничими: тялото е излекувано от всякакви болести; умът е умиротворен и се намира в покой; поток от амброзия се излива във вътрешността на тялото на медитиращия, придружен от усещане на всепроникваща радост и блаженство.[5] За постигане на това състояние не е необходимо трениране или волеви контрол над ума, тъй като то се постига спонтанно, предадено от древните гуру Натх – какъвто е Шри Джанешвар, ученик на Шри Нивритинатх. Частично издигане на Кундалини се постига и в Сахаджа йога, предадено от гуру Шри Матаджи Нирмала Деви.[6]
Благоприятни ефект от медитацията
редактиранеДоказано е, че практикуването на медитация носи както ползи за физическото здраве, така и за психическото. Медитацията повишава плътността на „сивото вещество“ в определени части от мозъка. Анализ на изображения от ядрено-магнитен резонанс показват, че медитацията увеличава плътността на сивото мозъчно вещество в структурите свързани със самооценката, състраданието и самоанализ. Медитацията също:
- Подобрява паметта и играе защитна роля срещу заболявания като Алцхаймер.
- Чрез медитацията се научавате да дишате, използвайки диафрагмата, а не гръдния кош (т.нар. коремно дишане).
- Mедитацията понижава пулса и отпуска мускулите, респективно натрупаното напрежение. Тя е изключително ефективна при борбата със стреса.
Що се отнася до психическото здраве, медитацията помага за осъзнаването на своите емоции, мисли и действията, които те пораждат. В проучване, 40 възрастни мъже и жени, които практикували медитация за осъзнатост докладвали намалено усещане за самота, в сравнение с контролна група, която е била поставена в списъка на чакащите за проучването.
Медитирането може да намали стреса от забързаното ежедневие. Психическият и физическият стрес причиняват повишени нива на хормона на стреса – кортизол. Това сериозно вреди на здравето ни. Проучванията сочат, че медитацията намалява симптомите на тревожност, страха от фобии, социална тревожност, параноични мисли и пристъпи на паника.
Библиография
редактиране- Жерар Ед, Медитация и здраве според лечебните традиции на древен Китай, изд. „Хемус“, София, 1994
- Калу Ринпоче. Пътят на Буда според Тибетската традиция. България, Шамбала ЕООД, 1997. ISBN 954-8126-95-8. с. 424. Архив на оригинала от 2013-08-15 в Wayback Machine.
- Зегерс, Манфред. Знание о Медитации. Взгляд и медитация в Буддизме Алмазного Пути. Украина, Религиозен Център на Украинското Обединение на Будистите, 2008. ISBN 879-699-69606-0-1. с. 240. (на руски) Архив на оригинала от 2010-08-14 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ Lutz et. al; Slagter, HA; Dunne, JD; Davidson, RJ (2008). Attention regulation and monitoring in meditation. Trends in cognitive sciences 12 (4): 163 – 9.
Медитацията най-често води до състояние на релаксация и концентрация. В някои случаи тя изисква обръщане на вниманието навътре, върху обект или мисъл и оттеглянето му от външната среда. Сред ползите от медитацията е постигането на:
- по-добра концентрация и изобщо по-високо ниво на осъзнатост;
- оттук по-добро функциониране;
- по-добри физическо и умствено здраве.
- ↑ www.sciencedaily.com
- ↑ Gen. Lamrimpa (author); „Calming the Mind.“ Snow Lion Publications. 1995. Book on Buddhist methods for developing single pointed concentration.
- ↑ Gen.Lamrimpa (author); „Calming the Mind.“ Snow Lion Publications. 1995. Includes basic instructions for analysis of reality.
- ↑ Shri Jnāneshvar, Jnāneshvari, State University of New York Press, 1987 p.114 – 152
- ↑ Shri Mataji Nirmala Devi, Journey Within. The Final Steps to Self-Realization, 2012
Външни препратки
редактиране- Медитация и мантри, книга от Свами Вишнудевананда
- Статия в Psychology Today за ползите от медитацията (анг.)
- Видове медитация Архив на оригинала от 2015-04-28 в Wayback Machine. и как да седим в полу-лотос (анг.) Архив на оригинала от 2015-04-28 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Meditation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |