Медицински факултет (Медицински университет – София)

Медицинският факултет е първият и най-големият факултет на Медицинския университет в София.

Основан е като факултет на Софийския университет през 1917 г. Негов пръв декан е проф. Стефан Петков.[1]

Законът за създаване на Медицинския факултет на Софийския университет е приет от XVII народно събрание на 10 ноември 1917 г. Публикуван е с постановление № 21 на цар Фердинанд, записано в правителствената Бяла книга на 22 ноември 1917 г.

Декани на факултета стават ректори на Софийския университет, последният от които е прочутият хирург и основател на Втора хирургия проф. Александър Станишев (1939). По негова идея университетът приема името на свети Климент Охридски.

През 1950 г. с Указ № 246 на Президиума на Народното събрание Медицинският факултет е отделен от Софийския университет и става основата на самостоятелно висше училище под името Медицинска академия. За неин ръководител е назначен проф. Марко Марков.

Създава се Институтът за усъвършенстване и специализация на лекарите (ИСУЛ) през 1950 г. Медицинската академия се преобразува във Висш медицински институт през 1954 г.

С решение на XXXVII народно събрание от 21 май 1995 г. и новия Закон за висшето образование от декември 1995 г. Висшият медицински институт в София се преименува в Медицински университет, чийто водещ факултет е Медицинският.

Ръководство с мандат 2020 – 2024 г.

редактиране
  • Декан: проф. д-р Димитър Иванов Буланов, дм[2]
  • Зам. декан по учебната дейност: проф. д-р Теофил Ангелов Седлоев, дм
  • Зам. декан по научната дейност: проф. д-р Христо Димитров Георгиев, дмн
  • Зам. декан по СДО: проф. д-р Арман Шнорк Постаджиян, дм
  • Зам. декан на чуждестранните студенти: проф. д-р Лазар Желев Славов, дм[3]
  • Акушерство и гинекология
  • Анатомия, хистология и емрбиология
  • Анестезиология и интензивно лечение
  • Биология
  • Вътрешни болести
  • Дерматология и венерология
  • Езиково обучение
  • Клинична лаборатория и клинична имунология
  • Клинична Фармакология
  • Медицинска генетика
  • Медицинска физика и биофизика
  • Медицинска химия и биохимия
  • Микробиология
  • Неврология
  • Нуклеарна медицина и лъчелечение
  • Обща и клинична патология
  • Обща медицина
  • Ортопедия и травматология
  • Офталмология
  • Патофизиология
  • Педиатрия
  • Пропедевтика на вътрешните болести
  • Психиатрия
  • Социална медицина и здравен мениджмънт (до 2011 г.; след това в състава на Факултета по обществено здраве)
  • Спорт
  • Съдебна медицина
  • Сърдечно-съдова хирургия
  • УНГ болести
  • Фармакология
  • Физикална медицина и рехабилитация
  • Физиология
  • Хирургия

„Биология“

редактиране

Създава се заедно с първия в България медицински факултет. Неин основател и първи ръководител е проф. Методий Попов, който по-късно е избиран и за декан на Медицинския факултет.

Днес Катедрата обучава студенти по медицина, стоматология и фармация, а дисциплината медицинска биология е призната за самостоятелна специалност в системата на здравеопазването. Преподават се 3 еволюционно и логично свързани раздела: „Обща биология и имунология", „Сравнителна анатомия на гръбначните“, „Паразитология“.

Сред основните направления в катедрата е биологията на развитието и репродуктивна медицина. През 1987 г. е създадено първото в България „бебе в епруветка“, благодарение на което днес in vitro оплождането е рутинна техника в България. Процедурата е извършена от проф. д-р Илия Ватев – дългогодишен ръководител на катедрата. През 1997 г. е създадено и първото в страната ИКСИ – бебе. Междувременно са внедрени редица клетъчно- и молекулно-биологични методи. Екипът на проф. д-р Илия Ватев полага основите по прилагането на най-модерните технологии за лечение на безплодието в България не само с въвеждането на съвременни подходи и методи, но и с обучението на много лекари и биолози за прилагане на асистирани репродуктивни техники (АРТ) за лечение на безплодието.[4]

В сътрудничество с катедра „Медицинска генетика“ експериментално е въведена предимплантационната диагностика. Студентите на МУС единствени в Европа имат възможност да наблюдават на живо оплождане in vitro при мишка.

Източници

редактиране
  1. Към историята на академичното медицинско образование в България. София, Издателска къща „Св. Георги Победоносец“ ЕООД, 2017. ISBN 978-619-7283-12-9.
  2. Медицински факултет, Декан // Архивиран от оригинала на 2021-01-28. Посетен на 15.1.2021 г.
  3. Медицински факултет, зам. декани // Архивиран от оригинала на 2021-01-21. Посетен на 15.1.2021 г.
  4. www.ivf-bg.com Архив на оригинала от 2011-07-09 в Wayback Machine. – невалидна препратка

Външни препратки

редактиране