Мелхиор фон Хатцфелд
Мелхиор Фридрих Готфрид фон Хатцфелд (на немски: Melchior Friedrich Gottfried Graf von Gleichen und Hatzfeldt, Herr zu Trachenberg; * 10 октомври 1593, дворец Кротторф, при Фризсенхаген, окръг Алтенкирхен във Вестервалд; † 9 януари 1658, Повидцко при Трахенберг, Полша) е граф на Хатцфелд-Глайхен, австрийски пълководец, имперски фелдмаршал през Тридесетгодишна война при Албрехт фон Валенщайн и Матиас Галас. Той е господар на Трахенберг, Васербург, Глайхен, замък Шьонщайн ан дер Зиг, господар на Кротторф.
| Мелхиор фон Хатцфелд | |
| граф на Хатцфелд-Глайхен | |
 | |
| Роден |
10 октомври 1593 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Мелхиор фон Хатцфелд в Общомедия | |
Биография редактиране
Той е вторият син на Себастиан фон Хатцфелд (1566 – 1630), който е съветник в Курфюрство Майнц, 1605 – 1616 г. оберамтман, съдия в Айхсфелд в Хайлигенщат, и първата му съпруга Луция цу Зикинген (1569 – 1603), правнучка на Франц фон Зикинген, дъщеря на съветника Франц фон Зикинген (1539 – 1597) и Анна Мария фон Фенинген († 1582). Баща му Себастиан се жени още три пъти.[1][2]
Брат е на Хайнрих Фридрих фон Хатцфелд († 1647 в Кротторф), фрайхер, приор в „Св. Стефан“ в Майнц, Франц фон Хатцфелд († 1642), княжески епископ на Вюрцбург (1631 – 1642) и Бамберг 1633 – 1642), и на Херман фон Хатцфелд-Глайхен († 1673), граф на 27 май 1635 г. във Виена.
Първоначално Мелхиор, както по-малкият му брат Франц фон Хатцфелд, е определен за духовна кариера. Той преминава обучение във Фулда, където посещава папския семинар на йезуитите, става дякон. Той следва във Вюрцбург, от 1613 г. в университета Понт-а-Мусон и Бурж. През 1620 г. става офицер в императорския регимент „Алтзаксен“ и при Валенщайн става генералфелдцьогмайстер.
През 1631 г. умира последният граф фон Глайхен, и братята Мелхиор и Херман получават от Курфюрство Майнц през 1639 г. двореца и имението Глайхен.
През 1632 г. Мелхиор фон Хатцфелд е полковник и 1633 г. фелдмаршал-лейтенант. При битката за Регенсбург против шведите той е ранен през нощта на дясната буза и крака на 5 юни 1634 г. Куршумът остава в крака му и той няколко седмици се бори със смъртта.[3] Той се излекува във Виена и към края на септември 1634 г. отново е във войската. През 1635 г. става фелдмаршал и имперски граф фон Хатцфелд и 1640 г. граф цу Глайхен.
След убийството на Валенщайн през февруари 1634 г. служи при Галас. Той спечелва племенното господство Трахенберг (Жмигрод).
На 27 май 1635 г., заедно с брат му Херман и братовчед му Волфрам Хайнрих, е издигнат на имперски граф и получава дори правото да сече златни и сребърни монети. През 1641 г. той построява като воден замък дворец Кроторф.
На 6 март 1645 г. Мелхиор попада в шведски затвор, но е сменен след кратко време. През 1646 г. прекратява службата си в императорската войска, но през 1657 г. като генерал-фелдмаршал ръководи 16 000 мъже от императорската войска в помощ на полския крал Ян II Кажимеж против Карл Х Густав от Швеция и завладява Краков. Той се връща в имотите си в Силезия и след няколко месеца умира на 9 януари 1658 г. при Трахенбург в дворец Повидцко при Трахенбург. Tрупът на Мелхиор фон Хатцфелд е погребан в Праузнитц, сърцето му в църквата „Бергкирхе“ „Лауденбах“ (Вайкерсхайм).[4] В двете църкви му построяват много красиви гробове.[5]
Мелхиор умира неженен и без наследници, брат му Херман го наследява. Фамилията Хатцфелд съществува и днес.
Литература редактиране
- Constantin von Wurzbach: Hatzfeld, Melchior. In: BLKÖ: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 8. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1862, S. 52.
- Carl von Landmann: Melchior Graf von Gleichen und Hatzfeld. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 35 f.
- Paul Bretschneider: Die Epitaphien des Grafen Melchior von Hatzfeld in den Kirchen zu Prausnitz und Laudenbach. In: Die christliche Kunst. 6. Jahrgang, 1909/10, München, S. 317 – 324.
- Georg von Alten: Handbuch für Heer und Flotte. Band 4. Berlin 1912, S. ?.
- Julius Krebs: Aus dem Leben des kaiserlichen Feldmarschalls Grafen Melchior von Hatzfeldt. Postum herausgegeben von Ernst Maetschke. Breslau, 1926.
- Günther Engelbert: Hatzfeldt, Melchior Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 64 f.
- Jens Friedhoff: Die Familie von Hatzfeldt. 2004, ISBN 3-89978-025-6.
- Winfried Becher: Profiteure des 30jährigen Krieges. Melchior Reichsgraf von Hatzfeldt-Gleichen. In: Pulheimer Beiträge zur Geschichte. Bd. 34, 2009.
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 8:115
Източници редактиране
- ↑ Melchior Graf v.Hatzfeld und Gleichen, ww-person.com
- ↑ Melchior Graf von Hatzfeldt, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- ↑ Peter Engerisser Eine bisher unbekannte Ansicht der Belagerung Regensburgs im Jahr 1634. In: Verhandlungen des Historischen Vereins für Oberpfalz und Regensburg. 148. Band Regensburg 2008; S. 67, Fußnote 22; ISSN 0342 – 2518
- ↑ Bergkirche Laudenbach Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine..
- ↑ Hatzfeld-Grabmal in der Pfarrkirche Prausnitz (Prusice) Архив на оригинала от 2013-07-13 в Wayback Machine.; Hatzfeld-Grabmal in der Bergkirche Laudenbach Архив на оригинала от 2008-12-08 в Wayback Machine..
Външни препратки редактиране
- Literatur von und über Melchior von Hatzfeldt, Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
- Gleichen und Hatzfeldt, Herr zu Trachenberg, Melchior Friedrich Gottfried Graf von. Hessische Biografie. (2013). Landesgeschichtliches Informationssystem Hessen (LAGIS)