Оряхово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Оряхово.
Оря̀хово (на местния говор Орехово, до 1945 г. Орѣхово) е град в Северозападна България и се намира в област Враца. Градът е административен център на община Оряхово и важно пристанище на река Дунав.
| Оряхово | |
|---|---|
 | |
 Изглед от Оряхово | |
  Оряхово  Оряхово  Оряхово | |
| Общи данни | |
| Население | 4779 души[1] (15 септември 2022 година) 94,1 души/km² |
| Землище | 50,79 km² |
| Надм. височина | 173 m |
| Пощ. код | 3300 |
| Тел. код | 09171 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 54020 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Оряхово Росен Добрев (ГЕРБ) |
| Уебсайт | oriahovo.bg |
| Оряхово в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
Град Оряхово е разположен в живописна хълмиста местност на десния бряг на река Дунав. В миналото градът е бил познат под различни имена – Върхов, Орезов, Ореов, Рахово и Оряхово от 1886 г.
АнтичностРедактиране
Районът на Оряхово е обитаван от дълбока древност. Проведените археологически проучвания доказват съществуването на селища от всички исторически епохи – от ранния неолит до късното Средновековие. С траките са свързани забележителни находки – късномикенски бронзови мечове и части от конска амуниция. Днес за разцвета на римската култура свидетелстват останките от античните крепости Вариана до село Лесковец и Валериана до село Долни Вадин. Тук е минавал важният римски път от Белград за Константинопол „Via Singiduno usque ad Constantinopolim per ripam Danubii“.
СредновековиеРедактиране
На 1 km западно от Оряхово се е намирала средновековната крепост Камъка, изградена през 9 век и просъществувала до 14 век. Според Васил Миков последен управител на крепостта преди завладяването ѝ от османците е Косаня, чието име е запазено като топоним в района. Оттук по-късно преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд Люксембургски (1396) и Владислав Ягело (1444). Жан льо Менгр-Бусико е взел лично участие в обсадата на Оряхово през 1396 г., като е оставил кратко сведение за града.[2] Формулирани сведения за Оряхово дава и друг участник в похода – Ханс Шилтбергер, според който градът е обсаждан от 200 кръстоносци за пет дни, но е превзет едва когато местното православно население се надига и прогонва османците.[3] Това се потвърждава и от трети извор – стихотворението на Петер от Ретц, друг участник в похода на Сигизмунд.[4] От трето лице за посочената обсада на Оряхово се разказва и в Шарловото продължение на Голямата френска хроника от „Сент Дени“ в Париж. В нея се описва, че крепостта е била снабдена с двойна ограда от стени с кули, разположени на разстояние една от друга,[5] от които днес е останала само една правоъгълна двуетажна кула. Същата хроника обаче твърди, че Оряхово е бил превзет с пристъп на кръстоносците и след това е бил опожарен.
Според сведенията на летописците ѝ, сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди успешно овладява Оряхово отново през 1444 г.[6] В крайна сметка и двата кръстоносни похода не достигат своите цели и земите по десния бряг на Долния Дунав остават под османска власт.
Османски периодРедактиране
В Османската империя Оряхово се утвърждава като административен и икономически център на кааза. Хаджи Калфа посещава Оряхово през 1648 г. при пътуването си през Никополски към Видински санджак, като оставя сведения, според които околността на града е изоставен и некултивирана.
Подробни сведения за Оряхово през този период оставя османския пътешественик Евлия Челеби, посетил града около през 1656 г. Той го описва като оживен долен град с четиристотин каменни къщи, една джамия, един параклис и едно медресе. Според Евлия Челеби по време на Дългата война Оряхово е бил завладян от Михай Витязул, като крепостта му е била разрушена. Според свидетелствата му, при неговото посещение в средата на XVII век крепостта на Оряхово е разположена на хълм от жълта пръст, има петоъгълна форма, на места действително е разрушена, но кулите стоят. Във вътрешността ѝ има не повече от седем постройки и укреплението не се поддържа от военно-стратегически съображения. Източикът съобщава, че в околността на града са разположени лозя и градини.
В справочник от 1726 г., отпечатан в Брюксел, Оряхово е отбелязан като един от важните крайдунавски градове. Градът е сред основните пунктове за снабдяване на Османската империя със стоки от Западна Европа. Функционира пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби.
ВъзражданеРедактиране
Борбите за народна просвета на местното население намират израз в създаването на светско училище (1857) и читалище (1871). През 1837 г. е осветена църквата „Св. Георги“, която днес е паметник на културата от национално значение. Апостолът на свободата Васил Левски е отсядал в града през месец юли 1872 г. на път за Букурещ и обратно във връзка с революционното дело. Градът е освободен на 21 ноември 1877 г. след тридневни боеве на румънските войски с османските части. В чест на победата един от кварталите на Букурещ е кръстен на Оряхово – Рахова, а в памет на загиналите румънски воини е изграден паметник, чиято статуя е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки, автор на паметника Цар Освободител в София и на паметника на Свободата в Русе.
След Освобождението Оряхово има свой специфичен колорит – оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в областта на промишлеността. Градът е център на губерния за три месеца. След това в продължение на 10 години, през периодите 1878 – 1882 г. и 1884 – 1889 г., Оряхово е окръжен център. Оряховският окръг включва две околии – Оряховска и Белослатинска с общо 74 000 жители. В началото на 20 век част от облика на града представлява комплекс от сгради, в чийто архитектурен стил присъства западно влияние. Много от тях са запазени и до днес. По-важни събития от този период са строителството на жп линия Червен бряг – Оряхово (1926); откриването на новата църква „Успение Богородично“ (1911) и завършването на сградата на читалището по проект на видните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов (1936).
През 1961 г. се откриват Завод за резервни части и металообработващо предприятие „Дунав“. Те са едни от първите промишлени предприятия, действащи и до днес.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[7]
|  |
Етническият състав към 2011 г. включва 3945 българи и 401 цигани.[8]
РелигииРедактиране
Мнозинството от жителите на град Оряхово са православни християни.
Името на селището и данни за него са отпечатани на български език в списание „Летоструй или къщний календар за проста година 1873“ издадено във Виена.[9] В дадената таблица на статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народночерковно отношение, са дадени данни за населените места спадащи към този административен център. За гр. Оряхово през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:
- Селище — Оряхово
- Народност — българи и власи
- Къщи – 275
- Венчила – 320
- Черкви — Св. Георги
- Име на свещеника – Председател на Общината Пр. сингел Алипи Атанасов, иконом Хр. Иванов, поп Александър Янков
В града има два действащи православни храма – „Успение на Пресвета Богородица“ и старинен храм „Свети Георги“.
Храм „Успение Богородично“ е построен през 1911 г. и осветен на 8 септември същата година от тогавашния Врачански митрополит Константин. Построяването на тази монументална сграда е следствие от бързоразвиващата се градска среда и икономически подем на региона. От архитектурна гледна точка храмът е изпълнен изключително прецизно – както от канонично-църковна, така и от градско-обществена страна. Храмът представлява трикуполна базилика с два реда колони и балкон и три входа: централен – от запад и два странични. В южния купол са монтирани четири камбани – малка, две средни и една голяма с диаметър около метър и с изключителен звук, който според очевидци се чува чак в отсрещния румънски град Бекет. Храмът разполага с изключително добре запазена „йерусалимия“ – стенно пано с библейска тематика от 1925 г. – дар от семейство хаджи Томови; Атонска икона на свети Николай Чудотворец; настолна икона на Вход Господен в Йерусалим, дарена от оряховския иконописец зограф Велко. Друга забележителност е църковният амвон, който също е изпълнен в прецизна дърворезба. Храмовият празник се чества на 15 август – денят на Успението на Божията Майка.
В храма се извършва ежедневно богослужение, както и всички тайнства и треби, според наредбите на Православната църква.
Телефон в храма: 0878 597 897
ПолитикаРедактиране
- 2011 – Росен Добрев от (ПП Герб) е избран на втори тур с 52% срещу Христо Иванов от БСП
- 2003 – Христо Иванов (Коалиция за Оряхово) печели на втори тур с 20 гласа срещу Нейчо Савчев (Българска социалдемокрация).
- 1999 – Нейчо Савчев (Българска Евролевица, ОБТ) печели на втори тур с 57% срещу Христо Иванов (БСП, ДПС, БББ - Демократичен център, БЗС „Александър Стамболийски“, ПК „Екогласност“, БКП „Георги Димитров“).
- 1995 – Христо Иванов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 52% срещу Никола Атанасов (независим).
ИкономикаРедактиране
Завод за резервни части на селскостопански машини, завод за нестандартно оборудване – болтове, роботи и др. Също така съществуват два шивашки цеха. Винарна „Шато Бургозоне“.
