Меранска награда за поезия

„Меранската награда за поезия“ (на немски: Lyrikpreis Meran) е литературно отличие, учредено в град Мерано от правителството на провинция Южен Тирол, Италия. Наред с тази награда, възлизаща на 8000 евро, се връчват награда на фондация „Южнотиролска спестовна каса“ на стойност 4000 евро и награда на РАИ медия на стойност 2500 евро.[1]

Литературният конкурс за поезия на Мерано се провежда на всеки две години.

Носители на наградата

редактиране
  • Курт Драверт (1993)
  • Катрин Шмит (1994)
  • Зеп Мал (1996)
  • Юрген Нендза (1998)
  • Луц Зайлер (2000)
  • Освалд Егер и Силвия Гайст (2002)
  • Михаел Донхаузер (2004); Ян Вагнер получава наградата „Алфред Грубер“.
  • Улрике Алмут Зандиг (2006); Улф Щолтерфот получава наградата „Алфред Грубер“.
  • Мартина Хефтер (2008); Моника Ринк получава наградата „Алфред Грубер“.
  • Андре Рудолф (2010); Сюние Левейохан получава наградата „Алфред Грубер“.
  • Уве Колбе (2012); Кристоф Венцел получава наградата „Алфред Грубер“.
  • Томас Кунст (2014); Том Шулц получава наградата „Алфред Грубер“.
  • Константин Амес (2016); Маркус Вебер получава наградата „Алфред Грубер“.
  • Керстин Прайвус (2018); Мартин Пикар получава наградата „Алфред Грубер“.
  • Дагмара Краус (2021, отложена от 2020 г. заради пандемията от COVID-19); Мара-Дария Койокару получава наградата „Алфред Грубер“.
  • Гай Хелмингер (2022); Пол-Хенри Кембъл получава наградата „Алфред Грубер“.[2]

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lyrikpreis Meran в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​