Механичното пиано, наричано още пианола, е самосвирещо пиано, работещо чрез пневматичен или електромеханичен механизъм. Пианото функционира с помощта на ролки перфохартия, които съдържат информация, необходима за изпълнението на желаното музикално произведение.

На това изображение ясно се вижда
пневматичният мотор
Ролки за механично пиано

Продажбите на механичните пиана се увеличават паралелно с тези на масово произвежданите пиана за дома през късния XIX и ранния XX век. Те достигат своя връх през 1924 година, но скоро усъвършенствания фонограф измества механичното пиано. Появата на радиото допълнително засенчва популярността на пианото, а през 1929 година, годината на най-мащабната икономическа криза, производството фактически е спряно.[1]

Сравнение с други видове пиана

редактиране

Механичното пиано не е нито електрическо, нито електронно, нито дигитално пиано. Разликата между тези инструменти се състои в звукоизвличането. Механичното пиано е акустично пиано, при което звукът е възпроизведен механично, но без намесата на електрически или електронни компоненти.

В културата

редактиране

Механичното пиано е част от сюжетната линия на романи и филми:

Фигурира в разказа на Уилям ПортърПиано без пиано“ и книгата „Сто години самота“ на Габриел Маркес.

Споменато е и в песента на Марлене Дитрих „Ich bin die fesche lola“.

Източници

редактиране
  1. ((en)) Роел, Харви (1973). Player Piano Treasury. Vestal Press. стр. 316. ISBN 0-911572-00-7.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Player piano в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​