Вижте пояснителната страница за други значения на Меридиан.

Меридианът е мислена линия, разположена върху земната повърхност, от северния до южния полюс, съдържаща всички точки с една и съща географска дължина. Местоположението на отделните точки по меридиана се указва чрез тяхната ширина. Всички меридиани имат еднаква дължина, равна на половината от голямата окръжност на Земното кълбо. Коя и да е точка от земната повърхност има свой меридиан, прокаран от север на юг. Това е т.нар. пладнена линия, която се определя в момента, когато Слънцето кулминира над точката.[1]

Гринуички меридиан, Обсерватория Гринуич, Великобритания

За нулев или начален меридиан е бил приет меридианът, минаващ през Обсерваторията в Гринуич в Лондон, Великобритания. Съвременната световна геодезическа система WSG84, която е и основа на глобалната система за позициониране е приела за нулев меридиан нова линия, на 102,5 метра източно от старата.[2] Останалите меридиани се измерват с определено число градуси според разстоянието им от началния меридиан на изток или на запад. 180° меридиан, който е противоположен на началния и е негово продължение, се нарича още линия на смяната на датата. Двата меридиана образуват Гринуичката меридианна окръжност с дължина 40 008,550 km. Нейната плоскост минава през центъра на Земята и разделя земното кълбо на две – Източно полукълбо и Западно полукълбо.[1]

Географската дължина, на която и да е точка от земната повърхност, се нарича ъгълът, заключен между плоскостта на началния меридиан и плоскостта на меридиана на дадената точка. Географската дължина се измерва чрез разстоянието на тази точка от началния меридиан, изразено в градуси, минути и секунди (23°30′30″) или в десетични градуси (23.320596°). Тя бива източна и западна, понеже пресмятането на дължинните градуси започва от началния меридиан в източна и западна посока до 180°. Например София се намира на 23°30′30″ и.д., а Чикаго – на 110°20′10″ з.д. Дължината на градусните дъги не еднаква за отделните географски ширини. С отдалечаването си от екватора меридианите постепенно се сближават и в полюсите се сливат в една обща точка.[1]


Дължина на 1° дъга от меридиана в m по елипсоида на Красовски
Географска ширина 0°-1° 9°-10° 19°-20° 29°-30° 39°-40° 49°-50° 59°-60° 69°-70° 79°-80° 89°-90°
Дължина на 1° дъга от меридиана в m 110 576 110 607 110 700 110 846 111 027 111 221 111 406 111 558 111 658 111 695

Вижте също редактиране

Източници редактиране