Мензил

държавна пътна станция в Османската империя

Мензил или мензилхане е държавна пътна станция в Османската империя. В класическия период мензилите снабдяват куриери и османски функционери с провизии и коне.

Мензилите се създават със султански фермани, в които се указва количеството провизии и фураж, с които следва да разполага съответната станция, както и броят коне. В зависимостта от обезпечеността с коне и провизии мензилите се делят на степени. Средствата за издръжка на мензилите могат да се променят през отделните години; те са част от т. нар. местни разходи. През втората половина на ХVІІ век в границите на днешна България са разположени около 50 мензила.[1]

Поддържани са и т. нар. речни мензили или корабни мензили (каик мензили). През 1697 година от Рахова до Белград са определени 15 мензили.[2]

Към ХVІІІ век мензилите са трансформирани в пощенски станции.[1]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Грозданова, Елена. Многоликите пътища на мира и войната, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 19-21.
  2. Атанасов, Християн. В Османската периферия: Общество и икономика във Видин и околността през ХVІІІ век, София 2008, с. 114-115.