Медицински факултет (МУ София)

Медицинският факултет е първият и най-големият факултет на Медицинския университет в София.

Основан е като факултет на Софийския университет през 1917 г. Негов пръв декан е проф. Стефан Петков.[1]

ИсторияРедактиране

Законът за създаване на Медицинския факултет на Софийския университет е приет от 17-о народно събрание на 10 ноември 1917 г. Публикуван е с постановление № 21 на цар Фердинанд, записано в правителствената Бяла книга на 22 ноември 1917 г.

Декани на факултета стават ректори на Софийския университет, последният от които е прочутият хирург и основател на Втора хирургия проф. Александър Станишев (1939). По негова идея университетът приема името на свети Климент Охридски.

През 1950 г. с Указ № 246 на Президиума на Народното събрание Медицинският факултет е отделен от Софийския университет и става основата на самостоятелно висше училище под името Медицинска академия. За неин ръководител е назначен проф. Марко Марков.

Създава се Институтът за усъвършенстване и специализация на лекарите (ИСУЛ) през 1950 г. Медицинската академия се преобразува във Висш медицински институт през 1954 г.

С решение на 37-о народно събрание от 21 май 1995 г. и новия Закон за висшето образование от декември 1995 г. Висшият медицински институт в София се преименува в Медицински университет, чийто водещ факултет е Медицинският.

ДеканиРедактиране

СписъкРедактиране

  • проф. Стефан Петков (1917-1919)
  • проф. Иван Кипров (1919-1920)
  • проф. Тошко Петров (1920-1921; 1924-1925)
  • проф. Владимир Алексиев (1921-1922)
  • проф. Васил Моллов (1922-1923; 1936-1937)
  • проф. Константин Пашев (1923-1924)
  • проф. Атанас Теодоров (1925-1926)
  • проф. Богомил Берон (1926-1927)
  • проф. Стефан Ватев (1927-1928)
  • проф. Андрея Сахатчиев (1928-1929; 1935-1936; 1938-1939)
  • проф. Стоян Киркович (1929-1930)
  • проф. Александър Станишев (1930-1931; 1937-1938)
  • проф. Димитър Стаматов (1931-1932)
  • проф. Димитър Ораховац (1932-1934; 1939-1941; 1943-1945)
  • проф. Стоян Белинов (1934-1935)
  • проф. Методий Попов (1941-1942)
  • проф. Анастас Клисуров (1942-1943)
  • проф. Иван Иванов (1945-1946)
  • проф. Любен Попов (1946-1947)
  • проф. Марко Марков (1947-1950)
  • проф. Георги Узунов (1950-1952)
  • проф. Борис Славков (1952-1956)
  • проф. Георги Янков (1956-1958)
  • проф. Райко Райнов (1958-1960)
  • проф. Радан Раданов(1960-1962)
  • проф. Георги Михайлов (1962-1964)
  • проф. Любомир Томов (1964-1968)
  • проф. Николай Попов (1968-1970)
  • проф. Сашо Божинов (1970-1971)
  • проф. Янаки Холевич (1971-1973)
  • проф. Иван Ушев (1973-1976)
  • проф. Никола Узунов (1976-1978)
  • проф. Мария Златева (1978-1983)
  • проф. Пейо Узунов (1983-1985)
  • проф. Емил Стоянов (1985-1987)
  • проф. Иван Михайлов (1987-1988)
  • доц. Нено Славков (1988-1989)
  • доц. Александър Георгиев (1989-1992)
  • проф. Иван Смилов (1992-1999)
  • проф. Николай Цанков (1999-2008)
  • проф. Марин Маринов (2008-2016)
  • чл.-кор. проф. Иван Митов (2016-2020 г.)

Настоящо ръководство (2016-2020 г.)Редактиране

  • Декан: чл.-кор. проф. д-р Иван Митов, дм, дмн
  • Зам. декан по научната дейност: проф. д-р Цветалина Танкова, дмн
  • Зам. декан по СДО: проф. д-р Борислав Владимиров, дм
  • Зам. декан на чуждестранните студенти: проф. д-р Силви Георгиев, дм

КатедриРедактиране

СписъкРедактиране

  • Акушерство и гинекология
  • Анатомия, хистология и емрбиология
  • Анестезиология и интензивно лечение
  • Биология
  • Вътрешни болести
  • Дерматология и венерология
  • Езиково обучение
  • Клинична лаборатория и клинична имунология
  • Клинична Фармакология
  • Медицинска генетика
  • Медицинска физика и биофизика
  • Медицинска химия и биохимия
  • Микробиология
  • Неврология
  • Нуклеарна медицина и лъчелечение
  • Обща и клинична патология
  • Обща медицина
  • Ортопедия и травматология
  • Офталмология
  • Патофизиология
  • Педиатрия
  • Пропедевтика на вътрешните болести
  • Психиатрия
  • Социална медицина и здравен мениджмънт (до 2011 г.; след това в състава на Факултета по обществено здраве)
  • Спорт
  • Съдебна медицина
  • Сърдечно-съдова хирургия
  • УНГ болести
  • Фармакология
  • Физикална медицина и рехабилитация
  • Физиология
  • Хирургия

„Биология“Редактиране

Създава се заедно с първия в България медицински факултет. Неин основател и първи ръководител е проф. Методий Попов, който по-късно е избиран и за декан на Медицинския факултет.

Днес Катедрата обучава студенти по медицина, стоматология и фармация, а дисциплината медицинска биология е призната за самостоятелна специалност в системата на здравеопазването. Преподават се 3 еволюционно и логично свързани раздела: „Обща биология и имунология", „Сравнителна анатомия на гръбначните“, „Паразитология“.

Сред основните направления в катедрата е биологията на развитието и репродуктивна медицина. През 1987 г. е създадено първото в България „бебе в епруветка“, благодарение на което днес in vitro оплождането е рутинна техника в България. Процедурата е извършена от проф. д-р Илия Ватев – дългогодишен ръководител на катедрата. През 1997 г. е създадено и първото в страната ИКСИ – бебе. Междувременно са внедрени редица клетъчно- и молекулно-биологични методи. Екипът на проф. д-р Илия Ватев полага основите по прилагането на най-модерните технологии за лечение на безплодието в България не само с въвеждането на съвременни подходи и методи, но и с обучението на много лекари и биолози за прилагане на асистирани репродуктивни техники (АРТ) за лечение на безплодието.[2]

В сътрудничество с катедра „Медицинска генетика“ експериментално е въведена предимплантационната диагностика. Студентите на МУС единствени в Европа имат възможност да наблюдават на живо оплождане in vitro при мишка.

ИзточнициРедактиране

  1. Към историята на академичното медицинско образование в България. София, Издателска къща "Св. Георги Победоносец" ЕООД, 2017. ISBN 978-619-7283-12-9.
  2. www.ivf-bg.comневалидна препратка

Външни препраткиРедактиране