Медицинска кибернетика

Медицинска кибернетика е клон на кибернетиката, който се е развил значително след изобретяването на компютъра и прилагането на компютърните технологии в медицинските изследвания и медицинската практика.

С развитието на технологиите медицинската кибернетика се разклонява в различни направления, които включват създаване на високо технологична медицинска апаратура (телемедицина), създаване на компютърни модели на живи организми и системи и обработка на масиви от данни с биологична информация (биоинформатика, медицинска информатика), математическо моделиране и прилагането на методи и системи, открити в природата, в изучаването и проектирането на инженерни системи и модерни технологии (бионика).

За баща на медицинската кибернетика се смята Норберт Винер и неговият труд „Кибернетика или управление и връзка в животното и машината“ издаден през 1948 г.

В България за първи път се заговаря за медицинска кибернетика през 1962 г., когато излиза книгата на проф. Полнарев „Кибернетика и медицина“.

Макар и не толкова известно, това научно направление реално управлява почти всяка една медицинска дейност в съвременните медицински кабинети, клиники и болници включително:

  • софтуерните системи, обработващи потребителски данни и досиета (амбулаторни листи, направления, картони, рецепти, данни от изследвания);
  • медицинската апаратура;
  • изкуствено създадените органи и импланти;
  • софтуерните продукти обработващи медицински данни с цел подпомагане вземането на решения и др.

Един от най-мащабните проекти, продукт на медицинската кибернетика в България е „Електронното здравно досие“ – проект, въведен в експлоатация официално април 2013 г.

Източници редактиране

  1. „Големите теми на медицинската кибернетика днес“, Ж.Винарова, П.Михова, CD Годишник – том 3, ISBN 13:978-954-535-344-9, изд. НБУ, София, 2007
  2. „Медицинска кибернетика“, Ж.Винарова, П.Михова, CD „История на медицинската кибернетика и нейното академично развитие в България“, ISBN 13:978-954-535-345-7, изд. НБУ, София, 2008
  3. „Кибернетика и медицина“ / Б. Полнарев, Пловдив, Издателство „Христо Г. Данов“, 1965, 76 с.
  4. Електронен достъп до персоналното здравно досие“, bnews.bg