Уикипедия

Оряхово

град в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оряхово.

Оря̀хово (на местния говор Орехово, до 1945 г. Орѣхово) е град в Северозападна България и се намира в област Враца. Градът е административен център на община Оряхово и важно пристанище на река Дунав.

Оряхово
      
Герб
Изглед от Оряхово
Изглед от Оряхово
България
43.7367° с. ш. 23.9583° и. д.
Оряхово
Област Враца
43.7367° с. ш. 23.9583° и. д.
Оряхово
Оряхово
43.7367° с. ш. 23.9583° и. д.
Оряхово
Общи данни
Население 5501 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 5031 (НСИ)
Землище 50,792 km²
Надм. височина 173±1 m
Пощ. код 3300
Тел. код 09171
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 54020
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   – кмет		 Оряхово
Росен Добрев
(ГЕРБ)
Оряхово в Общомедия
Поглед към Оряхово от река Дунав

ИсторияРедактиране

 
Поглед от въздуха на Оряхово 30-те години

Град Оряхово е разположен в живописна хълмиста местност на десния бряг на река Дунав. В миналото градът е бил познат под различни имена – Върхов, Орезов, Ореов, Рахово и Оряхово от 1886 г.

АнтичностРедактиране

Районът на Оряхово е обитаван от дълбока древност. Проведените археологически проучвания доказват съществуването на селища от всички исторически епохи – от ранния неолит до късното Средновековие. С траките са свързани забележителни находки – късномикенски бронзови мечове и части от конска амуниция. Днес за разцвета на римската култура свидетелстват останките от античните крепости Вариана до село Лесковец и Валериана до село Долни Вадин. Тук е минавал важният римски път от Белград за Константинопол „Via Singiduno usque ad Constantinopolim per ripam Danubii“.

СредновековиеРедактиране

На 1 km западно от Оряхово се е намирала средновековната крепост Камъка, изградена през 9 век и просъществувала до 14 век. Според Васил Миков последен управител на крепостта преди завладяването ѝ от османците е Косаня, чието име е запазено като топоним в района. Оттук по-късно преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд Люксембургски (1396) и Владислав Ягело (1444). Жан льо Менгр-Бусико е взел лично участие в обсадата на Оряхово през 1396 г., като е оставил кратко сведение за града.[1] Формулирани сведения за Оряхово дава и друг участник в похода – Ханс Шилтбергер, според който градът е обсаждан от 200 кръстоносци за пет дни, но е превзет едва когато местното православно население се надига и прогонва османците.[2] Това се потвърждава и от трети извор – стихотворението на Петер от Ретц, друг участник в похода на Сигизмунд.[3] От трето лице за посочената обсада на Оряхово се разказва и в Шарловото продължение на Голямата френска хроника от „Сент Дени“ в Париж. В нея се описва, че крепостта е била снабдена с двойна ограда от стени с кули, разположени на разстояние една от друга,[4] от които днес е останала само една правоъгълна двуетажна кула. Същата хроника обаче твърди, че Оряхово е бил превзет с пристъп на кръстоносците и след това е бил опожарен.

Османски периодРедактиране

В Османската империя Оряхово се утвърждава като административен и икономически център на кааза. Хаджи Калфа посещава Оряхово през 1648 г. при пътуването си през Никополски към Видински санджак, като оставя сведения, според които околността на града е изоставен и некултивирана.

Подробни сведения за Оряхово през този период оставя османския пътешественик Евлия Челеби, посетил града около през 1656 г. Той го описва като оживен долен град с четиристотин каменни къщи, една джамия, един параклис и едно медресе. Според Евлия Челеби по време на Дългата война Оряхово е бил завладян от Михай Витязул, като крепостта му е била разрушена. Според свидетелствата му, при неговото посещение в средата на XVII век крепостта на Оряхово е разположена на хълм от жълта пръст, има петоъгълна форма, на места действително е разрушена, но кулите стоят. Във вътрешността ѝ има не повече от седем постройки и укреплението не се поддържа от военно-стратегически съображения. Източикът съобщава, че в околността на града са разположени лозя и градини.