Обществени институцииРедактиране
МузеиРедактиране
- Археологически музей – ул. „Васил Левски“
- Етнографски музей – ул. „Кирил и Методий“
- Художествена галерия „Савчеви“ – ул. „Васил Левски“ 19, тел.: +359 9171 3166
СпортРедактиране
БадминтонРедактиране
В Оряхово от 1980 г. се развива бадминтонът. Този спорт е донесъл немалка слава на града в България, но и в Румъния, бившия СССР, Грузия, Полша, Молдова, Унгария и Северна Македония. Треньор по бадминтон е Койчо Станев и съпругата му Никулина Станева. От 1981 до 1991 г., когато се закрива работническият бадминтон, отборът мъже на Пощенската станция в Оряхово е неизменен републикански шампион. Състав: Койчо Станев, Венцислав Станев, Бойко Ангелов и Яни Кирилов. Много деца тренират бадминтон в обновената зала на града. Редовно отборите по бадминтон на СОУ „Христо Ботев“ 5 – 7 и 8 – 10 клас са участници на финалите на ученически игри, като неизменно се класират между първите 6 отбора в страната. Отборите са изцяло от състезатели на Бадминтон клуб „Оряхово 80“ с председател и треньор Койчо Станев и Никулина Станева. Днес тренират много деца, като се набляга на детско-юношеския бадминтон – до 17 г. включително. От школата на бадминтона в Оряхово е националния състезател Владимир Методиев, който се състезава при мъжете. Бадминтон тренират деца от 2 до 10 клас. През 2010 г. треньорът Койчо Станев участва на национален турнир за ветерани във Варна, където във възрастта 55+ в дисциплината двойки мъже стана републикански шампион с партньор Ради Николов от Стара Загора. През 2010 г. отборът младежи до 19 г. на Бадминтон клуб „Оряхово-80“ спечели престижното четвърто място в страната на Държавния отборен шампионат за младежи до 19 г., а девойките – 9-о място в страната. Отборите бяха в състав: младежи – Александър Валериев, Дейвин Славов, Кристиян Петров и Деан Генов, а девойките – Жанет Борисова, Глория Симова, Цветелина Василева и Далия Тошева. Треньорът Койчо Станев участва в курса за треньори второ ниво на Международния олимпийски комитет и Българския олимпийски комитет.
Редовни събитияРедактиране
- Всяка година около 18 август са традиционните панаирни дни в град Оряхово.
- Всяка година около 19-23 август по време на традиционните панаирни дни се провежда турнир по бадминтон за деца, юноши и ветерани.
- Всяка година от 9 до 18 август се провежда художествен пленер, посветен на Марин Върбанов
- Преплуване на река Дунав около 20 август от румънския бряг до българския.
- Всяка година около 20 август се провежда турнир по шахмат в хотел Камъка
Известни личностиРедактиране
- Родени в Оряхово
- Александър Цанков (1879 – 1959) икономист и политик
- Андрей Чапразов (1920 – 1999), актьор
- Борис Спасов (1912 – 2002), юрист и държавен деец
- Венелин Венков (р. 1982), борец
- Димитър К. Ефремов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[10]
- Димитър Цолов (1896 – 1970), архитект
- Захари Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[11]
- Иван Васильов (1893 – 1979), архитект
- Коста Лулчев (1882 – 1965), политик
- Любен Генов, художник
- Любен Диков (1895 – 1973), политик
- Любен Телчаров (1907 – 1995) – патоанатом и алпинист
- Марин Върбанов (1932 – 1989), художник
- Теменужка Радулова (р. 1951 г.) – журналист
- Тодор Паница (1879 – 1925), революционер
- Цвети Иванов (1914 – 1950), политик
- Цеко Торбов (1899 – 1987), юрист и преводач
- Юксел Кадриев (1973), телевизионен водещ
- Други личности, свързани с Оряхово
- Дико Илиев (1898 – 1984), композитор, музикант и диригент, създателят на жанра хора̀ за духови оркестри
- Наум Торбов (1880 – 1952), архитект
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Из мемоарите на маршал Жан дьо Менгр Бусико
- ↑ Из пътеписа на Ханс Шилтбергер от 1427 г.
- ↑ Из стихотворението „Битката край Шилдарн“ на Петер от Рец
- ↑ Из Голямата френска хроника от манастира „Сент Дени“
- ↑ Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 301
- ↑ Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ Списание Летоструй или къщний календар за проста година 1873, V годишнина, издава книжарницата на Хр. Г. Данов и сие в Пловдив, Русчук и Велес, печатено в Виена у книгопечати Л. Соммер и сие, с. 58 – 59. Съхранява се в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
Външни препраткиРедактиране
- Информация за Оряхово Архив на оригинала от 2017-11-08 в Wayback Machine.
- Официална страница на община Оряхово
- Официална страница на Районен Съд Оряхово
- 360° въздушни панорами над град Оряхово
- Панорамни снимки от Оряхово
- Радио и телевизия в Оряхово
- Лист от карта K-34-12. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на гр. Оряхово и региона
