Местенски дъб

вид растение

Местенски дъб (Quercus mestemis) е рядък вид широколистно листопадно дърво от семейство Букови от рода Дъб. Ендемит за България. Включен е в Червената книга на България.

Местенски дъб
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Дъб (Quercus)
вид:Местенски дъб (Q. mestensis)
Научно наименование
Gančev & Bondev, 1966 г.
Синоними
  • Quercus robur subsp. pedunculiflora Menitsky, 1967 г.
[ редактиране ]

Разпространение и местообитаниеРедактиране

Местенският дъб е описан за първи път от ботаниците Иван Бондев и Иван Ганчев през 1966 г. в том 3 на „Флора на Народна република България“ по материали, събрани през 1965 г. от Иван Бондев в местността Трестеник в Рила.[2]

Видът е разпространен на ограничени места в южната част на Рила – западно от Белица, във водосбора на Места. Установени са индивиди и в следните местности: Трестеник (класическо находище), при село Годлево, край Драглищка река и при Долно Драглище.

Расте върху умерено влажни крайречни места. Участва единично в състава на гори от Quercus dalechampii, Ulmus minor, Acer campestre. Популацията му е изградена предимно от млади, често с храстовидна форма, индивиди с издънков произход. Старите дървета са единични индивиди.

ОписаниеРедактиране

Местенският дъб е листопадно дърво, високо между 15 – 20 m. Едногодишните и двугодишните клонки са кафяво-жълтеникави, покрити от светложълтеникави власинки. Листните дръжки са полуцилиндрични, дълги 5 – 8 mm. Листата са полукожести, обратнояйцевидни, дълги 5 – 11 cm и 3 – 6 cm широки, гъстовлакнести, в основата отрязани, рядко сърцевидни или клиновидни. Мъжките цветове са събрани в реси, женските по 2 – 3 на къси дръжки. Плодната дръжка е дълга 6 – 25 mm, гъстонапластена. Жълъдът е продълговато-яйцевиден, а купулата е кълбовидна до слабоконична. Цъфти през май, а плодовете узряват през септември и октомври. Опрашва се от вятъра. Размножава се със семена и издънки.

ИзточнициРедактиране

  1. Червена книга на Република България. Местенски дъб. Посетен на 4 август 2014
  2. Атлас на ендемичните растения в България / Николай Андреев Николов и др.; Ред. кол. Велчо И. Велчев и др. – София: БАН, 1992. с. 36