В справочник от 1726 г., отпечатан в Брюксел, Оряхово е отбелязан като един от важните крайдунавски градове. Градът е сред основните пунктове за снабдяване на Османската империя със стоки от Западна Европа. Функционира пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби.

ВъзражданеРедактиране

Борбите за народна просвета на местното население намират израз в създаването на светско училище (1857) и читалище (1871). През 1837 г. е осветена църквата „Св. Георги“, която днес е паметник на културата от национално значение. Апостолът на свободата Васил Левски е отсядал в града през месец юли 1872 г. на път за Букурещ и обратно във връзка с революционното дело. Градът е освободен на 21 ноември 1877 г. след тридневни боеве на румънските войски с османските части. В чест на победата един от кварталите на Букурещ е кръстен на Оряхово – Рахова, а в памет на загиналите румънски воини е изграден паметник, чиято статуя е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки, автор на паметника Цар Освободител в София и на паметника на Свободата в Русе.

След Освобождението Оряхово има свой специфичен колорит – оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в областта на промишлеността. Градът е център на губерния за три месеца. След това в продължение на 10 години, през периодите 1878 – 1882 г. и 1884 – 1889 г., Оряхово е окръжен център. Оряховският окръг включва две околии – Оряховска и Белослатинска с общо 74 000 жители. В началото на 20 век част от облика на града представлява комплекс от сгради, в чийто архитектурен стил присъства западно влияние. Много от тях са запазени и до днес. По-важни събития от този период са строителството на жп линия Червен бряг – Оряхово (1926); откриването на новата църква „Успение Богородично“ (1911) и завършването на сградата на читалището по проект на видните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов (1936).

През 1961 г. се откриват Завод за резервни части и металообработващо предприятие „Дунав“. Те са едни от първите промишлени предприятия, действащи и до днес.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване		 Численост Графично представяне
1934 6542
1946 6985
1956 8179
1965 7503
1975 14 009
1985 7326
1992 6767
2001 6107
2011 5031

Етническият състав включва 3945 българи и 401 цигани.[5]

РелигииРедактиране

 
Храм „Св. Успение Богородично“

Мнозинството от жителите на град Оряхово са православни християни.

 
Паметник на Тодор Паница
 
 

Името на селището и данни за него са отпечатани на български език в списание „Летоструй или къщний календар за проста година 1873“ издадено във Виена. [6] В дадената таблица на статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народночерковно отношение, са дадени данни за населените места спадащи към този административен център. За гр. Оряхово през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:

Селище — Оряхово
Народност — българи и власи
Къщи – 275
Венчила – 320
Черкви — Св. Георги
Име на свещеника – Председател на Общината Пр. сингел Алипи Атанасов, иконом Хр. Иванов, поп Александър Янков

В града има два действащи православни храма – „Успение на Пресвета Богородица“ и старинен храм „Свети Георги“.

Храм „Успение Богородично“ е построен през 1911 г. и осветен на 8 септември същата година от тогавашния Врачански митрополит Константин. Построяването на тази монументална сграда е следствие от бързоразвиващата се градска среда и икономически подем на региона. От архитектурна гледна точка храмът е изпълнен изключително прецизно – както от канонично-църковна, така и от градско-обществена страна. Храмът представлява трикуполна базилика с два реда колони и балкон и три входа: централен – от запад и два странични. В южния купол са монтирани четири камбани – малка, две средни и една голяма с диаметър около метър и с изключителен звук, който според очевидци се чува чак в отсрещния румънски град Бекет. Храмът разполага с изключително добре запазена „йерусалимия“ – стенно пано с библейска тематика от 1925 г. – дар от семейство хаджи Томови; Атонска икона на свети Николай Чудотворец; настолна икона на Вход Господен в Йерусалим, дарена от оряховския иконописец зограф Велко. Друга забележителност е църковният амвон, който също е изпълнен в прецизна дърворезба. Храмовият празник се чества на 15 август – денят на Успението на Божията Майка.

В храма се извършва ежедневно богослужение, както и всички тайнства и треби, според наредбите на Православната църква.

