Отваря главното меню

Мелвин Елис Калвин (на английски: Melvin Ellis Calvin; 8 април 1911 – 8 януари 1997)[5] е американски химик, известен с откриването на цикъла на Калвин, заедно с Андрю Бенсон и Джеймс Бесшам, за което му е присъдена Нобелова награда за химия през 1961 г. Прекарва по-голяма част от петдесетилетната си кариера в Калифорнийския университет в Бъркли.

Мелвин Калвин
Melvin Calvin
американски химик

Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Манчестърски университет
Научна дейност
Област Химия, биохимия
Образование Мичиганския технологичен университет,
Минесотски университет
Работил в Манчестърски университет,
Калифорнийски университет, Бъркли
Известен с Цикъл на Калвин
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1961),
Медал Пристли,
Златен медал от американския химичен институт,
Национален медал за наука (1989)[4]
Мелвин Калвин в Общомедия

БиографияРедактиране

Калвин е роден в Сейнт Пол, Минесота, син на руски еврейски имигранти. Неговият баща, Елиас Калвин, е роден в на Царска Литва, а майка му, Роза Хервиц, в Царска Грузия. Докато е малко дете, семейството се мести в Детройт. Завършва Central High School на Детройт през 1928 г.[6] Получава бакалавърската си степен в Колежа по минно дело и технологии в Мичиган (сега известен като Мичиганския технологичен университет) през 1931 г. и докторска степен по химия от Университета на Минесота през 1935 година. След това прекарва следващите четири години, правейки постдокторска работа в Университета в Манчестър. Жени се за Женевиев Йемтегард през 1942 г. Имат три деца – две дъщери и един син.

Научна дейностРедактиране

Калвин ръководи химическия факултет в Университета на Калифорния в Бъркли от 1937 г., а през 1947 година става професор по химия. Използвайки изотоп въглерод-14 като маркер, Калвин, Андрю Бенсън и Джеймс Бесшам, картират пълния маршрут на въглерода в растението. Установяват, че по време на фотосинтезата той „пътува“, като се започне от абсорбция на въглероден диоксид от атмосферата до преобразуването му в въглехидрати и други органични съединения.[7][8] По този начин Калвин, Бенсън и Бесшам показват, че слънчевата светлина действа на хлорофила като гориво за производството на органични съединения. Калвин е единственият получател на Нобеловата награда за химия през 1961 г. за откриването на цикъла, известен като цикъл на Калвин Бенсън-Бесшам.

През 1963 г. получава титла професор по молекулярна биология. Той е основател и директор на Лабораторията на химична биодинамика и едновременно асоцииран директор на Радиационната лаборатория в Бъркли, където провежда голяма част от изследванията си до пенсионирането си през 1980 година. В последните си години на активна изследователска дейност той изучава маслодайните растения като възобновяем източник на енергия. Той също прекарва много години в тестване на химическата еволюцията на живота и пише книга по темата, която е публикувана през 1969 г.[9]

ПубликацииРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014 г..
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. а б Музей Соломон Гугенхайм, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Melvin Calvin.
  4. National Science Foundation – The President's National Medal of Science
  5. doi:10.1098/rsbm.2007.0050
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  6. www.bookrags.com
  7. CALVIN, M. [The photosynthetic cycle.]. // 1956. с. 1233 – 44.
  8. BARKER, S A. Intermediates in the photosynthetic cycle. // 1956. DOI:– 3002(56)90022 – 1 10.1016/0006 – 3002(56)90022 – 1. с. 376 – 7.
  9. Calvin, Melvin. Chemical evolution: molecular evolution towards the origin of living systems on the earth and elsewhere. Oxford: Clarendon Press, 1969. ISBN 0-19-855342-0.