Телефон в храма: 0878 597 897

ПолитикаРедактиране

ИкономикаРедактиране

Завод за резервни части на селскостопански машини, завод за нестандартно оборудване – болтове, роботи и др. Също така съществуват два шивашки цеха. Винарна „Шато Бургозоне“.

Обществени институцииРедактиране

МузеиРедактиране

  • Археологически музей – ул. „Васил Левски“
  • Етнографски музей – ул. „Кирил и Методий“
  • Художествена галерия „Савчеви“ – ул. „Васил Левски“ 19, тел.: +359 9171 3166

СпортРедактиране

 
Докове в Оряхово

БадминтонРедактиране

В Оряхово от 1980 г. се развива бадминтонът. Този спорт е донесъл немалка слава на града в България, но и в Румъния, бившия СССР, Грузия, Полша, Молдова, Унгария и Северна Македония. Треньор по бадминтон е Койчо Станев и съпругата му Никулина Станева. От 1981 до 1991 г., когато се закрива работническият бадминтон, отборът мъже на Пощенската станция в Оряхово е неизменен републикански шампион. Състав: Койчо Станев, Венцислав Станев, Бойко Ангелов и Яни Кирилов. Много деца тренират бадминтон в обновената зала на града. Редовно отборите по бадминтон на СОУ „Христо Ботев“ 5 – 7 и 8 – 10 клас са участници на финалите на ученически игри, като неизменно се класират между първите 6 отбора в страната. Отборите са изцяло от състезатели на Бадминтон клуб „Оряхово 80“ с председател и треньор Койчо Станев и Никулина Станева. Днес тренират много деца, като се набляга на детско-юношеския бадминтон – до 17 г. включително. От школата на бадминтона в Оряхово е националния състезател Владимир Методиев, който се състезава при мъжете. Бадминтон тренират деца от 2 до 10 клас. През 2010 г. треньорът Койчо Станев участва на национален турнир за ветерани във Варна, където във възрастта 55+ в дисциплината двойки мъже стана републикански шампион с партньор Ради Николов от Стара Загора. През 2010 г. отборът младежи до 19 г. на Бадминтон клуб „Оряхово-80“ спечели престижното четвърто място в страната на Държавния отборен шампионат за младежи до 19 г., а девойките – 9-о място в страната. Отборите бяха в състав: младежи – Александър Валериев, Дейвин Славов, Кристиян Петров и Деан Генов, а девойките – Жанет Борисова, Глория Симова, Цветелина Василева и Далия Тошева. Треньорът Койчо Станев участва в курса за треньори второ ниво на Международния олимпийски комитет и Българския олимпийски комитет.

 
Пристанище Оряхово

Редовни събитияРедактиране

  • Всяка година около 18 август са традиционните панаирни дни в град Оряхово.
  • Всяка година около 19-23 август по време на традиционните панаирни дни се провежда турнир по бадминтон за деца, юноши и ветерани.
  • Всяка година от 9 до 18 август се провежда художествен пленер, посветен на Марин Върбанов
  • Преплуване на река Дунав около 20 август от румънския бряг до българския.
  • Всяка година около 20 август се провежда турнир по шахмат в хотел Камъка

Известни личностиРедактиране

 
Паметник на Коста Лулчев
Родени в Оряхово
Други личности, свързани с Оряхово
  • Дико Илиев (1898 – 1984), композитор, музикант и диригент, създателят на жанра хора̀ за духови оркестри
  • Наум Торбов (1880 – 1952), архитект

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Из мемоарите на маршал Жан дьо Менгр Бусико
  2. ↑ Из пътеписа на Ханс Шилтбергер от 1427 г.
  3. ↑ Из стихотворението „Битката край Шилдарн“ на Петер от Рец
  4. ↑ Из Голямата френска хроника от манастира „Сент Дени“
  5. ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
  6. ↑ Списание Летоструй или къщний календар за проста година 1873, V годишнина, издава книжарницата на Хр. Г. Данов и сие в Пловдив, Русчук и Велес, печатено в Виена у книгопечати Л. Соммер и сие, с. 58 – 59. Съхранява се в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51

Външни препраткиРедактиране

 
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Оряхово.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Оряхово&oldid=10426500“.